След родопската епопея фронтерата взе да дава все повече индикации за бърза намеса.Отдясно скърцаше вече втора година.Ама взе и да хлопа.Въоръжен с горен и долен шарнир ,както и всички напътствия на Илийката,и естествено част от най якото гедоре което има-подходих смело към подмяната на амортизираните елементи в ходовата ми част, а именно,горен и долен шарнир.Само който скоро не ме е срещал не знае за неистовото скърцане ,по което ме познаваха ,още на караулката на Владая.То бе борба и епопея.Даже в най сюблимния момент ,включих и електрожен//не че зная как се употребява//И сега -рекапитулацията.Сменени шарнири.Не тропа и не скърца.Изпити бири-някъде над 8//ама относително//сменен десен хъб-левия го смених преди родопите,ама този ме домързя.Сега вече комплект АVM-дано изкара повече от първия.Утре -предно каре.Д а ама има мускулна треска.То това работата с пръст,някак си не създава трайни трудови навици за работа с други силови части от организма.
За днес стига толкоз трудов ентусиазъм.

Коментар