OFFRoad-магерница

[Симо Маринов]

Печено зайче по оффроудски

Необходимите продукти са: едно по-едро пакостливо зайче, за предпочитане с дробчетата. Половин чаша дръпнат ориз, добре изглеждащ и хубаво измит дебел стрък праз, малко масълце и зехтин, картофки - добре е да не са на чипс, сол, червен пипер и черно пиперче, джоджен - сух или мокър, бутилчица запотено бяло винце - за предпочитане пълна, също няколко анемични резенчета пушено беконче.
Приготовлява се наистина лесно, но само при едно условие - необходимо е много желание и малко търпение: Измивате и подсушавате зайчето, правите стотина литра течна смес от сол, червен пипер, черно пиперче, също бистра водица с малко зехтин (знаете - вече е по-евтино от олиото), след което хубаво обмазвате отвсякъде хайванчето. След това разрязвате внимателно по дължина праза на четири, наситняте го акуратно, нарязвате дробчетата и част от отчаяно дърпащото се беконче на кубчета, но в никакъв случай на тъпоъгълничета, и внимателно разбърквате. Взимате някое добре прикрито в ъгъла тиганче, като пътьом включвате фурната да подгрява, и на умерен огън, с помощта на малко зехтин, запържвате без да прегаряте. След като сместа започне приятно да ухае, добавяте половин чаша добре умития и сресан ориз, плюс стотина милилитра осолена, хладка водичка. Продължавате да бъркате, докато оризчето не си дръпне полагащата му се оризова водчица, след като сте се уверили, че няма загоряло, добавяте непременно джоджена - за да не се разсърди. Така приготвената смес с помощта на най-голямата и чиста лъжица внимателно пълните вътрешността на зайко, като не забравяте преди да зашиете да добавите още около стотина до двеста литра неизползвана водичка...
И такааа - идва най-отговорната част от занятието - печенето. След като фурната е вдигнала температурата до около 1800 градуса, мятате байко в някоя позабравена тава, завивате го с анемичните резенчета бекон и здраво го затваряте на топло. Когато след тридесетина минути лекинко хване загар, грижливо го покривате отвсякъде с алуминиево фолийце (аз по принцип използвам азбестово одеало, но напоследък трудно се намират), наливате внимателно двестатина литра равни количества нетърпеливо бяло винце и хладка водичка, намалявате градусите само на 1500 и го оставяте в сауната за около два дълги ароматни часа. Докато безгрижно се мотаете пред екрана нарязвате изтръпналите картофки - добре е първо да ги обелите или поне да ги изплакнете, като задължително ги оставяте във ваната докато им дойде времето. А когато му дойде времето, вадите и обръщате зайко, добавяте му избаняните и осолените картофки, също лекинко запичате докато хване загар и отново го завивате, поръсвайки обаче щедро с джоджен и благосклонно му отпускате час, час и половина окончателно да се предаде. И когато наистина му дойде времето - сипвате запотеното бяло винце в чинийките, подреждате красиво мръвчиците и картофките в чашите, гоните безапелационно всички навлеци от масата и здраво запретвате ръкави...Наздраве и да ви е вкусно!

[Симо Маринов]

До: OFFRoad-магерница

И след вкусното зайче, на вашето внимание едно много, ама наистина много изискано блюдо:

ВИННЕА ПОАПРА

Нижунте прдуктои се намаирт пчоти бзепроблмено. Все пак звиаси си от търесщия:
Най-вжнаата стъсаква е 400-500мл. сторахтно даомншо чрвенео винце. Ендо-две зрнъца чрено пеприче, също ткаа и ендо мнинъко баахрче. По жланеие - макла колнка дфаинов лсит. Задлъжтелнио хялб - за предпчоитане ржъен, но не на вскяа цнеа.
Заотплтяе леко вницето (без да кпива), зеадно с пдпроаквите, обрщаъте наярзаиня на кубтеча хялб нбъразо в едно напчеено тигначе, но без да пргарятее. След кеото вдаите подрпаквите от вницето - да не ви перчат - и цовптае кртуончтеата втръе.
Нздравее и прятиен аптеит!

