За кучетата в парка

[Ясен]

От: За кучетата в парка

За пореден път някой развива теорията, че за да оцеляваш в града, трябва да познаваш навиците и инстинктите на ЧУЖДИТЕ домашни животни и да имаш някакво специално поведение спрямо тях. Предлагам да зарежете тази теория, няма да мине. Това ви го казвам аз, дето страшните кучетата-пазачи лягат пред мен и опъват корем за чесане като ме видят за пръв път. Познайте как ще я възприемат тая теория нахапаните.

Общинските кучета може да имат голям принос към предразсъдъците, но със сигурност не решаващ. Те са страхливи и естествената им селекция оставя тези, които не създават проблеми на хората. Другите обикновено се намира кой да ги утрепе след първия ухапан, понякога заедно с другите в квартала. Домашните кучета са тези, чиято агресия към хората се толерира умишлено. Хубаво, не всички - ама алтернативите са две - или се организирайте и си репресирайте идиотите сред вас, или обществото ще ви наложи нови и общи ограничения.

По света има примери и за едното, и за другото.

[slowtraveler]

От: За кучетата в парка

За пореден път някой развива теорията, че за да оцеляваш в града, трябва да познаваш навиците и инстинктите на ЧУЖДИТЕ домашни животни и да имаш някакво специално поведение спрямо тях. ...

За пореден път някой развива теорията, че навиците и инстинктите се различават...
Инстинкта си е инстинкт, изработван и трениран в продължение на еволюцията.
Да, конкретни индивиди са тренирани да подтискат дадено 'свойство'.. Но такива са изключение.
Обаче пък да се разправя, че агресията се толерира от хората - това важи за доста малък брой от индивидите и е по-скоро изключение.
В повечето случаи хората, които не познават навиците и инстинктите на животните възприемат като нападение обикновеното любопитство на животното.
Или пък радостта му...
Сутрин често се събираме едни и същи хора. Събират се общо около 10 кучета (повечето малки породи, но има някое друго голямо)...
Единствените кучета, които проявяват агресия, са две 'общински', които често се зъбят и се опитват да захапят 'натрапниците', защото явно си пазят територията.
Нито едно от домашните в тази група не проявява интерес към хората когато са в групата - просто си играят помежду си... И съответно не пазят територията си, защото те са там 'на гости'...
И не виждам нищо лошо в това да обясниш на детето какво може да очаква като инстинкт от животното. Срещу природата не се рита.

[Чавдар (V93)]

От: За кучетата в парка

За пореден път някой развива теорията, че за да оцеляваш в града, трябва да познаваш навиците и инстинктите на ЧУЖДИТЕ домашни животни и да имаш някакво специално поведение спрямо тях. Предлагам да зарежете тази теория, няма да мине. Това ви го казвам аз, дето страшните кучетата-пазачи лягат пред мен и опъват корем за чесане като ме видят за пръв път. Познайте как ще я възприемат тая теория нахапаните.

Общинските кучета може да имат голям принос към предразсъдъците, но със сигурност не решаващ. Те са страхливи и естествената им селекция оставя тези, които не създават проблеми на хората. Другите обикновено се намира кой да ги утрепе след първия ухапан, понякога заедно с другите в квартала. Домашните кучета са тези, чиято агресия към хората се толерира умишлено. Хубаво, не всички - ама алтернативите са две - или се организирайте и си репресирайте идиотите сред вас, или обществото ще ви наложи нови и общи ограничения. ...

Нещо си в голяма грешка! Това, дето съм го казал по-горе, не е да познаваш навиците на чужди животни, а да имаш представа за неща, които не е желателно да правиш с животните изобщо. Че, като те гледам, със същия праведен гняв ще реагираш на табелка "Не бъркайте в клетката на хищника" в зоологическата градина. Тъй де! Някой ще те кара да се съобразяваш с нещо! Със същия успех можеш да направиш забележка на някой, който ти казва да не слизаш внезапно на улицата пред кола, щото нали там време за реакция на шофьора, спирачен път и т.н. Демек, развива ти теория, че трябва да си наясно със законите на физиката.

