Сибирско Хъски

[Анастас Анастасов (rova)]

До: Сибирско Хъски

Ами да ти е жива и здрава и вие покрай нея.Честито да се радвате взаимно дълги години.Наистина може би до известна степен трудна порода,но в това е предизвикателството,все пак сме венеца на природата.
Поздрави.

[cyklon]

До: Сибирско Хъски

Колега преди 9г си взех първото хъски и тя беше 2 две годишна.Свикна си с мене без никакъв проблем.А в момента даже имам 3 хъскита.Въпросната кучка си роди син който е с мене от 7г вече,а нейното синче си има и то кученце мъжко на 1.7г и станаха едно голямо семейство баба,син и внук.Случвало ми се е да ги оставям на някой познат за 2 дена когато съм отсъствал и няма никакъв проблем.Те са такава порода,че обичат всички.

[Паджеровод]

До: Сибирско Хъски

Обучават си се! Моят хъсък ми идва на гости през няколко месеца, но си е запомнил порядките у нас. При влизане отвън си застава чинно пред банята и чака да му се измият краката. При излизане от банята си чака на вратата да се подсушат. Когато си е в стаята не прави и крачка през прага на постоянно отворената врата. На това сме го научили с цел да не разнася непрекъснато скубещата си козина из цялото жилище.
Иначе тъпите номера - седни, дай лапа, не пипай салама... са нещо обикновено.
За мен това е най-красивото куче, но то си е въпрос на вкус... както казват и кучетата.

[ivodianov1992]

До: Сибирско Хъски

А само да попитам,моето хъски е със синьо и кафяво око.Някаде бях чел,че с едното невиждали,но не вярвам.Ветеринарят каза,че си виждали и с двете,но реших да се допитам до още някой

[huko]

До: Сибирско Хъски

Ами най- добре е да го тестваш, виж на какво движение реагира - замахване към кучето, рязко местене на нещо....
Закриваш му едното око с ръка докато си играете и тестваш

[Паджеровод]

До: Сибирско Хъски

Едва ли ще може да го "изтества" така. То ще реагира през другите си сетива, които са и без това по-добре развити.
А по принцип това с цвета на очите и слепотата е една от най-големите тъпотии, които съм чул днес! А аз чувам по много на ден... Споко!

[marlqnda]

До: Сибирско Хъски

А само да попитам,моето хъски е със синьо и кафяво око.Някаде бях чел,че с едното невиждали,но не вярвам.Ветеринарят каза,че си виждали и с двете,но реших да се допитам до още някой

Хахаха на една позната сестра и е с такива очи - човек е
Да ти кажа и вижда и чува и яде и пие че и други работи съм чувала че прави.

[ivodianov1992]

До: Сибирско Хъски

Здравейте, вече сме след втора ваксина и пораснахме доста.

Ето и малко снимки:

[FiveFinger]

До: Сибирско Хъски

моят порасна много за два месеца,и е станал голям калпазанин,вече е на шест месеца

[profesionalista]

До: Сибирско Хъски

вчера писах за нашето хъски,но явно още бъркам темите,за което се извинявамвече една година гледаме със семейството хъски,женска-АЯмного,ама много е палава,тича на всякъде,дворчено го направи на игрищене пощади и едно цветепреди нея имахме 11 години овчарка,невероятна порода,но и хъскитата се оказаха не по-малко невероятничерно и бяло,със светло сини очи

[Митко (smile)]

До: Сибирско Хъски

Това с очите е нормално, дори при повечето се среща. Породата е уникална...една от малкото, на които не лова или охраната са им в кръвта... Пакосни са защото не тичат много. Имайте предвид, че по спецификация, до 3 годишна възраст трябва да тичат по 20(двадесет) километра на ден, всеки ден...без збачение лято, зима, празник или делник.
Успех и много весели моменти с приятелчето

[penka]

До: Сибирско Хъски

На младите собственици на хъскита, си позволявам да дам един съвет от позицията на над 9-годишен "ветеран" в отглеждането. Не се лъжете по миличкия им вид и сините оченца. Това са си половин вълци. Спрямо хората изобщо не са агресивни и няма никакъв проблем, но не така стои въпроса с другите животни. Ако ги гледате на село, или просто в близост до други животинки, имайте в предвид, че убиват и то наред - всичко, до което се докопат. Мъжките имат на сметката си по-едрички неща - козички, овце, стига се и до прасета, магарета и коне. Женските са по-милички - минават само с кокошки, гъски и др. подобни.
P.S. Не ме разбирайте криво. Аз съм влюбена в тази порода, но просто бих искала да предупредя за някои особености, защото съм срещала много собственици на хъскита, които подлъгани от тяхната красота, ги възприемат като нещо декоративно.

