Здравейте, колеги!
Време е и за моята по-сериозна тема в раздела.
Един проект с любезното съдействието на:
Моята съпруга - доставя части всякакви.
Моят тъст - главен експерт и съдействащ във всяко едно отношение. Срамува се. Няма снимка
Естествено и аз съм в играта-главен инициатор и изпълнител.
По стечение на обстоятелствата миналата година и аз се сдобих с Дайхатсу Фероза от 1989г., инжекцион.
Идеята беше да я взема, за да свърша определена работа и след това да не я карам повече. Стана точно обратното. Много ми допадна и реших, че имам нужда точно от такава джипка. Лесно се провира и паркира навсякъде; сравнително здрава и лесна за ремонт; прави достъпа до планината много по-лесен и приятен; тегли ремаркета и какво ли още не; не се притеснявам, че някой ще ме одраска на паркинг, а зимата си е направо супер. Освен това, има възможност за подобрения и преправяния, с които да си запълвам свободното време /тук е момента да вметна , че работя в семеен автосервиз , та време изпада/.
След като видях, че малката джипка би ми вършила чудесна работа, се разрових в раздела на Дайхатсу, прочетох 90% от темите и се заех със обслужването и.
Първо смених маслата в мотора, скоростната кутия, диференциалите и раздатката. След това промих охладителната система, смених термостата и заредих с нов антифриз. Имах проблем с отоплението в купето и затова смених радиаторчето на парното и уплътних всички въздуховоди, за да може всичкият въздух от вентилатора да минава през радиатора /използвах радиатор от БМВ Е30; такъв имах наличен/.
Проверих състоянието на анренажния и другите ремъци, смених семеринг на разпределителния вал, регулирах клапаните и смених свещите.
Смених и цялата изпускателна система – беше много изгнила.
Последва смяна на предни накладки и опресняване на спирачната течност.
Монтирах модул за дневни светлини /след като забравих няколко пъти фаровете включени/ и нови крушки на фаровете Osram night breaker plus.
Подкарах по-смело и естествено смених съединителя /още в началото се усещаше, че е износен/ Всичко това правих миналата зима, имаше много сняг и студ и нямаше кой да снима.
Мина зимата и дойде пролетта. Заех се с поставянето на алтенатор 80А, отново от Е30; нови ремъци; нов въздушен и горивен филтър; пране на целия салон; поправяне на малките изненади, които изникнаха под мокета и пластмасовите вежди. Консервирах вратите и предния капак с консервант за кухини.
Моделирах и ляв тампон на мотора, като използвах нов тампон от Форд.
Всичко стана добре и пак газ.
Направих нова задна броня от тръба и махнах вече стърчащата извън бронята стойка за номера с осветлението. Боядисах стойката на резервната гума, изправих задната врата, отстраних ръждите, оцветих и нея.Залепих фолио на задните стъкла. Естествено, залепих стикери с логото на OFFRoad-Bulgaria.com
Стана първи юли и хайде нощно каране към връх Половрак в Лозенската планина, за да гледаме изгрева. Малко ни пречеха дръвчетата, но си беше готино. Самият аз съм от с.Лозен.
Естествено дойде време за монтирането на газова уредба. Не обичам газта и все го отлагах, но обстоятелствата го налагаха. Решението е едно: премахване на старият резервоар и поставянето на нов по-малък заедно с бутилката за газта на неговото място.
Избрах газова бутилка 27литра. За бензинов резервоар избрах стара бутилка за въздух, събираща 17литра /такава имах/.
После с флекса, телоподаващото и куп други инструменти, направих Ферозата да върви на газ и на бензин. Естествено преди да монтирам всичко, почистих, нанесох ръждопреобразувател и боядисах задната част на шасито.
Исках да сложа филтър и преди бензиновата помпа, защото нямаше как да сложа цедка на смукателя от към новия резервоар. Заложих на проба-грешка, прочетох статиите из нета и накрая установих, че Racor Filter върши работа. Намерих такъв и го монтирах зад десния подкалник.
