Нещо като педагогика

[bojitch]

До: Нещо като педагогика

Чакай да напиша нещо и по темата...ама ще използвам чужди думи, че аз нЕмам:

"...Идва време, когато децата поемат по своя път и никой няма право да ги спре..."

Това не го е казал Макаренко, а Kolonal Към цитата ще добавя - "а и възможност"

[Петя]

До: Нещо като педагогика

За разлика от много хора, аз съм благодарна, като ме поправят и научавам нещо ново.
Но: ето какво пише в тълковния речник:
израствам (несв.) и израсна-....
4. (прен.) Развивам се професионално, нравствено, творчески.
Къде е въпросната филоложка да ни "светне" ???

[prascho]

До: Нещо като педагогика

Като цитираш Макаренко, е редно да слагаш кавички (Да свърша и малко работа (т)

Ето още един цитат:

Ние дойдохме от Каладън — планета рай за нашата раса. На Каладън не беше потребно да създаваме рай за тялото и рай за душата — та нали виждахме действителността, която ни заобикаляше. И цената, която платихме, бе цената, която хората винаги са плащали, за да получат рая в този живот — станахме мекушави, загубихме своя живец, своята якост, сила и пъргавина.»

Франк Хърбърт

С други думи, колкото ти е по-лесно в началото - толкова ти е по-трудно впоследствие....

[Симеон]

До: Нещо като педагогика

Да де, ама са различни глаголи - "израствам" и "да израсна"
П.П. Забравих да сложа и "да израста"

Много тънък нюанс. Да израсна, порасна (ставам по-голям) е правилно без "т".Има и глагол Да израста ( и пораста) и тогава ще е с "т". Но не мога да се сетя кога да пишем израсТа. И с какво се отличава смислово от израсна. Приемам забележки и се уча. Петя да не се перушини! Поради специалните ми чувства към нея я щадя...

[Фани]

До: Нещо като педагогика

Айдеее, темата па отиде у кереча....
Нерде "педагогика", нерде правопис

Та по повод педагогиката, ние прилагахме на нашите деца един много добър и ефективен трик - винаги когато играейки си започваха да се карат и накрая следваше сбиване, дружно разреваване и тичане при нас да се оплакват един от друг. Баща им (или аз, който се случи в момента), без да се нерви или вика, или посяга да бие, без да е разбрал кой крив, кой прав, ги питаше, първо единия: "Тебе боли ли те?". Следваше запъване, учудване, мозъчето почваше да щрака, а сълзите секваха и после отговор: "Дааа!" и пак рев. Белким се съжали родителят и натупа лошия брат... После се питаше другия: "А тебе боли ли те?" и пак се повтаряше същото. А таткото/или аз (признавам, той го измисли тоя метод ) казваше: "А мен не ме боли!" и без да направи нищо друго си подхващаше работата. (Естествено това го правехме, когато боят не беше много разгорещен и да стане опасно). И в двете страни следваше объркване, чудене, премигване и чакане все пак нещо да се случи...но нищо такова не ставаше
В резултат на тази "политика на ненамеса" децата ни пораснаха без да се изтребват всекидневно, без караници, задружни и истински приятели.
Дано продължават все така и занапред!

[penka]

До: Нещо като педагогика

Симеоне, стига си поправял, бе! Направо си като несбъдната начална учителка. Човек да не смее да напише нещо, щото ти веднага ще изскочиш от гъсталака с червения молив. Нищо лично и аз към теб - щото си ми слабост /нали сме от една зодия/, ама - оливаш се.