[Iliya]

До: Сибирско Хъски

Налага се да допълвам.

Първо, тази, много строгата кикерица, която служи и за аватар на penka, е нашата домашна такава.

Освен това, написаното от penka има смисъл основно за бъдещите собственици на хъски, които, обвеяни от недобросъвестни търговци, възнамеряват да ги отглеждат на село, и, не дай боже, да ги ползват за пазачи на добитъка...

Когато ние придобихме нашата "вълча фифелина" (определение, съчинено специално за нея от приятел), не знаехме нищо за породата. И ветеринарните лекари - също. Просто бяхме видяли едно такова куче - и залепнахме.
А се оказа, че има какво да се знае.

Надявам се това, което ще напиша сега тук, да помогне на бъдещите собственици на хъскита. Не го пиша като гуру, просто излагам каквото съм научил. Нека повече знаещите да не се засягат, а да помагат, критикувайки и допълвайки.

На първо място, хъскито не подходяща порода за всеки, който е пожелал да се сдобие с куче. Защото през вековете се е наложило разбирането, че "куче" до голяма степен е синоним на "служител", или направо "роб".

Породата произхожда от Чукотка. Твърди се, че е селекционирана чрез кръстосване на лайки с вълци.
Селекцията явно е била жестока - векове наред е било унищожавано всяко куче, което с характера си само намекне, че притежава нежелана черта.

Като резултат, сибирското хъски е една от най - странните (на фона на останалите), но и най-привлекателни за много хора породи.

Основни предимства:
1. Може би това е породата, която принципно няма проблеми с хората. Звучи безумно, но точно куче, селекционирано наполовина от вълк, не напада хора. Никога, освен ако не е умишлено озлобявано или психично болно. Можете спокойно да го оставяте с малки деца.

2. Лесно се отглежда в апартамент. Хъскито има нужда от много движение, но то няма претенции да се движи и получава непрекъснато внимание именно в къщи. Ако ви се занимава с него - ще общува и играе; ако не - навива се на кравай, и спи. Примерно собствениците на кокери ще ме разберат лесно...

3. Отлично здраве. Повечето собственици на кучета не си дават сметка каквъв ангажимент и сериозна материална грижа представлява лабилното здраве на кучето им. Хъскито посещава лекаря за годишната ваксина и противопаразитните обработки. Слабо място са им евентуални кожни проблеми, предизвикани от топлия климат. Но не са чести - понякога, лятно време - и се лекуват бързо, най-често с мазила.

4. Лесна хигиена. Хъскито има удивителна двуслойна козина - дори когато е силно замърсена, то се изтръсква - и толкова. Ресане се предполага само през периода, когато си сменят козината, и то - само за да остане по-малко за падане в къщи.

5. Невероятно издръжлива порода. Това им качество у нас не е много съществено, пиша за него, защото е несправедливо да не се спомене. Ежегодно има световни шампионати с хъски-впрягове - най-късото трасе е 1500 километра...

6. Несравним коефициент на полезно действие. Рефлектира например при храненето. Хъскито може да бъде оставено да се храни, колкото иска. То само си дозира храната. Когато не се натоварва прекомерно (а у нас почти винаги е така), изяжда колкото му е необходимо. Който е отглеждал лабрадор, коли или ротвайлер, със сигурност ме разбира. Повечето от тях се тъпчат, докато има. Проблемът по никой начин не се изчерпва със стойността на храната - от преяждането следват и здравословни проблеми. През нашите летни горещини хъскитата сами си регулират натоварването, и не се хранят. През лятото например нашата примерно хапва два пъти седмично...

Особености, които биха могли да бъдат недостатъци за конкретен собственик. Тук списъкът е дълъг, основно защото хъскито се различава съществено от повечето други породи. Когато бъдещият собственик не е информиран предварително, някои от качествата на породата могат да се превърнат в недостатък, без по същество да са такъв...

1. Основното е, че хъскито НЕ Е, И НЕ СТАВА ЗА СЛУГА. Приятел - да! Не се възпитава с бой. Може да бъде "пречупено", но не и променено.

