Тема за дърти родители..

[bojitch]

До: Тема за дърти родители..

Ти гледай да уредиш апартамента предварително.

[Ясен]

До: Тема за дърти родители..

Ти гледай да уредиш апартамента предварително.

Двама братя и 9 братовчеди - системата "забрави".

[tef4o]

До: Тема за дърти родители..

Нещо сън не ме лови тая вечер...
Темата се е получила серизна. Чак ме дръпна под лъжичката, като четох мнението на Златото... А и много от другите.

Аз съм младеж още, има-няма 37 лазарника, но ще се направя, че не съм видял първите думи на първия пост. Тъкмо съм от "другата страна на барикадата".

Живеем отделно. Къщата, да е жив и здрав баща ми още много години, е негово дело. И е наистина голямо облегчение, особено в тия смутни времена. Ако трябваше да плащам и наем ... щях, ама ми спестява няколко вагона неудобства. Не е като да не съм живял на майната си, знам какво говоря.

Баща ми живее на 5 минути път с кола, в гората (буквално). Виждаме се често, понякога остава по няколко дни тук - и ни е приятно. Понякога ние оставаме при него и пак е приятно за всички, въпреки липсата на едни удобства тук и на други там. Има за какво да си говорим, има общи интереси, има обич.

Сватанаците ... имаше някакви търкания в началото, после се разбрахме на кого колко му е корава главата (жената едва наближава 22, а сме заедно от 3 години, та по тоя повод основно) и сега цари мир и разбирателство. Вярно, виждаме се веднъж на 2 месеца, но това не е толкова важно. Дори и в съседната къща да живеехме, не мисля, че щеше да има проблеми или досаждане - късмет.
разбираме се добре и с останалите роднини - братя, сестри, лели, братовчеди - и от двете страни.

Така... опряхме и до кухните. Е тук вече идилията отива по дяволите. Майка ми се прибира в България 1-2 пъти в годината за по няколко дена, обаче ... влезе ли в кухнята и до половин час става страшно! Не, няма викове, няма истерии (никой никога не е повишавал тон в къщи, надявам се да си остане така и занапред), обаааааачеееееее ... който си е патил, знае за какво говоря, който не е - и без това няма да ме разбере.

Та така. Пълно щастие явно няма. Но известна толерантност в отношенията винаги е от полза. Дядо ми имаше една приказка: Не искай от човека това, което не може да ти даде. Може би е добра основа за разбирателство. Поздрави на всички и - обичайте се, всеки от нас, рано или късно ще легне под тревата, а тогава вече ще е наистина късно...