[kuzdov]

До: OFFRoad-магерница

Колега, това след коя порцийка попарка си го писал? Щото едва се чете....

[Вико]

До: OFFRoad-магерница

Колега, това след коя порцийка попарка си го писал? Щото едва се чете....

...най-ми хареса

също ткаа и ендо мнинъко баахрче.

Бая "чРвенео Винце" е имало.

[Симо Маринов]

До: OFFRoad-магерница

Даа, мога да ви уверя, че попарката е супер, особено когато навън е -10-12С под нулата. Тази рецепта я знам от един луд влаа, демек от северна българия е - с нея са захранвали навремето учениците като тръгвали зимата на училище. Сигурно и печки не са имали...А сега ще ви метна една рецепта, която май е по скоро за отдел "Лов..", но и тук ще се чувства добре:

Печен папуняк с касис и бланширани ябълки

За да приготвите въпросното ястие, преди всичко ще ви бъде нужен едър, пъстропер папуняк* - с колкото е възможно по-голяма и наперена качулка. Другите необходими продукти са: литър пълномаслено прясно мляко, супена лъжица сушен розмарин, бурканче каперси, бахар, каменна сол, стотина грама масло, две-три супени лъжици сметана, три-четири понакиселяващи ябълки и, задължитело, бурканче сладко от бял касис. Добре почистеният и измит папуняк се поръсва отвътре и отвън, обилно, със сушен счукан розмарин и сол. Поставя се в дълбок, но не прекалено широк съд, слагат се бахуровите зърна и цялата гадорийка се залива с прясното мляко. Съдът тайно се похлупва с капак и дивечът се оставя да отлежи в хладилника поне два-три дни, като от време на време грижовно се обръща. След това се изважда и се поставя с три-четири супени лъжици от маринатата в подходящ съд с тежък похлупак. Така маринованият папуняк се задушава във фурна при температура 200 °С около час. Прибавя се маслото, пече се без капак също около час, като от време на време се прибавя малко масло и част от сметаната, за да се получи сос. След омекване птицата се поставя върху предварително нагрята плоска чиния. Ябълките се изчистват, нарязват на филийки и се бланшират за минута-две в мазнината и соса от печеното, след което акуратно се нареждат в кръг около вкусотията, като върху всяко парче се поставя по чаена лъжичка от френското сладко и няколко зърна каперси – всичко това се поднася посипано със сметаната, примесена с останалата част от соса, получен при печенето.
И ако при третият опит нищо не се получава, нарамете позлатена лупара за гаргарозабли и свалете някой ниско прелитащ фазан или заблуден глухар и пробвайте пак – ако отново нищо не се получава, то причината определено не е във вашата фурна.

*папунек, пупавец, пупунец, папунец, пупунек, пупуньок, пупан. Който го види веднъж, няма как повече да го сбърка с друга птица. Оперението му е така характерно, че се запомня отведнъж.

[zlatoto_zd]

До: OFFRoad-магерница

Пиле, печено върху бутилка

Необходими продукти:
Едно пиле..или повече, зависи колко сте или колко сте гладни
Стъклени бутилки - броят и големината им съответстват на броя и големината на пилетата
"Газена" тенекия
Сол и подправки - на вкус
Мерак и глад - колкото повече, толкова по-добре
Огън - не много, но - постоянен
И така започваме:
Вземаме пилето и го нахлузваме върху, измитата и почистена от пластмаса и хартия, бутилка

..сол - на вкус, не на цвят

..подправки - к'вото ви душа сака + моята препоръка - риган

..бутилката се напълва с вода като се оставят около 30 мл

..които се допълват с олио..или зехтин

..екстра за познавачи - люта чушка

..разчиства се място в огъня и се поставя бутилката

...покрива се с тенекията и се огражда с не много силен огън - до височината на тенекията

през това време компанията чака на салата и ракия

ако пилетата не стигат, тиганът и пържолите трябва да са в готовност

след около 40 мин пилетата са готови

част от менюто

да благодарим на фотографа..