Не били проблем бездомните кучета! Баба ми на практика я уби квартален помияр, решил че дребната женица, преминаваща покрай него, е или заплаха за територията му или е видял в нея слаба жертва. Професорът, който бе споменат и в тази тема, беше убит също така от глутница бездомни кучета. Преди години се принудих да стрелям в центъра на София отново заради атака на глутница помияри. За последните 2 години на активни разходки в наситена с кучета среда в парка единственото куче, което съм видял да проявява признаци на агресия към човек, е един помияр, който се зъбеше на човек, налитащ да го бие (стара вражда заради нападение на помияра над кучето на въпросния).

В същност, по-сериозните инциденти с домашни кучета, за които се чу в последно време, бяха с участие на кучета, намиращи в или до собствения двор. Т.е. на своя територия. Пък темата, доколкото виждам, е "За кучетата в парка". Там у дома си могат да се чувстват само някои помияри ...

[-= OXYGEN =-]

От: За кучетата в парка

Абсолютно подкрепям мнението на Ясен. По никакъв начин не мога да се сълася, че заради определен брой собственици на кучета, нежелаещи да ги водят на повод и на правилните за целта места, всички останали трябва да се съобразяват и променят своите и на децата си инстинкти и реакции.
Изобщо не коментираме те правилни ли са, имат или нямат връзка с природата и т.н. Тези хора живеят в града и не са длъжни заради любимците на други, да се съобразяват или да придобиват умения за оцеляване в саваната.
И не, аз лично нямам проблем с кучета, имал съм няколко през годините и най-вероятно след време, при наистина подходящи условия за целта, може да имам отново.

[Чавдар (V93)]

От: За кучетата в парка

Абсолютно подкрепям мнението на Ясен. По никакъв начин не мога да се сълася, че заради определен брой собственици на кучета, нежелаещи да ги водят на повод и на правилните за целта места, всички останали трябва да се съобразяват и променят своите и на децата си инстинкти и реакции.
Изобщо не коментираме те правилни ли са, имат или нямат връзка с природата и т.н. Тези хора живеят в града и не са длъжни заради любимците на други, да се съобразяват или да придобиват умения за оцеляване в саваната.
И не, аз лично нямам проблем с кучета, имал съм няколко през годините и най-вероятно след време, при наистина подходящи условия за целта, може да имам отново.

Ти изобщо прочете ли по-горе в темата от какъв казус тръгна спора? И, като ти гледам аватара, се сещам дали пък утре, като се разхождам из парка, да не взема да изшия един профилактично на някой велосипедист. Тъй де, да не би да съм длъжен да внимавам къде ходя, щото някой решил да кара колело по алеите? Тръгнали всякакви спортни манияци да се носят с колелета из парка! Ами ако вземат да блъснат някое дете или възрастен човек?

[slowtraveler]

От: За кучетата в парка

...Тези хора живеят в града и не са длъжни заради любимците на други, да се съобразяват или да придобиват умения за оцеляване в саваната....

Съвсем не става въпрос за хай-левъл курс за оцеляване, а най-обикновено възпитание на децата...
Да нямат страх от кучетата, но в същото време да имат необходимото уважение към тях. И да им е ясно какво могат да правят, и какво - не, с непознато животно.
Така едновременно децата са подготвени за неочаквани срещи, и в същия момент и децата и животните изпитват удоволствие от среща с взаимно уважение...
Бях пускал снимки как щерка ми на 5г и сина ми на 9 си играят с едно много хубаво хъски из планините на една хижа, което хъски местните хора постоянно набеждаваха, че им изяждало телетата
А базово 'обучение' е нужно, ако децата все пак понякога решат да излязат извън града. Как биха реагирали например при едно посещение на хижа Плевен, където Бернските пастирки са пуснати и са с тегло повече от един юноша... Да изключително дружелюбни, но понякога и игриви...

Та нали ако насадиш страх в децата, те ще го предадат на своите деца като пораснат...

