Но, изкушението е в Западните покрайнини - имотите са много евтини, животът също. За месото, Bat_Pepo може да е частично прав - имаше един-два големи скандала с месо от някакви умрели (не заклани) прасета, за ракията частично също - щото дюлева без индустриални количества "шећер" няма как да стане. За кръчмите, че оттук до Ниш нямало нищо стойностно е стара градска легенда, подклаждана вероятно от българските "сръбски скараджиЙ", щото ще увехнат моментално, ако народът надуши за какво иде реч. Проверено многократно, последно от сбирка на Тайния Пиротски Революционен Комитет, цитиран е в "президентската тема" 
))
и му рекъл "Га можеш, че ги вратиш"... Пуснали по едно време (щото настъпил Татов златен, знаете) дядо ми да пътува в чужбина и той написал писмо на сърбина: "Друже Някойси, сметам да минувам през Югославията, да взема да се отбия, а? Имам да ти врачам паре, балтон и т.н.". Пристига дядо ми в града, а там го чакат кметът, партийният секретар и духов оркестър 
и държат местния вестник със заглавие: "Едно писмо, закъсняло с 30 години". Та, писмото попаднало в завода, носещ името на убития от българите партизанин Някой си - същият, дето като студент дал балтон, пари и купил билет на дядо ми - българина... 
...
След изказано от тях на глас предположение "Ну, это наверное Югославия когда-то была болгарской колонией" другарете от посолството на СФРЮ пратиха нещо като "нон-пейпър" да се спре облъчването на съветските дечица с български шовинистични лъжи. 
, отишла през 1999 г. да наблюдава изборите в Босна и Херцеговина по линия на ОССЕ (имаше и изнесени секциЙ в Сърбия, та жените ги командировали по такива). Сприятелила се с тумба сърби и сръбкини, не миряса, докато не ме заведе на гости при тях и в Белград, а на мен ми падна шапката Такова безгрижно племе не си бях представял. Продължението съм го споделял: "Кафанската" им култура е сръбският принос към световното цивилизационно наследство.
Е, и в Австрия става, ама ценитеееееееее....
Tweet
Коментар