Tweet
До: Интересна статия за Wrangler - Зоната на инчовете
Апокалифтис, или
Зоната на инчовете.
Андрей Судбин, Олег Растегаев
Америка подари на Русия...не, не параход. Америка подари на Русия офф-роуд! И въпреки че у нас безпътица и разпътица е имало открай време и то в изобилие, офф-роуд нямахме. Каква е разликата, ще запитате? Огромна! Първо, за разлика от романтично-доброволния североамерикански оффроуд, руската безпътица е неизбежно-принудителна.
И второ, ако за заложниците на пролетното кално безпътие привични мерни единици са бутилките изпита водка, частите на собственото тяло и друга такава „метрика”, то любителите на оффроуда оперират предимно с инчове. Като всеки инч ( и това го знае всеки джипар), е равен на 25,4 милиметра.
Трябва да отбележим, че колите, преминали сериозна проверка на кал и сняг , не са чести гости на страниците на „Авторевю”. Впрочем и сега ние не сме се канили, безогледно да се бухнем в блатото на офроуда. Настоящият материал се явява по-скоро опит да погледнем отстрани на странния свят на на вирнати купета, огромни гуми, дългоходово окачване, мерките в инчове. А, доколкото истината се познава в сравнение, решихме че наред с подготвената кола, трябва да участва и и стандартен автомобил.
Да, при подбора на двойката коли веднага възникнаха сложности. Работата е там, че за преодоляване на безпътицата подготвят не стари автомобили, а модели, снети от производство.
(Руснаците имат дума за употребявани коли „БэУшник”. Бывший в Употреблении.За вносните коли . „Иномарка” – чужда марка.бел.прев.)
Да се сравнява пък, една стара кола с друга стара не е съвсем коректно.
Впрочем, планетата Земя не бе успяла да направи и и десетина оборота около оста си и пред редакцията ни бавно се изтъркаляха два Jeep Wrangler от последно поколение. Отначало това си бяха на практика еднакви коли, комплектувани с с четири литрови редови „шесторки” и с автоматични предавки. Но след интензивен тунинг (струващ „на едро” 20 000 долара), един от нашите герои се превърна в перфектен монстър. А сега накратко- в какво се състои собствено, една оффроуд подготовка.
Lift на първи етаж.
Както всяко сложно техническо устройство, съвременният автомобил се състои от куп компромиси.А тъй като средностатистическият всъдеход прекарва по-голямата част от живата си върху асфалт, то в списъка на най-важните му показатели влизат „динамика”, „управляемост”, и „комфорт на возене”.
„Проходимостта” пък, в по-голямата част от случаите минава на заден план. Е, повечето купувачи това напълно ги устройва. Но, ако някому е потребна проходимост (нека даже за сметка на други показатели)?
Проходимостта на на болшинството 4х4 автомобили може радикално да се подобри, като им ...поставим по-големи гуми(колела). По такъв начин се намалява натоварването на грунта, а също се подобряват параметрите на геометричната проходимост. Бедата е, обаче, че не можете така просто да завинтите големи гуми – калниците на колите не са гумени. Ами, начинът за решение на проблема е известен – трябва да се „спуснат” главините на колелата относително купето, иначе казано, да лифтираме автомобила.
Стандартният Jeep Wrangler TJ има пружинно окачване Quadra-Link. И, значи, лифтът се състои в замяна на гъвкавите щатни демпферни елементи (пружини и амортисьори) на по-дълги, което ще повлече след себе си замяна на кормилните шарнири-щанги. Тези елементи маже да си поръчате да ви ги направят, но по-просто е да купите готов комплект. В САЩ съществува цяла индустрия за изготвяне на компоненти за тунинг на всъдеходи. В нашия случай купихме комплект (тъй нареченият лифт кит) на фирмата Skyjacker . Той се състои от от удължени с пет инча (130 мм.)пружини, нови щанги ( за разлика от щампованите са направени от хромансилеви тръби и имат по-висока якост), лесно сменяеми стойки на предния стабилизатор за напречна устойчивост (демонтирайки стойките получаваме по-голяма артикулация на окачването, а така намаляваме накланянето на колата при преминаване на завои), удължават се спирачните маркучи и крепежните им скоби. В Америка такъв комплект струва примерно 1500 долара. Митница и доставка в Москва – го правят 2300. В случая "повдигането” не приключва. За да „преобуете" Wrangler TJ с гуми Super Swamper TSL Radial 36/14.5R15 (цената на пет комплекта гуми-джанти около 3000 долара), пет инчовият лифт не стига.Трябва допълнително да се повдигне купето на „шайби” с още три инча (75 мм), което ни костваше още 500 долара. Освен това лифтът на окачването повлече след себе си нуждата от удължаване на карданните валове, а също да се измени малко ъгълът на задния мост.А за да може двигателят да върти големите колела, в предния и задни мостове поставихме главните двойки зъбни колела с предавателно число 1:4,88, вместо щатните 1:3,55. Още 700 долара плюс бач!