Наздраве! Да ви е сладко!

[Симо Маринов]

До: OFFRoad-магерница

Браво, супер колега! Това е най-яката рецепта, която знам за печено пиле! Но ми я каза една булка от Ямболъ голямъ градъ:

ИБАНУ ПИЛИ
рицептъ

Настуящътъ рицептъ нучих приди дистина гудини ут ина многу учяна, дашнъ и убана думакиня ут Ямболъ Голяма градъ. Многу лесну и приятну съ приготвя:
Всичкити нужни продукти съ ино убано крехкичку пилинци, можи и ина по-младичкъ ярчицъ. Ощи мирудийки, черну пиперчи, дафинову листчи, мънинку масълци, зейтинче и солчицъ, но ут морскатъ - дъй по-едричка, ей!
Та зимати, значи, нежну пилинциту или ярчицътъ ф ръчички, поумивати ги вниматилну с чиста и ладка вудичка, след туй можи да гу турнити ф ина алпакяна тенджурка с мининку вуда, солчицъ, черну пиперчи и дафинову листчи и гу уставяти да поуври за двайситина минутки, колкуту да поумекни мининку. След туй зимати ино бузяно шишенци, но да ней ут пластмасъ - стъкляну трябва дъй. Поумивати гу задължитилну, пълнити с малку бялу винци и след туй нанизвати пилинциту или ярчицътъ утгори му и ги слагати в ина типсийка нъ дънциту на куяту разстилати солчицатъ. И след всичкити тез приготувленийца, сложети типсийката в зъгрятата фурничкъ за укулу четирийси минутки.
Да вий сладку слид туй!

П.П. Въххх, забраиф - Пилинциту или ярчицътъ зъдължитилну ся скубят приди мийниту и пучистваниту, кату съ пупарвът с вудичкъ първом...

[Симо Маринов]

До: OFFRoad-магерница

Моето предложение за днес, нещо наистина специално, избрано за Вас от личното ми фешън меню:

„Фондю със синьо сирене, сладко от боровинки и натурален шоколад”

Първо да изясним за - всеки случай – какво, все пак, е туй чудо на чудесата: Фондюто (от френски – стопено, разтопено) е кулинарна чудесия, горещ шфейцарски специалитет от разтопени сирена, приготвян някога от пастирите в нарочен съд, в който, с помощта на дълги дървени пръчки, топели бял или ръжен хляб. Традиционно се приготвя от два-три, до пет-шест вида сирена – грюер, апенцеллер, гауда, козе, бри, камембер. Фондюто, което ще ви поднеса сега е моят бегъл поглед към личното ми фешън меню за особено специални случаи.
И така, необходимо е, задължително, да разполагате със подходящ за приготвяне на рецептата съд – ако не разполагате с оригинален "party flame", най-добре е да се използва дълбок керамичен съд или , в краен случай, някоя по-дълбока тенджера с дълга дръжка. Необходимите продукти са: по двестатина грама (за четирима души) гауда, бри, синьо сирене по избор. Също натурален шоколад - около 20-30гр., сладко от боровинки, около петдесет милилитра бяло сухо вино, 20-30мл коняк, индийско орехче, също така и леко препечени правоъгълничета бял хляб – бял, може и сладък. Начинът на приготвяне е елементарен: загрявате виното, без да завира в горещия съд, след което добавяте коняка, върху натрошените в отделен съд сирена настъргвате натуралния шоколад, размесвате, и на части добавяте в нагорещената течност. Бърка се внимателно, най-добре във вид на осморки, като постепенно се добавя от приготвената смес, докато не се получи мек, приятен крем. Сладкото от боровинки и остатъка от сирената, както и настърганото индийско орехче се изсипват най-накрая. Размесва се и, без напълно да са се стопили последните парчета се сервира на масата направо в съда, където с помощта на дълги вилици се топят леко запечените хапки хляб. Тънкостта на приготвяне е в умението да се поддържа постоянна темепература по време на приготвянето – най-добре се получава при използване на специален газов уред – противогаз, да речем – за синьото сирене, докато се разстопява...

