Велосипед за пътешествие.....

[viplamen]

От: Велосипед за пътешествие.....

Че това е най-ценнто на добрите спирачки - точното дозиране на спирачното усилие.

Не, това е най-ценното на добрите спирачи, независимо от хардуера.

[NovemberCharlie]

От: Велосипед за пътешествие.....

Абе пробвай да дозираш с калпав механичен диск с но-нейм жила и брони...И после се качи на добра хидравлика да видиш какво значи разлика при дозиране.

[maystor]

От: Велосипед за пътешествие.....

Ем , щото казваше , че нямало пари за дискове ... затуй предложих помощ, ама явно се е оправил .... на всички такава сполука дано

Той пари пак няма - взел ги на някакво разсрочено плащане от приятел, който се оженил и зарязал колелата.

[viplamen]

От: Велосипед за пътешествие.....

Да поясня, че говоря за ХС/АМ, а не за ДХ. Разликите ги знам , основното е, че ти изтръпват пръстите на механичните. Важното е да се кара, съобразявайки се с възможностите на колелото и карача. Другото е маркетинг и лигавщини

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

От: Велосипед за пътешествие.....

Той пари пак няма - взел ги на някакво разсрочено плащане от приятел, който се оженил и зарязал колелата.

Абе важното да кара , то и аз нямам и мойто го плащах 3 години , ама пък знайш ли къв ми е кеф да го карам http://www.youtube.com/watch?v=Spk_CgxI85U

По въпроса за прегряването, приятелчето дето е пред мен , на едното падане , се претърколи през предната си шина и от контакта със диска , си стопи раницата

[NovemberCharlie]

От: Велосипед за пътешествие.....

Клипчето е "частно" и не се вижда.

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

От: Велосипед за пътешествие.....

Извинявам се ... я сега ?

[NovemberCharlie]

От: Велосипед за пътешествие.....

Мързеливци! Що не карате на равното, ами бутате? Аз клипче нямам, но пък може да прочетеш това- http://mtb-bg.com/index.php/trails/travel/66-travel016.

[NovemberCharlie]

От: Велосипед за пътешествие.....

Ет и още едно:

Кратък разказ

Събота 25.06.2005г., 6:30 сутринта. Събуждане, кафе за ококорване, душ и бръснене за освежаване (God save Gillette), закуска (две филийки “Бонус” с маргарин и мед), подготовка за тура и.....в 7:45 турям каската и ръкавичките и избутвам Драга през входната врата. На слизане ми се падна малкия асансьор. Когато съм пеша ми се пада големия, като съм с байка – малкия, където едвам се хващам, но закона на Мърфи си е закон – трябва да се спазва. Напъхвам се някак си с колелото и раничката в своенравното превозно чудо от времето на зрелия социализъм (никога не съм сигурен точно между кои два етажа ще спре), като с едната ръка държа намиращата се на 5 сантиметра от избръснатата ми физиономия предната гума на колелото, за да избегна интимен контакт със заплашително стърчащите грайфери. Единадесет етажа по-долу се изсулвам от асансьора, слизам няколко стълби, излизам от входа и вдишвам нетипично свежия за столицата въздух. После поемам към Борис ІІІ. В 8:20 съм на последната спирка на трамвай №5. От там нагоре по паветата, по една уличка, дето я пазят милиционерите (като гледам къщите по нея си викам “Не ще да има толкова много мъка по тоя свят”) и хоп на Беловодски път. Точно в 9:15 съм на Бялата вода и почивам. Планината ярко зеленее, птиците си чуруликат, а пенсионерите вече са плъпнали по склона. Малко по-късно пристигам на Тихия кът, правя справка с разпечатания маршрут и се сурвам надолу по пътеката. Изживяването е страхотно, само дето не се сетих да си снижа седалката, та малко преди последния мост имах екстремни изживявания, но без материални и телесни последици. В10: и нещо се загубих за първи път – във Владая. Оправянето е лесно – питаш и ти казват. Кратка почивка, малка бутилка минерална вода и една вафла, след това подлеза под шосето София – Перник и от там нагоре. До срещата с боклуците (отличен ориентир – бие на очи като изгряващото слънце в японското знаме) всичко вървеше по вода т.е. по асфалт. Намерих изровения път, стигнах една поляна и след това пак по пътя и... отново малко се загубих. Всъщност много се загубих. Загубих се окончателно и безвъзвратно. А бе качествено се загубих, но в тая трева до челната тръба ни пътека можеш да видиш ни път. Нищо, ще се справя някак. Снимам Витоша. Красива е. Сиво-синьо-зелена. Щракам с фотоапарата. То на новите апарати по-скоро се клика. По едно време гледам на едно дърво туристическа маркировка, а до дървото път. “От тука ще да е”, викам си. Та по тоя път (не знам на Витоша дали туристите слагат препятствия по пътеките, но тук със сигурност садят коприва срещу дружелюбните, възпитани, вежливи и никого не стряскащи байкъри) нагоре-надолу, нагоре-надолу през гори и поляни (леле какви поляни – като бледо зелен килим изпъстрен с бели, жълти, сини и червени пръски) стигам до някакъв плет и.... за малко да се фрасна в него. Както си карам най-небрежно и разсеяно, предвкусвайки появата на цивилизацията, изпод предната ми гума с пърхане на крила и цвърчейки възмутено изхвърча кос. МИ 24 излита по-тихо. Или поне така ми се струва. Макар, че нищо не може да се сравни със звука от излитането на подплашена яребица. Ееех, ловни мечти. Стреснах се, а на ляво, а на дясно, а в плета. Ама се разминах. Продължавам край него и цъфвам на едно кръстовище от черни пътища – хващам в дясно (посоката според мен е към Горна баня). От танковата бригада – ни помен. Нито от оградата й. Кратко изкачване сред поляните, спускане и почти прегазвам младеж и девойка в началните години на тийнейджърството, пльоснати в тревата и изцяло отдадени на първите стъпки в любовта. Изгледаха ме с неприязън. Подминавам набързо и се спускам надолу по склона. Попадам между някакви вили, пътят става пътека, а тя свършва с .. едно куче. Порода неопределена, но с преобладаващ оранжев цвят и яко оголени зъби. Звукът от гърлото му определено, ама съвсем определено не предвещава дружелюбност. Мяза на Харли Дейвидсън на средни обороти. Още по-лошо - подтискаща липсата на ограничаваща движението на звяра верига. Винаги съм се чудел, как е възможно 10-15 кг. самоходна мръвка с няколко зъба да предизвикат такъв респект у 85 килограмов разкошен мъжки екземпляр като мен. Еми.... обратно нагоре по склона, покрай младежите, промърморвам едно “Извинете”, при което получавам два погледа тип “Абе чичка, разкарай се!”, и на първа скорост се добирам до асфалт. Тръгвам по асфалта надолу, после в прилив на офроуд ентусиазъм рязко свивам по стръмен черен път, който отново се превръща в пътека и се губи в изгоряла млада борова гора – безброй мъртви дръвчета, жертва на нечий незагасен фас. Цветът им – пак оранжев. А сега бутай обратно нагоре до асфалта да ти дойде акъла. Стигам заветния асфалт, спускам се, подминавам култовото заведение “На върха” (панорамата е великолепна, условията за кръшкане от семейното ложе също) и цопвам в Горна баня. Където пак се загубвам. Питам за пътя. След дълго сумтене, въртене на очи (сиреч “чакай да помисля”) ми отговарят. Нищо не разбрах. Нейсе открих подлеза. Надолу към околовръстно, след това по Борис ІІІ и в 12:20 съм пред двадесететажния бетонен мастодонт, който наричам “у дома”. 42,6 километра, от които приблизително половината асфалт. И доста бутане.