Освен големите гуми и преправеното окачване, всъдеходността на колата се допълва с арсенал допълнителни устройства. Така, твърдите блокировки на междуколесните диференциали ARB с пневматичен привод позволяват да се избегнат диагонални провисвания(?) (комплект от два диференциала с компресор, плюс монтаж -2580 долара).
Силовите брони и стъпенки са разчетени не само на контактна борба с руските пътища, но и служат да „крикови гнезда” за хай-джек метър и половина. А в критична ситуация идват на помощ две електрически лебедки: отпред – скоростна Warn M8274-50 (1700 дол.) , отзад – бюджетен T-Max E8500 (700 дол.). За тяхното удовлетворително захранване поставихме допълнителен генератор и акумулатор.
Слон в стъкларски магазин!
В градски условия лифтираният Jeep губи пред стандартния си събрат. Тук е и известната тромавост и пълното нежелание на „подрасналия” автомобил да влезе даже в специално пригодения за целта гараж. А още: на югоизток в столицата едно „хитро” мостче под ж.п. линията, където стандартен Джип спокойно преминава под това чудо на фортификацията (заобикаляйки няколко натоварени улици), а неговият колега по най-банален начин спря на подстъпите (да не се лиши от покрива си бел.прев.) Това, разбира се, е частен случай, но тенденцията е налице.
Впрочем, има и предимства.Така вдигнатият високо автомобил позволява да се ориентирате по-лесно в плътния градски поток. В резултат обзорът чувствително нараства, заради високата позиция на водача. Пътната обстановка се вижда по-добре не само над „главите4 на леките коли, а също и над стандартните всъдеходи. Второ предимство – страховитият вид!
Chevrolet Suburban и Hummer H2 „почиват”. Виждайки в огледалото си не – фаровете и радиаторната решетка, а огромните гуми шофьорите на леки коли предпочитат да заемат дистанция, от която да разгледат това чудо на техниката. Да, за безопасното разстояние: аки вие с вашия монстр сте спрели на светофар и усетите лек удар в „кърмата” – не се разстройвайте. Да му мисли този отзад! Това качество на вашия джип има и обратна страна – „контакт” по ваша инициатива ще ви струва значително по-скъпо.
Сега главното: опитайте да си представете колко внимателно би реагирал слонът в стъкларски магазин, ако това могъщо животно имаше човешки разум (като, ако е така, той слонът не би влязъл въобще там. Представихте ли си? А сега фиксирайте съответното психологическо усещане. С негова помощ вие можете да станете изключително спокоен, вежлив и доброжелателен водач! Не, сериозно, колкото и да е парадоксално, но „паркетната” експлоатация на „бойния” оффроуд кола поражда у собственика му съвсем не хазарт и агресия. Адреналинът и желанието да си пръв остават там, далеч в торфените блата и коловозите, прокарани от лесовози от типа „Урал”. Тук, обаче, на пътищата за общо ползване, ние с от високо поглеждаме на суетата край нас: „Момченце, какви и правиш, че аз без да искам бих могъл да мина по теб...”, „да, аз виждам, че вашият джип, момчета е супер и може по високия бордюр да заобиколи досадните коли от „тапата”. Ама, истински деца...”, така при завой надясно пропуснете пешеходците.Странно, и и отзад никой не натиска възмутен клаксон...” Субективна безпътица.
Вярно казват, че проходимостта е относително понятие. А колко по-лек би бил животът на журналиста, ако имаше някакви прости измерителни единици за проходимост. Но, уви, това е нереално. От твърде много фактори зависи тя, проклетата! И, ако геометричната проходимост е нещо напълно обективно, и се обуславя от определени величини, като ъгъл на захода, изхода, рампата и клиренса, то поведението на автомобила на безпътицата се решава на основата на субективни усещания. Да почнем със стандартния Wrangler TJ в нашия случай той „ходи” на гуми Goodyear Wrangler GS 235/75 r15). Безусловно, това е истински „честен” оффроудер , носещ в себе си гените на знаменити армейски предци.Но, пък, хода на окачването е явно недостатъчен(съдейки по всичко, силно са го „свили” за сметка на управляемостта). Резултатът е ясен Wrangler –ът намразва диагоналното зависване. При това „диагоналката” може да ви дебне и при съвсем безобиден опит да прекосите под ъгъл разкалян коловоз. В известна степен в борбата с това явление помага пониженото налягане в гумите. Ако „издъхнете” от от нормалните 2,2 атмосфери до 0ь8, то първо петното на контакта ще се увеличи тройно, и второ – заради сплеснатите гуми ще придобиете някакво удължение на хода на окачването, и трето – мекотата на изпуснатата гума рязко увеличава неговата способност да се качва на препятствия.
