Tweet
И така след доста интересни, тъжни и напрегнати моменти, реших да купя нова Тойота. И то не каква да е а Land Cruiser 105. Но освен автомобил имам вече и история за разказване...
Вече много от приятелите ми във форума (а и не само тук) имат TLC. Повозих се доста и ми стана симпатична. И като возене, и като инженерно решение, качествено изпълнение и възможности за развитие. Постепенно това стана идеала ми за съвременен автомобил. От месеци проучвах и следях какво се предлага на пазара в Европа – ориентирах се първоначално към TLC80, вече легендарна сред съфорумниците, пък и по света. Помолих колеги и приятели, пътуващи и живеещи в Германия да погледнат и поразпитат за 80-ки, предлагани по автокъщите. Учудването ми беше голямо, когато автомобили на 10-15 години се представяха за на 300-400 хиляди км. И то при първоначален пробег за първите 5 години по 70- 80000 км средно. Простата ми сметка беше, че са поне на по 800000 км повечето предлагани. А някои сигурно и над един милион километри...
Така постепенно ми се изпари ентусиазма да взема такава стара Тoyota 80-ка. Пък и нямаше как да я взема на лизинг...
В началото на 2007 се случи много потресаваща за мен история – в нелепа автомобилна катастрофа с лек автомобил почина мой много близък човек и верен приятел.... Това окончателно ме убеди, че за съвременния човек , работата на който изисква постоянно движение по всяко време на деня, големият и здрав автомобил е единствената надежда за оцеляване...
Един ден, в разговор с Венци Петров разбрах че има начин да се купи новата Toyota Land Cruiser 105. Почнах да проучвам как да стане това, колебаех се да взема конкретно решение...
И така до един ден, както си карах по булевард Дондуков с леката кола, стана следващата интересна история. Мислех си в движение – много ще е скъпа тази 105-ца, ще се откажа! И в следващия момент една разсеяна госпожица, невидяла че колите спират, така яко ме фрасна отзад, че решението беше взето в следващата секунда – новата Toyota105 на всяка цена!
След много перипетии от всякакво естество, но и с неоценимата помощ на приятелите станах щастлив собственик на Toyota 105! С истински дизелов двигател и ръчни скорости! Тука ще има снимки на новата красавица!!
След два пъти поливане с приятелите – първия път насрочихме поливането, но в последния момент се оказа, че не мога да взема номерата навреме и я поляхме само по снимки - имах нов автомобил за разработване!
Така направих първите 1500 км в разходка до Албена и обратно. Тъй като ми се искаше да я разработя внимателно, отне ми повече от 8 часа да отида до морето. Вървеше като корабче, толкова беше приятно, нямах нужда да бързам и ли да изпреварвам по-бавните – просто се наслаждавах на движението!
За тези първи километри – около 500 км градско и 1000 км пътя до Варна разхода беше средно 13.6 на сто километра. По груби изчисления градския разход е около 15-16 на сто.
Започнах да правя планове за усъвършенстване, нови брони, окачване и т.н.
Но тук стана и новата история - както пътувах една сутрин по магистралата за Ботевград. На няколко километра след тунела, върху високия мост, беше станала катастрофа – 3 автомобила се бяха ударили, полицаи бяха спрели движението и го пропускаха на порции само по лявата лента. Спрях и аз заедно с няколко коли, за да минат камионите в ляво. Както си стоях, спрял между автомобилите – ми се мярна някаква голяма сянка, идваща отзад – освободих инстиктивно спирачката, облегнах се назад – и като на големия ролеркостер – 30 метра рязко ускорение, завъртане около оста и спиране лице в лице с автобуса!!
Мицубиши Маратон – удар с 80 км/час. Тегло около 25-30 тона с пътниците. Превозващ църковен хор на турне! Без спирачен път.
Беше помлял 10 автомобила, разхвърли ни като кегли. Според експертите с Тойотата съм спрял автобуса, да не извърли колите през моста – имаше и пред мен доста автомобили още.
Около мен бяха смачкани автомобили, викове, от хората в ламарините течеше кръв, зад автобуса обърнати автомобили – точно като в някакъв екшън. Само на мен нищо ми нямаше. На автомобила ми почти нищо – само смачкани ламарини...
Та може би втори живот живея...
Сега като се оправи красавицата, ще я повозя насам-натам да вида как върви – точно ще е добре разработена!