Всичко стана супер, минахме няколко теста в планината и отново започнахме да се возим безгрижно.
Стана есен и вече събирах пари и мнения с какви гуми да обуя джипката.
Обаче!!!
Един ден както се возех рано сутринта, по равен празен път в средата на селото, видях бял дим излизащ от ауспуха /джипката беше загряла нормално и я карах с равна газ/. Досетих се къде да очаквам проблем, а именно гарнитура на главата и веднага се прибрах. До обяд главата беше на масата и проблема беше ясен……спукан блок, както се оказа по-късно, на обичайното място: между трети и четвърти цилиндър. Беше много неприятен и тъжен ден.
На следващия ден започнах с търсенето на блок. Пуснах тема във форума, звънях на разни обяви, но всеки предлага цял мотор, а цени не ми се коментират. Мина седмица и половина, блок не намирах никъде. Започнах да се замислям за двигател от друга марка автомобил/ ние се занимаваме предимно с автомобили БМВ и естествено мислите ми бяха в тази насока/. След няколкодневно мерене, смятане, питане, четене и разглеждане на цените на двигатели, взех решение да сложа двигател от БМВ Е36 с код М42б18 или така добре познатият ни 318ис около 140к.с. Причините, поради които избрах този двигател са:
- имах блок с дупка от биела и глава, с тяхна помощ щях много лесно да наглася новите места на тампоните върху шасито и лапите за новият двигател;
- цената за цял оборудван двигател е половината от тази на двигател за Фероза;
- по-здрав, надежден и мощен от този на Ферозата;
- лесно се намират части и консумативи;
- познат ми е много добре.
Остана още един основен въпрос за разрешаване, а именно скоростната кутия. Тук на помощ се притече Дани от Казичене. Дойде огледа скоростните кутии на Дайхатсу-то и БМВ-то. Каза: „няма проблем, ще отрежа камбаните и ще направя скоростната кутия на Дайхатсу-то с камбана от БМВ” . Оказа се “дълъг и сложен процес”, но след три месеца вече имах фабрична скоростна кутия от Дайхатсу за двигател на БМВ.
Междувременно купих цял двигател 318ис, проверих му основните и биелните лагери, проверихме дали е с разтегната ангренажна верига, сменихме гарнитурите на капаците и картера.
Докато чаках с нетърпение успях да направя и боди лифт около 6см. Необходим е, за да може да се вмести изпускателния колектор на новия двигател.
Успях да продам на колега от форума оригиналните ферозови джанти с гуми и да намеря много хубави джанти с ЕТ-20 широки 8,5 инча.
След нова година времето се затопли и при първа възможност се заех с направата на лапи за новият двигател и всичко необходимо за поставянето му. Мерене, рязане, пилене, заваряване, ръждопреобразуване, грундиране, боядисване….времето направо отлетя. В средата на февруари успяхме да го монтираме.
За норматив монтирах и алтернатора, стартера, помпата за хидравликата, водната помпа, демпфера, ролките и ремъка. Предстои монтиране на радиатора и направа на цялата охладителна система, заедно с изпарителя. За целта съм приготвил един кашон с най-различни маркучи, малко медни тръбички с различни диаметри, скобички, няколко климатични вентилатора от различни марки и модели автомобили с изгорели управления, и разбира се, радиатор за 318ис. В оригинала за охлаждане се използва перка с виско съединител навити на водната помпа, но от преправянето на скоростната кутия двигателя мина с около 3см. напред; отделно коша на Ферозата е по- къс и място няма. Изпарителя зае малко странна позиция, но тепърва ще тестваме да видим ще има ли проблем.