Така и стана. Докато не понизихме налягането , стандартният TJ не само че отказваше да вземе леки глинени склонове, но „фащаше диагонал” съвсем на равното. При „трасово” налягане не се катереше твърде и лифтираният автомобил. Впрочем налягането в неговите пълнопрофилни гуми може да се спусне и до 0,5 (при наличие на специални „ Baеdlock” и до 0,3) атмосфери. Например, лифтиран „монстр” със зор взе хлъзгава глинена стръмнинка, по която неговият събрат (преодолял първата част, благодарение на добрия разгон) на спирачки се спусна обратно надолу като по пързалка. А когато човек се опита пеш да мине по дадената отсечка, му се наложи да използва и ръце-крака. Но, понижавайки налягането в гумите, трябва да се има предвид, че безплатни обеди няма, и този трик понижава клиренса твърде чувствително.
Идва ред на следващото препятствие, принуждаващо при управление на стандартен автомобил да приложиш всичките си умения, а на лифтиран – просто не забелязваш. Неща повече: от местото на шофьора на „монстра” даже абсолютно непроходими места се превръщат в „перспективни направления за по-нататъшно движение”. Но запомнете – ако можете да измъкнете стандартен автомобил от плена на калта с помощта на друг автомобил, то за „спасяване” на подготвения ще трябва или лебедка, или трактор.Що се отнася до каране на „изпуснати” гуми, то тук е най-добре да се ръководите от принципа ”ако ни ви се струва, че карата твърде бавно, значи, карата много бързо” и по възможност внимателно с кормилото(да сменяте до коляно в кал 35 инчови гуми, изпаднали от джантите е работа за силните духом и тялом).Също се иска голямо внимание при преминаване на водни прегради...
Когато стандартен автомобил е закъсал и спрял, безпомощно буксувайки в голяма глинеста локва, някои не се тревожат твърде. Нивото на водата в локвата е 15 сантиметра под пода, моторът весело буботи с залятия си ауспух, а помощта от лифтован колега - ей я! Иде...Но както после се оказва, няколко минутното пребиваване на във „вана”, чиято дълбочина на е превишавала допустимите 50 сантиметра, е било достатъчно охладените от водата мостове и скоростната кутия през вентилационните отвори (по руски – симпатично „сапуни”) да всмукнат студена водичка. В резултат – замяна на трансмисионните масла „по кръг” отначало до край. Но с това неприятностите не свършват. Нито двукратната подмяна на ATF заедно с филтъра, нито опитите да „размърдаме” напоения с вода агрегат с промивка под налягане , не вдъхнаха живот на автоматичната скоростна кутия (нежният механизъм не издържа непродължителната макар, работа на водно-маслена емулсия с добавена глина)...
Резултатът бе неутешителен. Първо – оказа се пред провал утрешното излизане с двете коли на полигона, второ – пред нас стоеше неприятната перспектива за „пребъркване” на автомата”. Изпреварвайки да ви кажем, че за 10 минути „водни процедури” сметката в автосервиза ни излезе 58 000 рубли (около 3200 лева).И това въпреки че достатъчно бързо сменихме маслото в скоростната и забелязахме емулсията.
(Позволявам си едно отклонение. В НХК на един холандски компресор с повишаващ е до 15 000 об!/мин.редуктор, нашите допуснали да влезе...вода. След няколко...дни! като разбрали, с тревога и „под секрет” бият тревожен телекс във фирмата. А ония: -Никакъв секрет! Казвайте-тръбете на света: холандските компресори и на вода работят!!)
Ако бяхме продължили самостоятелно да караме последствията щяха да бъдат много по-печални. А главно- скъпи.
Що се отнася до подготвения автомобил, той благодарение на наличието на шнорхел и „хидроподготовка” се разхождаше по въпросната локва надлъж и шир без проблеми.
Асфалтовата болест.
Сигурно се досещате, че в Дмитров (град край Москва) ни се наложи да се изнасяме в променен състав. На мястото на отпадналия по технически причини неподготвен Wrangler, за една вечер и половин нощ, с цената на неимоверни усилия беше намерен (познахте!)...стандартен Jeep Wrangler TJ, което , собствено, и ни трябваше.