п.п. особено внимателно трябва да се консумира туй фон-дю-дю – умението за качествено и навременно духване посока апетитните хапки е особенно ценно в случая.

[Симо Маринов]

До: OFFRoad-магерница

Френска мидена супа

Днес направих една страхотна френска супичка, та ми се ще да споделя рецептата с вас. Необходимите продукти са: Цели миди с черупките (в Метро 4.98/кг.), три-четири филенца бяла рибка, бяло винце около 200мл, зехтин, малко масълце, черен пипер, бахарче, дафинов лист, сол. Хубаво измивате няколко пъти мидите, след което ги слагате цели в подходяща тенджера с всичко гореизброено като добавяте и малко водичка, а най-отгоре филетата рибка. Варите двадесетина минути, може леко да се подлюти - става супер. Така сварена чорбата е невероятно вкусна. Мидите може да ядете направо с черупките, но по-добре първо да ги чистите. Приятен апетит и наздраве!

[este]

До: OFFRoad-магерница

[QUOTE=zlatoto_zd;830830]Пиле, печено върху бутилка


Много е вкусно,но при неме в бутилката имаше биричка и става една вкусотия-уй на дяда то

[zlatoto_zd]

До: OFFRoad-магерница

На Доспат бирата беше в твърде ограничено количество за да си позволим този лукс....

[Симо Маринов]

До: OFFRoad-магерница

Възбуждащи апетита морски дарове

Необходимите продукти: Вале Каро, дама Пика, поне една охладена бутилка бяло вино, белени и небелени скариди - колкото по-големи, толкова по-добре (пропорцията е едно към едно), филе бяла риба по избор, най-добре незамразявано филе пангасиус, кръгчета калмари, морковчета, зехтин и малко масло, но в никакъв случай маргарин. При желание може да се добавят и пресни миди.Задължително подправки - палаво бахарче, черен пипер със зърна, дафинов лист, сол. И обезателно розмарин - ще бъде нахално, ако кажа, че трябва да е пресен, но само който не е сдъвквал свежи листенца от тази чудесна подправка няма да ме разбере - наистина върши чудеса. Начинът на приготвяне е елементарен: Рибката нежно се нарязва на по-едри парчета, морковчетата също се нарязват, но на колелца и с всички останали продукти непринудено се подреждат в задушевна обстановка, след което бавно се отдават на огнени страсти. Така приготвеното ястие може да се подлюти в зависимост от желанията - резултатът е умопомрачителен.
Тънкостта на приготвянето се състои в интуитивното налучкване на точното количество продукти и непремерените чаши бяло вино. Тайната няма да издавам - тя е наистина за майстори! Самият акт на консумация е особено любопитен...

[Симо Маринов]

До: OFFRoad-магерница

Преди няколко дни, специално за моя позната, приготвих тази пре-приятна панакота, която би била подходящ десерт за всяка по-специална вечер:

„Panna Cotta с лек еликсир от приятно опиянени рози”

Естествено, за подобно изискано блюдо e необходимо задължително допълнение - опиянено сладко от рози. За да приготвим тази чудесия внасяме голяма, даже огромна, направо грамадна кошница Rosa damascene*, зъдължително бутилка невероятен Henri IV, Cognac Grande Champagne, килограм канелена захар, литър жива вода, лъжица лимонѐна киселина - след всички тези тъй пре-приятни приготовления чашките на цветовете се загряват, пълнят се внимателно с петдесетина милилитра Grande Champagne , след което акуратно се заделят около стотина цвята, посипват се в сатенено постлана спалня - в комапанията на няколко запалени свещи и тиха музика, светлата част на листенцата на останалите се отрязва, след което те задължително се измиват с жива вода – не за друго а за да се отмият тичинките - лекинко се възваряват в нежен сироп, приготвен от канелената захар и все още не примрялата от удоволствие вода. След като сиропът е готов, задължително се прибавя и лимонената киселина, като се доварява внимателно в продължение на пет-шест минути. В готовия Henri IV се добавя малко розово сладко, размесва се добре, даже много добре, и с така подготвения еликсир се полива вече тръпнещата от удоволствие и нетърпение Panna Cotta.
Иначе кремът всеки би могъл да приготви – нужни са около триста-четиристотин литра течна сметана, около двеста заквасена, желатин, ванилова захар от Мурано, февруарско-венецианска пудра: желатинът се смесва с подходящо количество хладка вода докато набъбне, течната сметана се слага да заври, добавя се ваниловата захар, след което се отнема от огъня и се добавя желатина - като внимателно се разбърква, докато се разтопи. Прибавя се и заквасената сметана, като също се разбърква, но доста по-невнимателно - тъй като е вече е заквасена. Всичко това се сипва в подходящи формички и се слага в хладилника за около три-четири часа.

