От: Как да заколим прасето и да си направим сланина
Никога не сме гледали домашно прасе, че няма къде. Но когато са ме канили на лов зиме, много пъти се е случвало да гръмна в ухото някое домашно, а лова - после (ако остане време
, де). Но веднъж се случи село с традиции - имаха си коляч. Чакахме го 2 часа, дойде 120 кг, разгърден и кьор-кютук фиркан. Влезе в двора при прасето и онова като го подметна ... едва го отървахме. Е, убих прасето и го оставихме да го "правят" ... Слука в лова тоя ден нямаше, че в цялата околия пищяха свине. Като се прибрахме по обед, видях особен метод за бахур: прасето беше одрано и очистено до розово, червата измити, а дебелото черво беше обърнато през гъзъ на вън. Корубата бяха напълнили с кръв, кълцано месо, карантии и разни поправки и сместа я тикаха в червото и това го "бъкнаха" в казана. После падна яко ядене и пиене до поси.., пардон, до пукване
.
Никога не сме гледали домашно прасе, че няма къде. Но когато са ме канили на лов зиме, много пъти се е случвало да гръмна в ухото някое домашно, а лова - после (ако остане време
, та ще е зле да отиде зян заради едните пържоли, ако може да се направи нещо по-добро с него. 
, реже ръцете моментално ... Помага и това, че все големи прасета колим, над 200 кг ...
))
Коментар