Обаче, както и да извъртате, лифтираният автомобил не е за асфалт. Въпреки редуктора с повишаваща предавка, той набира по-бавно скоро от стандартния си събрат. Във всеки случай – по субективно усещане. Впрочем, нищо чудно – не стига това че за развъртане на огромните тежки гуми трябва повече енергия, и съпротивлението им на триене е по-голямо, и отгоре на всичко масата на автомобила нарасна с половин тон. Ако говорим за максимална скорост, тя е 130 км/ч, макар че повече от 110 не опитвахме. Първо след редица състезания извън път на тоова „хипопотамче” в нещо се разбалансира в трансмисията и след 80 км/ч го хваща силна треперене(най-вероятно, разбалансиран е промененият карданен вал). И второ – карането на такава кола по асфалт с повече от 100, е меко казано, сложно. Работата е там, че на кормилото в целия му диапазон на работа, отсъства даже намек на реактивно действие. В резултат при движение по права динамическият коридор е доста по-широк, отколкото при стандартна кола. Обичайната лента от 3,5 метра не му достига. А при завой? Завърташ волана и гледаш как е отреагирал Jeep. Малко ти е – довърти. Много – въртиш обратно. Като м компютърна игра. С това можеше и да се смирим, ако нямаше едно НО. С такова окачване и с такива гуми Вранглера придобива особена и излишна чувствителност при завиване. Тоест, влизайки в завой по малкия радиус, колата след секундна задръжка самостоятелно (при постоянно положение на волана) започва „навинтване” навътре във виража. Това го прави много бързо, рязко и с плашещо увеличаване на наклона.(Нямаме точна дума за „крен” – наклоняване на кола, кораб встрани.) Току виж си се преобърнал. Наистина, има и противоотрова – предният стабилизатор. След неговото включване управляемостта на колата кардинално се променя. Кренът (така ще го превеждам) практически достига до нивата на обикновен всъдеход, а траекторната устойчивост и управляемост стават напълно подходящи за каране в град. Характерен детайл- наред с отстраняването на „корабното клатене”(без смях!), стабилизаторът добавя на колата кокетния маниер да приповдига на виражите една от предните си „лапи”.
Поведението, пък, на стандартния Вранглер, „обут” въ втория вариант с шиповани Nokian Hakkapelitta 1 с размери 235/75R15, напротив напълно се вписваше в „кодекса на честта” на съвременен Оффродер. На достатъчно информативния волан присъстваше осезаемо реактивно усилие, а високата вертикална и ъглова твърдост на окачването съвсем приближава Jeep до обикновената кола. Що се отнася до спирачките, то в щатни ситуации нямахме проблеми и с двете коли. Но само като настъпиш по-рязко педала на „хипото”, и то недоволно кълве с предницата надолу и х.прави опити рязко да свие вдясно или вляво, в зависимост от пътното покритие. Да натискаш педала „до ламарина” няма желание. Отсъства АБС, и какви финтове ще започне при блокиране на колелата – един бог знае.
Няколко думи за комфорта. Естествено, в подготвената за състезания кола е по-шумно. Брезентовиият покрив с целулоидни „стъкла” не може да се сравнява с нормалното пластмасово с нормални прозорци. При това основно шуми двигателят и трансмисията. А гумите? Да, чуват се и те! Но по-малко, отколкото очаквахме от мощните „грунтогребачи”.
Що се отнася до плавността на движението си казва думата огромното влияни е на неподресорените маси. На едрите (ха, преведете на български „кочка” с всичката й красота!) буци колебанията на осите тресат купето. Но това е „на скорост”. Затова пък, на малка скорост, огромните гуми плавно „прегръщат” неравностите и, минавайки 10-сантиметров бордюр, на практика не го забелязвате. А как комфортно се „държи” лифтираният Wrangler на разбити пътища!
Послесловие.
Разбира се, в една статия не може да се обхванат всички нюанси на една офф-роуд подготовка. В дадения случай ние просто да разберем каква „цена” се налага да платим за кардинално подобрение на всъдеходните качества. И ето какво имаме в резултат...На едната страна на везната:нарасналата на порядък проходимост и извънредно ефектен външен вид, а на другата: освен парите, похарчени за преустройство, забележима загуба на управляемост, снижение на динамиката ( в това число – на спирачната), повишен разход на гориво, организационно-битови проблеми, свързани с ежедневна експлоатация, съкратяване ресурса на болшинството възли и агрегати и накрая, правовата неопределеност на „нестандартния” автомобил в рамките на съществуващото законодателство.
........................
Два отделни „личностни” блока:
Олег Растегаев – експерт в „Авторевю”. Ръст ,190, шофьорски стаж 11 години, кара Ford Focus 1,8.
Андрей Судбин – хроникьор на списание Club 4х4.Ръст 183, шофьорски стаж 13 години, кара Isuzu Troper 1,8 TD.
(Моля да ме извините за възможни неточности и лапсуси в терминологиятя.С.)