* Дамаска Роза, известна у нас като Казанлъшка роза.

[Симо Маринов]

До: OFFRoad-магерница

"In Diciembro pidaras ohuelos"*
/или как да преядем с палачинки през октомври/

Умението за приготвяне на вкусни палачинки е ценено от деца и възрастни навсякъде по света, а особено много - изкусното им обръщане и подмятане от тигана почти до небесата. След една комична история - датираща отпреди няколко години, когато /точно преди Нова Година/ бяхме поканили наши братовчеди с шест годишната им дъщеричка и двете ѝ три годишни братчета-близнаци на гости, които в комбина с моите хлапета успяха да напълнят догоре джобовете си със сладко от ягоди - у мен спасително узря идеята за бързо и безпроблемно приготвяне на една-единствена, огромна, палачинка. Оттогава датира и твърдото ми убеждение, че е невъзможно да се приготвя нещо изискващо толкова внимание, докато цяла сюрия подивели от кеф дребосъчета подскача наоколо и неистово се стреми да улови премятащите се палачинки още във въздуха ...
Това, което ви е необходимо за тази чудесия са четири или пет яйца - само да не са от онези,струващи по три долара, на Белю Пушилката - седем лъжици брашно, половин масло, чаша прясно мляко, щипка сол, малко захар и една идея ванилия. Всичко това се разбива по обичайния начин, маслото се разстопява в кръгла тава, след което отгоре се изсипва сместа и се пъха в загрята до сто и осемдесет градуса фурна. Готова е след около десет-петнадесет минути - познава се по огромните зачервени мехури. Предложението ми е да я пробвате с конфитюр от рози, портокалови кори или сладко от горски ягоди, или - защо не - с икра от белуга примерно...

*Português

Да си припомним и още един вид палачинки, поднесени учтиво от Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче:

"— Сега тука ще се бъркат палачинки. Сега тук ще се пекат милинки. Сега тук ще се правят курабийки.
Тя взе три яйца и ги подхвърли високо нагоре. Едното падна върху главата й и се счупи, а жълтъкът потече по лицето й. Другите обаче тя улови ловко в една тенджера, където те се счупиха.
— Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата — каза Пипи и избърса очите си. — Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил тъй неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията.
Докато говореше, Пипи ловко извади с пръсти яйчените черупки от тенджерата. После взе една четка за баня, която висеше на стената, и започна така да разбива тестото за палачинките, че опръска стените. Сетне изсипа остатъка от тестото в тиган за палачинки, който стоеше върху печката. Когато палачинките се изпържваха от едната страна, Пипи ги мяташе почти до тавана. Те се обръщаха във въздуха и тя ги улавяше, докато падаха. Щом ставаха готови, Пипи ги хвърляше към другия край на кухнята право в една чиния върху масата.
— Яжте — извика тя. — Яжте, докато не са изстинали!"

[Veni1]

До: OFFRoad-магерница

Перфектен вкус, перфектно настроение - приятно ми е дори само да си го представям..

а за Пипи Дългото чорапче - малко са хората, които знаят цялото и име, и се кефя от факта, че си един от тях

готинооооо....