П.С. съвсем не искам да призовавам към равнопоставеност и съобразяване с кучета и т.н. - става въпрос за правилна реакция спрямо животното при внезапна среща, която обаче се изработва при достатъчен предварителен контакт с животно. (никога не съм имал село и контактите с животни са ми били в града и по балкана)

[-= OXYGEN =-]

Ти изобщо прочете ли по-горе в темата от какъв казус тръгна спора? И, като ти гледам аватара, се сещам дали пък утре, като се разхождам из парка, да не взема да изшия един профилактично на някой велосипедист. Тъй де, да не би да съм длъжен да внимавам къде ходя, щото някой решил да кара колело по алеите? Тръгнали всякакви спортни манияци да се носят с колелета из парка! Ами ако вземат да блъснат някое дете или възрастен човек?

Ако ще се заяждаме така на аватари, по същата логика ти къде си тръгнал да скачаш с тоя белия дръгел? Аз мога ли по същия начин профилактично да взема мерки?
Да, изчел съм темата. И откъде тръгна спора.
Но това не значи, че трябва да се съглася с твоето мнение, нито че съм кометирал конкретно твоето куче или как ти го разхождаш.
Автора зададе конкретен въпрос. Ти започна да да извърташ посоката на темата и да прехвърляш вината в "противниковия отбор".

[Чавдар (V93)]

От: За кучетата в парка

Ако ще се заяждаме така на аватари ...

Не се заяждаме на аватари, а ти показвам колко лесно можеш ТИ и тебеподобните да бъдат посочени с пръст така, както ти правиш по-горе.
Та, не разбрах, хората трябва ли да се оглеждат, като ходят с децата си по парковите алеи, да не би да ги отвее някой велосипедист или трябва да роптаят по адрес на въпросните така, както ти правиш по адрес на кучкарите?

[petkov_bb]

От: За кучетата в парка

Просто хората са загубили тренинга за общуване с природата, животните и т.н.

Болонка... Ами в момента имам такава - 5кг... Знам каква сила има този вълкодав... И ми се струва смешно някой да се оплаче, че го е захапала болонка, защото в повечето случаи 'поражението' е охлузване... И то ще нападне, ако болонката сметне, че е по-високо в йерархията от човека. Което при типичните размери на кучето и човека довежда до мисълта, че човека е имал такова поведение, че не е показал с нищо, че превъзхожда кучето... А наистина съм срещал такива хора, за които дори и болонката е неземен звяр, който може да бъде опасен (а дори и да не обичаш животните - един шут би бил достатъчен да респектираш такъв звяр).

При една естествена реакция да се обърнеш към кучето, то това най-малко би го възпряло и накарало да размисли...
Всичко е инстинкт - държиш ли се като 'жертва' и цел, ще бъдеш такава...

Има разлика в "поведението" на кучетата ,защото и те (като при хората) израстват в различна "социална" среда. Правилния подход беше формулиран-Пълната отговорност за действията носи собственика(той го познава ,"възпитава" , извежда сред хората и други кучета).
-А,дали "булонката е неземен звяр" не знам ,но обикновенно в гръб нападат- слабите хора и "слабите кучета",-без предизвестие!!!

Ще приема и мнението на Марто,че кучетата "приличат" на стопаните СИ (възпитават по свой образ и подобие) в някаква степен по нрав.
Кучето отгледано с грижи и обич,предпазено от стресиране ,социализирано сред хора ,кучета и деца е много трудно да създадат проблеми.
Проблемите ги създават хората и техните институции.

[blago72]

От: За кучетата в парка

Определено велосипедистите в Южния парк са следващата основна заплаха за децата. По-опасни от кучетата.

Идеята е проста - в практиката се оказва, че в случай на ухапване или бутане с велосипед няма да получа компенсация за неприятностите. Ако имаше начин, то нямаше и да има проблеми с кучета/велосипедисти - убеден съм, че само една сериозна глоба би имала добър възпитателен ефект.