Апокалифтис, или
Зоната на инчовете.
Андрей Судбин, Олег Растегаев
Америка подари на Русия...не, не параход. Америка подари на Русия офф-роуд! И въпреки че у нас безпътица и разпътица е имало открай време и то в изобилие, офф-роуд нямахме. Каква е разликата, ще запитате? Огромна! Първо, за разлика от романтично-доброволния североамерикански оффроуд, руската безпътица е неизбежно-принудителна.
И второ, ако за заложниците на пролетното кално безпътие привични мерни единици са бутилките изпита водка, частите на собственото тяло и друга такава „метрика”, то любителите на оффроуда оперират предимно с инчове. Като всеки инч ( и това го знае всеки джипар), е равен на 25,4 милиметра.
Трябва да отбележим, че колите, преминали сериозна проверка на кал и сняг , не са чести гости на страниците на „Авторевю”. Впрочем и сега ние не сме се канили, безогледно да се бухнем в блатото на офроуда. Настоящият материал се явява по-скоро опит да погледнем отстрани на странния свят на на вирнати купета, огромни гуми, дългоходово окачване, мерките в инчове. А, доколкото истината се познава в сравнение, решихме че наред с подготвената кола, трябва да участва и и стандартен автомобил.
Да, при подбора на двойката коли веднага възникнаха сложности. Работата е там, че за преодоляване на безпътицата подготвят не стари автомобили, а модели, снети от производство.
(Руснаците имат дума за употребявани коли „БэУшник”. Бывший в Употреблении.За вносните коли . „Иномарка” – чужда марка.бел.прев.)
Да се сравнява пък, една стара кола с друга стара не е съвсем коректно.
Впрочем, планетата Земя не бе успяла да направи и и десетина оборота около оста си и пред редакцията ни бавно се изтъркаляха два Jeep Wrangler от последно поколение. Отначало това си бяха на практика еднакви коли, комплектувани с с четири литрови редови „шесторки” и с автоматични предавки. Но след интензивен тунинг (струващ „на едро” 20 000 долара), един от нашите герои се превърна в перфектен монстър. А сега накратко- в какво се състои собствено, една оффроуд подготовка.
Lift на първи етаж.
Както всяко сложно техническо устройство, съвременният автомобил се състои от куп компромиси.А тъй като средностатистическият всъдеход прекарва по-голямата част от живата си върху асфалт, то в списъка на най-важните му показатели влизат „динамика”, „управляемост”, и „комфорт на возене”.
„Проходимостта” пък, в по-голямата част от случаите минава на заден план. Е, повечето купувачи това напълно ги устройва. Но, ако някому е потребна проходимост (нека даже за сметка на други показатели)?
Проходимостта на на болшинството 4х4 автомобили може радикално да се подобри, като им ...поставим по-големи гуми(колела). По такъв начин се намалява натоварването на грунта, а също се подобряват параметрите на геометричната проходимост. Бедата е, обаче, че не можете така просто да завинтите големи гуми – калниците на колите не са гумени. Ами, начинът за решение на проблема е известен – трябва да се „спуснат” главините на колелата относително купето, иначе казано, да лифтираме автомобила.
Стандартният Jeep Wrangler TJ има пружинно окачване Quadra-Link. И, значи, лифтът се състои в замяна на гъвкавите щатни демпферни елементи (пружини и амортисьори) на по-дълги, което ще повлече след себе си замяна на кормилните шарнири-щанги. Тези елементи маже да си поръчате да ви ги направят, но по-просто е да купите готов комплект. В САЩ съществува цяла индустрия за изготвяне на компоненти за тунинг на всъдеходи. В нашия случай купихме комплект (тъй нареченият лифт кит) на фирмата Skyjacker . Той се състои от от удължени с пет инча (130 мм.)пружини, нови щанги ( за разлика от щампованите са направени от хромансилеви тръби и имат по-висока якост), лесно сменяеми стойки на предния стабилизатор за напречна устойчивост (демонтирайки стойките получаваме по-голяма артикулация на окачването, а така намаляваме накланянето на колата при преминаване на завои), удължават се спирачните маркучи и крепежните им скоби. В Америка такъв комплект струва примерно 1500 долара. Митница и доставка в Москва – го правят 2300. В случая "повдигането” не приключва. За да „преобуете" Wrangler TJ с гуми Super Swamper TSL Radial 36/14.5R15 (цената на пет комплекта гуми-джанти около 3000 долара), пет инчовият лифт не стига.Трябва допълнително да се повдигне купето на „шайби” с още три инча (75 мм), което ни костваше още 500 долара. Освен това лифтът на окачването повлече след себе си нуждата от удължаване на карданните валове, а също да се измени малко ъгълът на задния мост.А за да може двигателят да върти големите колела, в предния и задни мостове поставихме главните двойки зъбни колела с предавателно число 1:4,88, вместо щатните 1:3,55. Още 700 долара плюс бач!