Пак ми се падна малкия асансьор. Дрехите в пералнята, душ и почвам да беля картофи за мусака. Малко по-късно една приятелка се обади. Иска да ме води на разходка и кафе в Банкя.

Пак звъни. Вече ме чака долу в колата. Дано само не очаква да съм й навигатор, че днес определено не ми е ден.

Климатикът свежо полъхва, “Ла тортура” на Шакира изпълва звуковото пространство, а аз съм се разлял на седалката до шофьорката и всичко ме боли. Обаче пък к`ъв кеф за душата.

И няколко думи за транспортната техниката: Тийм Едишънът на Онтарио се справи без сериозни забележки с маратонското разстояние, като изключим факта, че няма положение, при което на преден малък/заден голям венец предния дерайльор да не закача или в гумата или във веригата. Явно гумите Тиога (57 мм. в най-широката част при грайфера) са твърде широки за този велосипед. Самите гуми се държаха отлично, като страничните грайфери без проблем ме вадеха от коловози с дълбочина 5-10 см. Единствено при движение по асфалт заради жуженето на грайферите имах чувството, че се движа сред рояк пчели. Все пак за половин годишна употреба не показват сериозни признаци на износване. Вилката Сънтур ХС 60 поемаше нормално неравностите и не ми създаваше неприятности. Спирачките си вършеха работата, след прецизна настройка предната вечер, като предната дискова Шимано БРМ 475 има склонността да се тъпче с песъчинки и да дере диска. Задната, след поставяне на брейк буустър, се справя добре и общото ми впечатление е, че при добра настройка и внимателно ползване спирачките на Онтариото са ОК (за ХС). За съжаление и двете спирачки изискват сериозно усилие при по-стръмни наклони и при по-голяма дължина на наклона пръстите започват да болят. Нямам опит с други спирачки, така че не мога да сравнявам. Единствено не можах да се отърва от цъкането в средното движение (което се появи скоро след покупката на колелото около Нова Година) и от пукането на тръбата, в която влиза колчето на седалката, както и от пукането на самата седалка въпреки, че смених и колчето и седалката. Явно за толкова пари – толкоз. Разбира се не се разминах и без спукване на гума, но го установих чак вечерта в къщи – гадното трънче стърчеше поне 5 мм. от вътрешната страна на външната гума.

На пук на всички премеждия обаче трябва да призная, че авторът на маршрута се е справил отлично и че прекарах един чудесен и вълнуващ преди обяд, за което му благодаря. Изгледите към Витоша бяха прекрасни, природата очарователна, а емоциите безкрайни.

За вас пътешествието изстрада NovemberCharlie:^:

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

От: Велосипед за пътешествие.....

Браво, много добро ... ама как завиждам за близостта на плнината ...

[NovemberCharlie]

От: Велосипед за пътешествие.....

Браво, много добро ... ама как завиждам за близостта на плнината ...

А второто видя ли?

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

От: Велосипед за пътешествие.....

Е ти какво сега , искаш да дойда и да ти тресна два шамара ли ....
Добре пишеш и напипа болното място на колеларче което е заобиколено от баири с максимална дължина 300 метра

[p-pleven]

От: Велосипед за пътешествие.....

Седалките с пружини вършат ли работа?

[NovemberCharlie]

От: Велосипед за пътешествие.....

Да, за градски велосипед, при изправена стойка. За маутин байк или за шосейка се избират тесни и твърди седалки. Освен ако не си прехвърлил възрастта и килограмите...Аз например карам с по-широчка и с гелче...Ама не съм млад и определено не съм слаб.

[maystor]

От: Велосипед за пътешествие.....

Седалките с пружини вършат ли работа?

Моята , освен с пружини, е и с амортисьор. Ама съм половин вековен и двойно килограмен.