Вече много от приятелите ми във форума (а и не само тук) имат TLC. Повозих се доста и ми стана симпатична. И като возене, и като инженерно решение, качествено изпълнение и възможности за развитие. Постепенно това стана идеала ми за съвременен автомобил. От месеци проучвах и следях какво се предлага на пазара в Европа – ориентирах се първоначално към TLC80, вече легендарна сред съфорумниците, пък и по света. Помолих колеги и приятели, пътуващи и живеещи в Германия да погледнат и поразпитат за 80-ки, предлагани по автокъщите. Учудването ми беше голямо, когато автомобили на 10-15 години се представяха за на 300-400 хиляди км. И то при първоначален пробег за първите 5 години по 70- 80000 км средно. Простата ми сметка беше, че са поне на по 800000 км повечето предлагани. А някои сигурно и над един милион километри...
Така постепенно ми се изпари ентусиазма да взема такава стара Тoyota 80-ка. Пък и нямаше как да я взема на лизинг...
В началото на 2007 се случи много потресаваща за мен история – в нелепа автомобилна катастрофа с лек автомобил почина мой много близък човек и верен приятел.... Това окончателно ме убеди, че за съвременния човек , работата на който изисква постоянно движение по всяко време на деня, големият и здрав автомобил е единствената надежда за оцеляване...
Един ден, в разговор с Венци Петров разбрах че има начин да се купи новата Toyota Land Cruiser 105. Почнах да проучвам как да стане това, колебаех се да взема конкретно решение...
И така до един ден, както си карах по булевард Дондуков с леката кола, стана следващата интересна история. Мислех си в движение – много ще е скъпа тази 105-ца, ще се откажа! И в следващия момент една разсеяна госпожица, невидяла че колите спират, така яко ме фрасна отзад, че решението беше взето в следващата секунда – новата Toyota105 на всяка цена!
След много перипетии от всякакво естество, но и с неоценимата помощ на приятелите станах щастлив собственик на Toyota 105! С истински дизелов двигател и ръчни скорости! Тука ще има снимки на новата красавица!!
След два пъти поливане с приятелите – първия път насрочихме поливането, но в последния момент се оказа, че не мога да взема номерата навреме и я поляхме само по снимки - имах нов автомобил за разработване!
Така направих първите 1500 км в разходка до Албена и обратно. Тъй като ми се искаше да я разработя внимателно, отне ми повече от 8 часа да отида до морето. Вървеше като корабче, толкова беше приятно, нямах нужда да бързам и ли да изпреварвам по-бавните – просто се наслаждавах на движението!
За тези първи километри – около 500 км градско и 1000 км пътя до Варна разхода беше средно 13.6 на сто километра. По груби изчисления градския разход е около 15-16 на сто.
Започнах да правя планове за усъвършенстване, нови брони, окачване и т.н.
Но тук стана и новата история - както пътувах една сутрин по магистралата за Ботевград. На няколко километра след тунела, върху високия мост, беше станала катастрофа – 3 автомобила се бяха ударили, полицаи бяха спрели движението и го пропускаха на порции само по лявата лента. Спрях и аз заедно с няколко коли, за да минат камионите в ляво. Както си стоях, спрял между автомобилите – ми се мярна някаква голяма сянка, идваща отзад – освободих инстиктивно спирачката, облегнах се назад – и като на големия ролеркостер – 30 метра рязко ускорение, завъртане около оста и спиране лице в лице с автобуса!!
Мицубиши Маратон – удар с 80 км/час. Тегло около 25-30 тона с пътниците. Превозващ църковен хор на турне! Без спирачен път.
Беше помлял 10 автомобила, разхвърли ни като кегли. Според експертите с Тойотата съм спрял автобуса, да не извърли колите през моста – имаше и пред мен доста автомобили още.
Около мен бяха смачкани автомобили, викове, от хората в ламарините течеше кръв, зад автобуса обърнати автомобили – точно като в някакъв екшън. Само на мен нищо ми нямаше. На автомобила ми почти нищо – само смачкани ламарини...
Та може би втори живот живея...
Сега като се оправи красавицата, ще я повозя насам-натам да вида как върви – точно ще е добре разработена!
Със здраве и безпроблемнно да я караш за напред
и ако не ме слушаш ,,,,,,
0878 33 81 37 по всяко време
Ако беше с обикновена кола, можеше да не се разминеш само с ламарини.. 
Коментар