Освен големите гуми и преправеното окачване, всъдеходността на колата се допълва с арсенал допълнителни устройства. Така, твърдите блокировки на междуколесните диференциали ARB с пневматичен привод позволяват да се избегнат диагонални провисвания(?) (комплект от два диференциала с компресор, плюс монтаж -2580 долара).
Силовите брони и стъпенки са разчетени не само на контактна борба с руските пътища, но и служат да „крикови гнезда” за хай-джек метър и половина. А в критична ситуация идват на помощ две електрически лебедки: отпред – скоростна Warn M8274-50 (1700 дол.) , отзад – бюджетен T-Max E8500 (700 дол.). За тяхното удовлетворително захранване поставихме допълнителен генератор и акумулатор.
Слон в стъкларски магазин!
В градски условия лифтираният Jeep губи пред стандартния си събрат. Тук е и известната тромавост и пълното нежелание на „подрасналия” автомобил да влезе даже в специално пригодения за целта гараж. А още: на югоизток в столицата едно „хитро” мостче под ж.п. линията, където стандартен Джип спокойно преминава под това чудо на фортификацията (заобикаляйки няколко натоварени улици), а неговият колега по най-банален начин спря на подстъпите (да не се лиши от покрива си бел.прев.) Това, разбира се, е частен случай, но тенденцията е налице.
Впрочем, има и предимства.Така вдигнатият високо автомобил позволява да се ориентирате по-лесно в плътния градски поток. В резултат обзорът чувствително нараства, заради високата позиция на водача. Пътната обстановка се вижда по-добре не само над „главите4 на леките коли, а също и над стандартните всъдеходи. Второ предимство – страховитият вид!
Chevrolet Suburban и Hummer H2 „почиват”. Виждайки в огледалото си не – фаровете и радиаторната решетка, а огромните гуми шофьорите на леки коли предпочитат да заемат дистанция, от която да разгледат това чудо на техниката. Да, за безопасното разстояние: аки вие с вашия монстр сте спрели на светофар и усетите лек удар в „кърмата” – не се разстройвайте. Да му мисли този отзад! Това качество на вашия джип има и обратна страна – „контакт” по ваша инициатива ще ви струва значително по-скъпо.
Сега главното: опитайте да си представете колко внимателно би реагирал слонът в стъкларски магазин, ако това могъщо животно имаше човешки разум (като, ако е така, той слонът не би влязъл въобще там. Представихте ли си? А сега фиксирайте съответното психологическо усещане. С негова помощ вие можете да станете изключително спокоен, вежлив и доброжелателен водач! Не, сериозно, колкото и да е парадоксално, но „паркетната” експлоатация на „бойния” оффроуд кола поражда у собственика му съвсем не хазарт и агресия. Адреналинът и желанието да си пръв остават там, далеч в торфените блата и коловозите, прокарани от лесовози от типа „Урал”. Тук, обаче, на пътищата за общо ползване, ние с от високо поглеждаме на суетата край нас: „Момченце, какви и правиш, че аз без да искам бих могъл да мина по теб...”, „да, аз виждам, че вашият джип, момчета е супер и може по високия бордюр да заобиколи досадните коли от „тапата”. Ама, истински деца...”, така при завой надясно пропуснете пешеходците.Странно, и и отзад никой не натиска възмутен клаксон...” Субективна безпътица.
Вярно казват, че проходимостта е относително понятие. А колко по-лек би бил животът на журналиста, ако имаше някакви прости измерителни единици за проходимост. Но, уви, това е нереално. От твърде много фактори зависи тя, проклетата! И, ако геометричната проходимост е нещо напълно обективно, и се обуславя от определени величини, като ъгъл на захода, изхода, рампата и клиренса, то поведението на автомобила на безпътицата се решава на основата на субективни усещания. Да почнем със стандартния Wrangler TJ в нашия случай той „ходи” на гуми Goodyear Wrangler GS 235/75 r15). Безусловно, това е истински „честен” оффроудер , носещ в себе си гените на знаменити армейски предци.Но, пък, хода на окачването е явно недостатъчен(съдейки по всичко, силно са го „свили” за сметка на управляемостта). Резултатът е ясен Wrangler –ът намразва диагоналното зависване. При това „диагоналката” може да ви дебне и при съвсем безобиден опит да прекосите под ъгъл разкалян коловоз. В известна степен в борбата с това явление помага пониженото налягане в гумите. Ако „издъхнете” от от нормалните 2,2 атмосфери до 0ь8, то първо петното на контакта ще се увеличи тройно, и второ – заради сплеснатите гуми ще придобиете някакво удължение на хода на окачването, и трето – мекотата на изпуснатата гума рязко увеличава неговата способност да се качва на препятствия.
