От: Необходимост от юридически съвет
Хе-хе.
Че никой не може да накърнява запазените части приживе е безспорен факт.Но попринцип закона говори за актове на разпореждане направени приживе,които произвеждат действия след смъртта. Т.е завещание и завети,като дарението е изключение от общото правило.Да се приеме "общо",че никой не може да се разпорежда приживе е неоснователно,защото противоречи на правилата,че всеки може да се разпорежда с имуществото си и това е конституционно установен принцип. Няма как да стане. За да се иска възстановяването на запазените части,закона изисква да се е образувала наследствена маса.Да се извадят задълженията от нея на наследодателя и пр. и пр. Така,че това няма как да стане докато човека е жив.В крайна сметка спора в тая насока е безмислен според мен.
л. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Чл. 32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
Чл. 33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Както и да ги тълкуваш разпоредбите,ясно личи,че законодателя говори за действия,след като е настъпил "оня прост юридически факт" смъртта.
Хе-хе.
Че никой не може да накърнява запазените части приживе е безспорен факт.Но попринцип закона говори за актове на разпореждане направени приживе,които произвеждат действия след смъртта. Т.е завещание и завети,като дарението е изключение от общото правило.Да се приеме "общо",че никой не може да се разпорежда приживе е неоснователно,защото противоречи на правилата,че всеки може да се разпорежда с имуществото си и това е конституционно установен принцип. Няма как да стане. За да се иска възстановяването на запазените части,закона изисква да се е образувала наследствена маса.Да се извадят задълженията от нея на наследодателя и пр. и пр. Така,че това няма как да стане докато човека е жив.В крайна сметка спора в тая насока е безмислен според мен. л. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Чл. 32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
Чл. 33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Както и да ги тълкуваш разпоредбите,ясно личи,че законодателя говори за действия,след като е настъпил "оня прост юридически факт" смъртта.
Коментар