Колеги,
Забравете всички тунинхи...
Забравете гуми, джекове, лебедки!
Забравете блокажи и лифтинги!
... Защото идва всепреминаващата и неспираща
ЛАДА!!!
Не Нива, най-обикновена Лада!
Вчера бях в гората по работа, в южната част на Пирин. Там път няма, водата е направила канали и горския път е станал - безпът! Навремето е било път за обслужване на граничната полоса и сега чат-пат минават ловджии и някои туристи.
Качих се до нужното място с джип, без блокажи, но с много внимателно избягване на ужасите по пътя.
Стигнах до върха и реших да се полюбувам на красивата гледка и изведнъж гледката стана още по-красива!
От другия подход на пътя (също толкова разбити и оффроуд), безгрижно се катереше една Лада. Двама безгрижковци бяха решили да съкратят пътя с около 20 км и да преминат напряко...
Явно не знаеха какво ги чака надолу, но не се отказаха и започнаха да слизат по урвите и чукарите. Горката Лада се дрънкаше като на умиране, но не заседна!
Карах няколко километра зад тях и най-накрая на относително добрия път ги оставих да се блъскат из камъните! Дано са се прибрали!
Но извода е, че не ни трябват разни жипки, а само ЛАДИ!
Т.
Забравете всички тунинхи...
Забравете гуми, джекове, лебедки!
Забравете блокажи и лифтинги!
... Защото идва всепреминаващата и неспираща
ЛАДА!!!
Не Нива, най-обикновена Лада!
Вчера бях в гората по работа, в южната част на Пирин. Там път няма, водата е направила канали и горския път е станал - безпът! Навремето е било път за обслужване на граничната полоса и сега чат-пат минават ловджии и някои туристи.
Качих се до нужното място с джип, без блокажи, но с много внимателно избягване на ужасите по пътя.
Стигнах до върха и реших да се полюбувам на красивата гледка и изведнъж гледката стана още по-красива!
От другия подход на пътя (също толкова разбити и оффроуд), безгрижно се катереше една Лада. Двама безгрижковци бяха решили да съкратят пътя с около 20 км и да преминат напряко...
Явно не знаеха какво ги чака надолу, но не се отказаха и започнаха да слизат по урвите и чукарите. Горката Лада се дрънкаше като на умиране, но не заседна!
Карах няколко километра зад тях и най-накрая на относително добрия път ги оставих да се блъскат из камъните! Дано са се прибрали!
Но извода е, че не ни трябват разни жипки, а само ЛАДИ!
Т.
Коментар