Така и стана. Докато не понизихме налягането , стандартният TJ не само че отказваше да вземе леки глинени склонове, но „фащаше диагонал” съвсем на равното. При „трасово” налягане не се катереше твърде и лифтираният автомобил. Впрочем налягането в неговите пълнопрофилни гуми може да се спусне и до 0,5 (при наличие на специални „ Baеdlock” и до 0,3) атмосфери. Например, лифтиран „монстр” със зор взе хлъзгава глинена стръмнинка, по която неговият събрат (преодолял първата част, благодарение на добрия разгон) на спирачки се спусна обратно надолу като по пързалка. А когато човек се опита пеш да мине по дадената отсечка, му се наложи да използва и ръце-крака. Но, понижавайки налягането в гумите, трябва да се има предвид, че безплатни обеди няма, и този трик понижава клиренса твърде чувствително.
Идва ред на следващото препятствие, принуждаващо при управление на стандартен автомобил да приложиш всичките си умения, а на лифтиран – просто не забелязваш. Неща повече: от местото на шофьора на „монстра” даже абсолютно непроходими места се превръщат в „перспективни направления за по-нататъшно движение”. Но запомнете – ако можете да измъкнете стандартен автомобил от плена на калта с помощта на друг автомобил, то за „спасяване” на подготвения ще трябва или лебедка, или трактор.Що се отнася до каране на „изпуснати” гуми, то тук е най-добре да се ръководите от принципа ”ако ни ви се струва, че карата твърде бавно, значи, карата много бързо” и по възможност внимателно с кормилото(да сменяте до коляно в кал 35 инчови гуми, изпаднали от джантите е работа за силните духом и тялом).Също се иска голямо внимание при преминаване на водни прегради...
Когато стандартен автомобил е закъсал и спрял, безпомощно буксувайки в голяма глинеста локва, някои не се тревожат твърде. Нивото на водата в локвата е 15 сантиметра под пода, моторът весело буботи с залятия си ауспух, а помощта от лифтован колега - ей я! Иде...Но както после се оказва, няколко минутното пребиваване на във „вана”, чиято дълбочина на е превишавала допустимите 50 сантиметра, е било достатъчно охладените от водата мостове и скоростната кутия през вентилационните отвори (по руски – симпатично „сапуни”) да всмукнат студена водичка. В резултат – замяна на трансмисионните масла „по кръг” отначало до край. Но с това неприятностите не свършват. Нито двукратната подмяна на ATF заедно с филтъра, нито опитите да „размърдаме” напоения с вода агрегат с промивка под налягане , не вдъхнаха живот на автоматичната скоростна кутия (нежният механизъм не издържа непродължителната макар, работа на водно-маслена емулсия с добавена глина)...
Резултатът бе неутешителен. Първо – оказа се пред провал утрешното излизане с двете коли на полигона, второ – пред нас стоеше неприятната перспектива за „пребъркване” на автомата”. Изпреварвайки да ви кажем, че за 10 минути „водни процедури” сметката в автосервиза ни излезе 58 000 рубли (около 3200 лева).И това въпреки че достатъчно бързо сменихме маслото в скоростната и забелязахме емулсията.
(Позволявам си едно отклонение. В НХК на един холандски компресор с повишаващ е до 15 000 об!/мин.редуктор, нашите допуснали да влезе...вода. След няколко...дни! като разбрали, с тревога и „под секрет” бият тревожен телекс във фирмата. А ония: -Никакъв секрет! Казвайте-тръбете на света: холандските компресори и на вода работят!!)
Ако бяхме продължили самостоятелно да караме последствията щяха да бъдат много по-печални. А главно- скъпи.
Що се отнася до подготвения автомобил, той благодарение на наличието на шнорхел и „хидроподготовка” се разхождаше по въпросната локва надлъж и шир без проблеми.
Асфалтовата болест.
Сигурно се досещате, че в Дмитров (град край Москва) ни се наложи да се изнасяме в променен състав. На мястото на отпадналия по технически причини неподготвен Wrangler, за една вечер и половин нощ, с цената на неимоверни усилия беше намерен (познахте!)...стандартен Jeep Wrangler TJ, което , собствено, и ни трябваше.