Оттук произтичат особености:
- Хъскито убива други животни. Така е селекционирано. Напролет, когато свърши сезонът за теглене на шейните, и хъскитата станат излишни консуматори на храна, тях ги нагонват в полето.... Цяло лято те се самоиздържат чрез лов. А и когато работят, хранят ги с по една замръзнала (не замразена) скумрия на ден. През лятото породата се дооблагородява с вълци, и - които се завърнат наесен, Те Са!
- Хъскито трябва да се следи непрекъснато, защото бяга от стопанина си. Факт, но обяснението не е вярно. Просто понятията на хъскито за "до крака на стопанина" са сибирски - плюс-минус петстотин метра за него си е "до крака"... Лошото е, че изпитват пълно пренебрежение към МПС-тата, а в градски условия това си е проблем. За целта се продават едни няколкометрови поводи, и въпросът се решава.
- Хъскито е диво, и затова се обучава трудно. Абсолютна митология. Хъскито разбира и запомня от едно показване. Съвсем друг е въпросът, че то е своенравно. Понякога не желае да изпълнява команди. Особено женските. Но ако съществува общуване между вас, резултатът е мигновен. У нас има данни за служебни кучета-хъски, по южните граници. Надали има нужда от друга реклама.
- Като недостатък при отглеждането може да се съотнесе и това, че хъскито мрази да е самотно задълго. Дори и един врабец да има в къщи с него, различно е. Ако е току-що придобито, и възнамерявате да го оставяте за по цял ден само, може да има изядени мебели и книги... С времето проблемът се тушира.
Не става въпрос за обръщане на внимание. Достатъчно е да има някой. Този някой може и да е домашната котка. И, "непрекъснато" означава да не остава период без ничие присъствие, по-голям от 4-5 часа. И всичко това, примерно след първата година вече не е чак толкова важно.
- Хъскито не е пазач по предназначение. Естествено, може да бъде озлобено - като всяко друго куче (или дори - човек), и тогава пази. Но със всичките недостатъци на типичния пазач - ротвайлер, примерно. И роднините не пуска в къщи...
- Ако не сте контактен човек, тогава хъскито не е за Вас. То има влечение към обществен живот. На улицата ще иска да се запознае със почти всяко срещнато куче, а оттам - ще запознае и Вас със собственика.
- Хъскито е дружелюбно към почти всички хора. Това има и отрицателна страна. Доверчиви са, и много често ги крадат. Например нашата, в момента, в който види отворена врата на автомобил, и се мята вътре. Вярно е, че по този начин се реализират и много, включително и бизнес-запознанства...

Смятам, че написах най-важното. А темата е безкрайна, и може да се продължава...

[Паджеровод]

До: Сибирско Хъски

Я! Как да не става за пазач?! Опитай се да откраднеш това 20-годишно Паджеро тогава!



А сериозно - браво за описанието на породата, което си направил! Сигурно има какво още да се добави. Например за заблудата, че хъскито е само със сини очи, иначе не е "оригинално"! Не е истина. На тези със сини очи погледът им според мен студенее... Напомня ми на погледа на един приятел на тъща му Бррр..

[Iliya]

До: Сибирско Хъски

Аз няма да крада лично Паджерото.
Кали ще го открадне...

В момента, в който мъжко и женско хъски се видят, околният свят временно изчезва за тях, независимо дали ще се женят, или не...

Погледът на хъските, както и маската, предизвикват експлозии от емоции, включително и суеверия. Особено когато са малки, маската на лицето им е много концентрирана и "сърдита". Ние нашата затова я и "кръстихме" Кали. Не че каки-блондинки по улиците не са ме питали "Нали, на фолк-певицата?"

Нашата скоро ще стане на десет години, и въпреки че вече всички в квартала я галят и прегръщат, някои продължават скрито да се кръстят...

Когато я извеждахме като малка, в Бургас имаше още само 5-6 хъскита. Бабите и дядовците (предимно) из квартала ни кълняха, къде явно, къде тайно: "Дявол, дявол..." "Таласъм..." "Да си бяхте купили тигри да ви пазят..."
Това е Бургас, България, 2000 година...

Но, с времето нещата си дойдоха по местата. Днес пък имаме малки проблеми от прекалено добро отношение...

Причината е естествена - щом децата я видят в градината или на улицата, притичват, питат "Хапе ли?", и след отговора "Не", веднага се мятат да я галят и мачкат. Но, по-малките се опитват да и бръкнат в носа и устата, теглят я за ушите и опашката. Когато са 1-2, добре, но понякога я налитат групи от по 5-10...

Тя се опитва да се скрие, понякога даже ги ръмжи, но те въобще не се стряскат, а само се кикотят...

Интересно е, че малките деца, които нямат все още никакви внушени от нас "изключително правилни" представи за природата, нямат никакъв страх от северните породи кучета, които всъщност се явявят и най-"диви". Не съм виждал две-тригодишно дете да прегръща случайно срещнат дог, доберман или питбул, а когато видят хъски, се ухилват до уши, и се нахвърлят...

Абе, страшни сме си. Вижте това (от http://husky.forum.ru).
За който помни още приказката за Червената шапчица, гласи: "Бабо, бабо, защо са ти толкова големи зъбите?"