Алтернативата, както отбеляза един от колегите горе е да покажеш на кучето, а сигурно по възможност и на собственика, че си по-нагоре във веригата от него. Разбира се, в процеса на показване е добре да се оглеждаш и да бъдеш нащрек, за да не бъдеш изненадан. Добре е и да имаш под ръка арсенал и тренировъчни умения, за да бъде достатъчно убедителен.

[Марто (Мартин Христов)]

От: За кучетата в парка

Страхуваш ли се (дори и подсъзнателно - без да го осъзнаваш или признаваш пред себе си...), отделяш специфични фермони и кучето като хищник по природа, и като животно с превъзходно обоняние, което се явява и основното му сетиво веднага го усеща и разбира. Животното, отраснало в домашна среда се възприема по-скоро като човек, а семейството на стопаните си - като собствена глутница (респективно дома/двора като собствена територия, където алфа двойката отглежда малките си...)... Какво получаваме - човек от чужда глутница, миришещ на страх и поставящ се автоматично на дъното на хранителната пирамида, привлича допълнително вниманието на животното с неадекватното си поведение, като предава емоционалното си състояние и на децата си, което ги поставя в още по-лоша позиция, заради малките им размери! Казано с една дума - имаме си "жертва"! От тук до инцидента има само една стъпка, и обикновено стъпката я прави "жертвата" с демонстрирането на открита и пряка агресия (викане, резки движения с ръце - замахване/ръкомахане/сочене/скъсяване на дистанцията...). Дори и на този етап повечето от кучетата не нападат, а предупреждават с агресивен лай и настръхване на козината, заставайки на границата на периметъра (въображаема лична територия на глутницата по време на разходки/пребиваване на неутрални места...). От тук нататък фаталните грешки са две - първата е да прекрачиш периметъра, а втората - рязко да се предадеш на страха си и да побегнеш! И двете действат като заповед за атака! Мисля, че и за средно интелигентен човек е видимо как и на колко нива, може да бъде прекъснат този процес! Човек винаги може да има контрол над ситуацията, стига да не се панира...

[Kozzzec]

От: За кучетата в парка

...Какво получаваме - човек от чужда глутница, миришещ на страх и поставящ се автоматично на дъното на хранителната пирамида, привлича допълнително вниманието на животното с неадекватното си поведение, ...От тук до инцидента има само една стъпка, и обикновено стъпката я прави "жертвата" с демонстрирането на открита и пряка агресия (викане, резки движения с ръце - замахване/ръкомахане/сочене/скъсяване на дистанцията...)...

И как по-точно ще накараш дете да не се страхува от куче? И да не се превръща в жертва? Аз съм имал куче и не изпитвам никакъв страх, но моето дете изпитва панически страх. Не става с обяснения, с нищо. Т.е. ти обвиняваш моето дете, че предизвиква твоето куче да го напада? И как така моето дете, страхувайки се, е агресивно спрямо твоето куче?

[Марто (Мартин Христов)]

От: За кучетата в парка

И как по-точно ще накараш дете да не се страхува от куче? И да не се превръща в жертва? Аз съм имал куче и не изпитвам никакъв страх, но моето дете изпитва панически страх. Не става с обяснения, с нищо. Т.е. ти обвиняваш моето дете, че предизвиква твоето куче да го напада? И как така моето дете, страхувайки се, е агресивно спрямо твоето куче?

Страха на детето от куче, може да бъде излекуван само от куче!

Това, че детето се страхува не е достатъчен повод за кучето да атакува... За кучето то не е заплаха, за разлика от теб! Ти си този от който зависи дали кучето ще атакува или не...

[Kozzzec]

От: За кучетата в парка

Страха на детето от куче, може да бъде излекуван само от куче!

Това, че детето се страхува не е достатъчен повод за кучето да атакува... За кучето то не е заплаха, за разлика от теб! Ти си този от който зависи дали кучето ще атакува или не...

Аха, ясно. При всички случаи кучето не е виновно.

[druncho]

От: За кучетата в парка

Аха, ясно. При всички случаи кучето не е виновно.

Не в виновно. То си има инстинкти. Стопанинът е отговорен за поведението на кучето му.