Обаче, както и да извъртате, лифтираният автомобил не е за асфалт. Въпреки редуктора с повишаваща предавка, той набира по-бавно скоро от стандартния си събрат. Във всеки случай – по субективно усещане. Впрочем, нищо чудно – не стига това че за развъртане на огромните тежки гуми трябва повече енергия, и съпротивлението им на триене е по-голямо, и отгоре на всичко масата на автомобила нарасна с половин тон. Ако говорим за максимална скорост, тя е 130 км/ч, макар че повече от 110 не опитвахме. Първо след редица състезания извън път на тоова „хипопотамче” в нещо се разбалансира в трансмисията и след 80 км/ч го хваща силна треперене(най-вероятно, разбалансиран е промененият карданен вал). И второ – карането на такава кола по асфалт с повече от 100, е меко казано, сложно. Работата е там, че на кормилото в целия му диапазон на работа, отсъства даже намек на реактивно действие. В резултат при движение по права динамическият коридор е доста по-широк, отколкото при стандартна кола. Обичайната лента от 3,5 метра не му достига. А при завой? Завърташ волана и гледаш как е отреагирал Jeep. Малко ти е – довърти. Много – въртиш обратно. Като м компютърна игра. С това можеше и да се смирим, ако нямаше едно НО. С такова окачване и с такива гуми Вранглера придобива особена и излишна чувствителност при завиване. Тоест, влизайки в завой по малкия радиус, колата след секундна задръжка самостоятелно (при постоянно положение на волана) започва „навинтване” навътре във виража. Това го прави много бързо, рязко и с плашещо увеличаване на наклона.(Нямаме точна дума за „крен” – наклоняване на кола, кораб встрани.) Току виж си се преобърнал. Наистина, има и противоотрова – предният стабилизатор. След неговото включване управляемостта на колата кардинално се променя. Кренът (така ще го превеждам) практически достига до нивата на обикновен всъдеход, а траекторната устойчивост и управляемост стават напълно подходящи за каране в град. Характерен детайл- наред с отстраняването на „корабното клатене”(без смях!), стабилизаторът добавя на колата кокетния маниер да приповдига на виражите една от предните си „лапи”.
Поведението, пък, на стандартния Вранглер, „обут” въ втория вариант с шиповани Nokian Hakkapelitta 1 с размери 235/75R15, напротив напълно се вписваше в „кодекса на честта” на съвременен Оффродер. На достатъчно информативния волан присъстваше осезаемо реактивно усилие, а високата вертикална и ъглова твърдост на окачването съвсем приближава Jeep до обикновената кола. Що се отнася до спирачките, то в щатни ситуации нямахме проблеми и с двете коли. Но само като настъпиш по-рязко педала на „хипото”, и то недоволно кълве с предницата надолу и х.прави опити рязко да свие вдясно или вляво, в зависимост от пътното покритие. Да натискаш педала „до ламарина” няма желание. Отсъства АБС, и какви финтове ще започне при блокиране на колелата – един бог знае.
Няколко думи за комфорта. Естествено, в подготвената за състезания кола е по-шумно. Брезентовиият покрив с целулоидни „стъкла” не може да се сравнява с нормалното пластмасово с нормални прозорци. При това основно шуми двигателят и трансмисията. А гумите? Да, чуват се и те! Но по-малко, отколкото очаквахме от мощните „грунтогребачи”.
Що се отнася до плавността на движението си казва думата огромното влияни е на неподресорените маси. На едрите (ха, преведете на български „кочка” с всичката й красота!) буци колебанията на осите тресат купето. Но това е „на скорост”. Затова пък, на малка скорост, огромните гуми плавно „прегръщат” неравностите и, минавайки 10-сантиметров бордюр, на практика не го забелязвате. А как комфортно се „държи” лифтираният Wrangler на разбити пътища!
Послесловие.
Разбира се, в една статия не може да се обхванат всички нюанси на една офф-роуд подготовка. В дадения случай ние просто да разберем каква „цена” се налага да платим за кардинално подобрение на всъдеходните качества. И ето какво имаме в резултат...На едната страна на везната:нарасналата на порядък проходимост и извънредно ефектен външен вид, а на другата: освен парите, похарчени за преустройство, забележима загуба на управляемост, снижение на динамиката ( в това число – на спирачната), повишен разход на гориво, организационно-битови проблеми, свързани с ежедневна експлоатация, съкратяване ресурса на болшинството възли и агрегати и накрая, правовата неопределеност на „нестандартния” автомобил в рамките на съществуващото законодателство.
........................
Два отделни „личностни” блока:
Олег Растегаев – експерт в „Авторевю”. Ръст ,190, шофьорски стаж 11 години, кара Ford Focus 1,8.
Андрей Судбин – хроникьор на списание Club 4х4.Ръст 183, шофьорски стаж 13 години, кара Isuzu Troper 1,8 TD.
(Моля да ме извините за възможни неточности и лапсуси в терминологиятя.С.)
,много интересно
За сега - само "виртуално", пък по-нататък - на живо. 
Коментар