Дойде време за радиатора и вентилатора. Улисах се в мерене, рязане, напасване и след 2-3 часа вече си имаха места. От дясно заварих стойка за радиатора на шасито, от ляво изработих малък държач, който се захваща с един от болтовете на кормилната кутия. Горната страна е по-лесна. Две планки наподобяващи S. Оригинално радиатора е на четири тампончета. Надявам се няма да има проблем, че стъпва на шасито.
Ред бе на кормилната уредба. Там промених местата на казанчето за хидравлична течност и маркучите. Налага се защото хидравличната помпа вече е от ляво. За казанчето си имаше фабрично място от ляво, просто го монтирах. Маркуча за високо налягане си направих по поръчка, а за връщащото се в казанчето масло си остана оригиналния маркуч от хидравликата.
Беше време за най-интересната и вълнуваща част. Направа на смесена електрическа инсталация между БМВ и Дайхатсу и след това запалване на двигателя.
С по-голямата част от инсталацията се справих лесно. Един от основните проблеми беше подреждането на бобините по местата им /оригинално ис-а е с четири бобини, закачени от вътрешната страна на десния калник, а до самите свещи има доста дълги, скъпи и ненадеждни кабели. Затова сложих четири бобини от М52 – всяка направо върху свещта/. Необходима е специална планка за закрепването им към главата и преди да се свали двигателя от донора да се надпише кой кабел от кай цилиндър е. За съжаление не присъствах на демонтирането на двигателя и после падна много четене, ровене из нета и пробване, но накрая все пак запалихме. Датчикът за налягане на маслото си остава от БМВ, температурният датчик си свалих от главата на Ферозата и го монтирах на фланеца на термостата. Останалата част от инсталацията е лесна.
След като запалихме двигателя ни остана само направа на хубава изпускателна система, намиране на място за въздушния филтър и да направим ново ухо на жилото за съединителя, защото оригиналното е на няколко милиметра от изпускателния колектор на много горещо място. За целта е необходимо да се поработи и нещата си стават.
Речено сторено и на 26.03.2013г. платих гражданската и минах преглед.
Следва раздвижване 100-150км. След това оглед за възникнали евентуални проблеми.
Оформяне и придаване завършен вид на всичко в моторния отсек.
За сега е това. To be continued...............
Време е и за моята по-сериозна тема в раздела.
Един проект с любезното съдействието на:
Моята съпруга - доставя части всякакви.
Моят тъст - главен експерт и съдействащ във всяко едно отношение. Срамува се. Няма снимка
Естествено и аз съм в играта-главен инициатор и изпълнител.
По стечение на обстоятелствата миналата година и аз се сдобих с Дайхатсу Фероза от 1989г., инжекцион.
Идеята беше да я взема, за да свърша определена работа и след това да не я карам повече. Стана точно обратното. Много ми допадна и реших, че имам нужда точно от такава джипка. Лесно се провира и паркира навсякъде; сравнително здрава и лесна за ремонт; прави достъпа до планината много по-лесен и приятен; тегли ремаркета и какво ли още не; не се притеснявам, че някой ще ме одраска на паркинг, а зимата си е направо супер. Освен това, има възможност за подобрения и преправяния, с които да си запълвам свободното време /тук е момента да вметна , че работя в семеен автосервиз , та време изпада/.
След като видях, че малката джипка би ми вършила чудесна работа, се разрових в раздела на Дайхатсу, прочетох 90% от темите и се заех със обслужването и.
Първо смених маслата в мотора, скоростната кутия, диференциалите и раздатката. След това промих охладителната система, смених термостата и заредих с нов антифриз. Имах проблем с отоплението в купето и затова смених радиаторчето на парното и уплътних всички въздуховоди, за да може всичкият въздух от вентилатора да минава през радиатора /използвах радиатор от БМВ Е30; такъв имах наличен/.
Проверих състоянието на анренажния и другите ремъци, смених семеринг на разпределителния вал, регулирах клапаните и смених свещите.
Смених и цялата изпускателна система – беше много изгнила.
Последва смяна на предни накладки и опресняване на спирачната течност.
