Tweet
Здравейте, колеги!
След дълго чудене какъв да е следващият семеен автомобил, който да замести Паджерото, накрая се оказах с машина, каквато никога не съм си мислел или искал, да притежавам- пикап и то дизел...
Бюджета беше между 20-25К, като основните ни фаворити бяха разни бензинови Ауди-та или БМВ-та, разбира се комби. Случайността обаче ме срещна с автомобил, който след не повече от едноминутно оглеждане знаех, че ще купя. Плюса бяха малкото километри (ха, дано!), минуса беше, че е най- скъпият на пазара. Така или иначе, мерак се гаси с пари- та времето ще покаже какво точно съм извадил от чувала.
Ето го и самия красавец- 2010 година, 2.5 DID-178 коня, на 100645 km., гледайки фаровете е някакъв междинен модел, но информация за него не успях да открия.
Всъщност нещото, което ме привлече бе големината на багажното отделение, което освен голямо е и отделно от купето. Разбира се, наличието на хардтоп бе задължително условие за целите, за които ще се ползва.
Последва бърза подмяна на галошите с които бе обут, като колебание за марка или модел не съм имал- заложих на проверените от мен в продължение на десетина години BF Goodrich AT. Тук се сблъсках с първата странност- за джанти 17-ки, гуми 31-ци нямало: най- близо били 265/70/17, които на вид ми малеят, а в реалността са максималният размер, понеже успяха да отскубнат левия калоотражател (или както там се казва) на един остър завой, който не е бил добре захванат и е стърчал повече навътре.
Не мисля, че без лифт ще могат да се сложат по- широки или по- високи гуми, но ако някой го е правил- ще ми бъде полезна информация.
Това, което следва от тук нататък съм го нарекъл схематично Фаза 1 и Фаза 2. Фаза 1 е това, което ще се случва през идното лято, а Фаза 2 съм оставил за след година. Причината е прозаична: липса на достатъчно свободен капитал.
Ще започна с Фаза 2. Крайният вариант към, който се стремя е или това:
или това:
Разбира се, първият вариант ми харесва повече заради офроуд- възможностите, втория- заради по- големия комфорт. Цените също са доста различни: оранжевата надстройка струва около 30К евро, Тишер-а е 21К евро, и двете чисто нови. За първото не съм успял да намеря втора употреба, докато за второто, поради елементарната демонтируемост и абсолютна стандартност за всички пикапи, разнообразието на производители, състояние и цени е голямо.
Нордстар-а нов е около 30К евро:
Докато втора употреба се намират и за около 10К евро:
Така или иначе този проект е в изчакване, защото тази година беше ред на коня, следващата дай- Боже ще е ред на каручката. Въпреки това, обаче ще ми е особено ценно мнението Ви относно здравината, комфорта и изобщо смислеността на този тип конструкции. Кемперите и караваните на този етап не са алтернативи, заради нищожната им проходимост и податлива на усуквания конструкция.
За Фаза 1 ще пиша след малко.
След дълго чудене какъв да е следващият семеен автомобил, който да замести Паджерото, накрая се оказах с машина, каквато никога не съм си мислел или искал, да притежавам- пикап и то дизел...
Бюджета беше между 20-25К, като основните ни фаворити бяха разни бензинови Ауди-та или БМВ-та, разбира се комби. Случайността обаче ме срещна с автомобил, който след не повече от едноминутно оглеждане знаех, че ще купя. Плюса бяха малкото километри (ха, дано!), минуса беше, че е най- скъпият на пазара. Така или иначе, мерак се гаси с пари- та времето ще покаже какво точно съм извадил от чувала.
Ето го и самия красавец- 2010 година, 2.5 DID-178 коня, на 100645 km., гледайки фаровете е някакъв междинен модел, но информация за него не успях да открия.
Всъщност нещото, което ме привлече бе големината на багажното отделение, което освен голямо е и отделно от купето. Разбира се, наличието на хардтоп бе задължително условие за целите, за които ще се ползва.
Последва бърза подмяна на галошите с които бе обут, като колебание за марка или модел не съм имал- заложих на проверените от мен в продължение на десетина години BF Goodrich AT. Тук се сблъсках с първата странност- за джанти 17-ки, гуми 31-ци нямало: най- близо били 265/70/17, които на вид ми малеят, а в реалността са максималният размер, понеже успяха да отскубнат левия калоотражател (или както там се казва) на един остър завой, който не е бил добре захванат и е стърчал повече навътре.
Не мисля, че без лифт ще могат да се сложат по- широки или по- високи гуми, но ако някой го е правил- ще ми бъде полезна информация.
Това, което следва от тук нататък съм го нарекъл схематично Фаза 1 и Фаза 2. Фаза 1 е това, което ще се случва през идното лято, а Фаза 2 съм оставил за след година. Причината е прозаична: липса на достатъчно свободен капитал.
Ще започна с Фаза 2. Крайният вариант към, който се стремя е или това:
или това:
Разбира се, първият вариант ми харесва повече заради офроуд- възможностите, втория- заради по- големия комфорт. Цените също са доста различни: оранжевата надстройка струва около 30К евро, Тишер-а е 21К евро, и двете чисто нови. За първото не съм успял да намеря втора употреба, докато за второто, поради елементарната демонтируемост и абсолютна стандартност за всички пикапи, разнообразието на производители, състояние и цени е голямо.
Нордстар-а нов е около 30К евро:
Докато втора употреба се намират и за около 10К евро:
Така или иначе този проект е в изчакване, защото тази година беше ред на коня, следващата дай- Боже ще е ред на каручката. Въпреки това, обаче ще ми е особено ценно мнението Ви относно здравината, комфорта и изобщо смислеността на този тип конструкции. Кемперите и караваните на този етап не са алтернативи, заради нищожната им проходимост и податлива на усуквания конструкция.
За Фаза 1 ще пиша след малко.
Коментар