След родопската епопея фронтерата взе да дава все повече индикации за бърза намеса.Отдясно скърцаше вече втора година.Ама взе и да хлопа.Въоръжен с горен и долен шарнир ,както и всички напътствия на Илийката,и естествено част от най якото гедоре което има-подходих смело към подмяната на амортизираните елементи в ходовата ми част, а именно,горен и долен шарнир.Само който скоро не ме е срещал не знае за неистовото скърцане ,по което ме познаваха ,още на караулката на Владая.То бе борба и епопея.Даже в най сюблимния момент ,включих и електрожен//не че зная как се употребява//И сега -рекапитулацията.Сменени шарнири.Не тропа и не скърца.Изпити бири-някъде над 8//ама относително//сменен десен хъб-левия го смених преди родопите,ама този ме домързя.Сега вече комплект АVM-дано изкара повече от първия.Утре -предно каре.Д а ама има мускулна треска.То това работата с пръст,някак си не създава трайни трудови навици за работа с други силови части от организма.
За днес стига толкоз трудов ентусиазъм.
За днес стига толкоз трудов ентусиазъм.

що не намери канал някъде аз не бих се наел на земята да свалям кардан
Коментар