Монтирах модул за дневни светлини /след като забравих няколко пъти фаровете включени/ и нови крушки на фаровете Osram night breaker plus.
Подкарах по-смело и естествено смених съединителя /още в началото се усещаше, че е износен/ Всичко това правих миналата зима, имаше много сняг и студ и нямаше кой да снима.
Мина зимата и дойде пролетта. Заех се с поставянето на алтенатор 80А, отново от Е30; нови ремъци; нов въздушен и горивен филтър; пране на целия салон; поправяне на малките изненади, които изникнаха под мокета и пластмасовите вежди. Консервирах вратите и предния капак с консервант за кухини.
Моделирах и ляв тампон на мотора, като използвах нов тампон от Форд.
Всичко стана добре и пак газ.
Направих нова задна броня от тръба и махнах вече стърчащата извън бронята стойка за номера с осветлението. Боядисах стойката на резервната гума, изправих задната врата, отстраних ръждите, оцветих и нея.Залепих фолио на задните стъкла. Естествено, залепих стикери с логото на OFFRoad-Bulgaria.com
Стана първи юли и хайде нощно каране към връх Половрак в Лозенската планина, за да гледаме изгрева. Малко ни пречеха дръвчетата, но си беше готино. Самият аз съм от с.Лозен.
Естествено дойде време за монтирането на газова уредба. Не обичам газта и все го отлагах, но обстоятелствата го налагаха. Решението е едно: премахване на старият резервоар и поставянето на нов по-малък заедно с бутилката за газта на неговото място.
Избрах газова бутилка 27литра. За бензинов резервоар избрах стара бутилка за въздух, събираща 17литра /такава имах/.
После с флекса, телоподаващото и куп други инструменти, направих Ферозата да върви на газ и на бензин. Естествено преди да монтирам всичко, почистих, нанесох ръждопреобразувател и боядисах задната част на шасито.
Исках да сложа филтър и преди бензиновата помпа, защото нямаше как да сложа цедка на смукателя от към новия резервоар. Заложих на проба-грешка, прочетох статиите из нета и накрая установих, че Racor Filter върши работа. Намерих такъв и го монтирах зад десния подкалник.
Всичко стана супер, минахме няколко теста в планината и отново започнахме да се возим безгрижно.
Стана есен и вече събирах пари и мнения с какви гуми да обуя джипката.
Обаче!!!
Един ден както се возех рано сутринта, по равен празен път в средата на селото, видях бял дим излизащ от ауспуха /джипката беше загряла нормално и я карах с равна газ/. Досетих се къде да очаквам проблем, а именно гарнитура на главата и веднага се прибрах. До обяд главата беше на масата и проблема беше ясен……спукан блок, както се оказа по-късно, на обичайното място: между трети и четвърти цилиндър. Беше много неприятен и тъжен ден.
На следващия ден започнах с търсенето на блок. Пуснах тема във форума, звънях на разни обяви, но всеки предлага цял мотор, а цени не ми се коментират. Мина седмица и половина, блок не намирах никъде. Започнах да се замислям за двигател от друга марка автомобил/ ние се занимаваме предимно с автомобили БМВ и естествено мислите ми бяха в тази насока/. След няколкодневно мерене, смятане, питане, четене и разглеждане на цените на двигатели, взех решение да сложа двигател от БМВ Е36 с код М42б18 или така добре познатият ни 318ис около 140к.с. Причините, поради които избрах този двигател са:
- имах блок с дупка от биела и глава, с тяхна помощ щях много лесно да наглася новите места на тампоните върху шасито и лапите за новият двигател;
- цената за цял оборудван двигател е половината от тази на двигател за Фероза;
- по-здрав, надежден и мощен от този на Ферозата;
- лесно се намират части и консумативи;
- познат ми е много добре.
Остана още един основен въпрос за разрешаване, а именно скоростната кутия. Тук на помощ се притече Дани от Казичене. Дойде огледа скоростните кутии на Дайхатсу-то и БМВ-то. Каза: „няма проблем, ще отрежа камбаните и ще направя скоростната кутия на Дайхатсу-то с камбана от БМВ” . Оказа се “дълъг и сложен процес”, но след три месеца вече имах фабрична скоростна кутия от Дайхатсу за двигател на БМВ.
Междувременно купих цял двигател 318ис, проверих му основните и биелните лагери, проверихме дали е с разтегната ангренажна верига, сменихме гарнитурите на капаците и картера.
Докато чаках с нетърпение успях да направя и боди лифт около 6см. Необходим е, за да може да се вмести изпускателния колектор на новия двигател.
Успях да продам на колега от форума оригиналните ферозови джанти с гуми и да намеря много хубави джанти с ЕТ-20 широки 8,5 инча.
След нова година времето се затопли и при първа възможност се заех с направата на лапи за новият двигател и всичко необходимо за поставянето му. Мерене, рязане, пилене, заваряване, ръждопреобразуване, грундиране, боядисване….времето направо отлетя. В средата на февруари успяхме да го монтираме.
За норматив монтирах и алтернатора, стартера, помпата за хидравликата, водната помпа, демпфера, ролките и ремъка. Предстои монтиране на радиатора и направа на цялата охладителна система, заедно с изпарителя. За целта съм приготвил един кашон с най-различни маркучи, малко медни тръбички с различни диаметри, скобички, няколко климатични вентилатора от различни марки и модели автомобили с изгорели управления, и разбира се, радиатор за 318ис. В оригинала за охлаждане се използва перка с виско съединител навити на водната помпа, но от преправянето на скоростната кутия двигателя мина с около 3см. напред; отделно коша на Ферозата е по- къс и място няма. Изпарителя зае малко странна позиция, но тепърва ще тестваме да видим ще има ли проблем.
Дойде време за радиатора и вентилатора. Улисах се в мерене, рязане, напасване и след 2-3 часа вече си имаха места. От дясно заварих стойка за радиатора на шасито, от ляво изработих малък държач, който се захваща с един от болтовете на кормилната кутия. Горната страна е по-лесна. Две планки наподобяващи S. Оригинално радиатора е на четири тампончета. Надявам се няма да има проблем, че стъпва на шасито.
Ред бе на кормилната уредба. Там промених местата на казанчето за хидравлична течност и маркучите. Налага се защото хидравличната помпа вече е от ляво. За казанчето си имаше фабрично място от ляво, просто го монтирах. Маркуча за високо налягане си направих по поръчка, а за връщащото се в казанчето масло си остана оригиналния маркуч от хидравликата.
Беше време за най-интересната и вълнуваща част. Направа на смесена електрическа инсталация между БМВ и Дайхатсу и след това запалване на двигателя.
С по-голямата част от инсталацията се справих лесно. Един от основните проблеми беше подреждането на бобините по местата им /оригинално ис-а е с четири бобини, закачени от вътрешната страна на десния калник, а до самите свещи има доста дълги, скъпи и ненадеждни кабели. Затова сложих четири бобини от М52 – всяка направо върху свещта/. Необходима е специална планка за закрепването им към главата и преди да се свали двигателя от донора да се надпише кой кабел от кай цилиндър е. За съжаление не присъствах на демонтирането на двигателя и после падна много четене, ровене из нета и пробване, но накрая все пак запалихме. Датчикът за налягане на маслото си остава от БМВ, температурният датчик си свалих от главата на Ферозата и го монтирах на фланеца на термостата. Останалата част от инсталацията е лесна.
След като запалихме двигателя ни остана само направа на хубава изпускателна система, намиране на място за въздушния филтър и да направим ново ухо на жилото за съединителя, защото оригиналното е на няколко милиметра от изпускателния колектор на много горещо място. За целта е необходимо да се поработи и нещата си стават.
Речено сторено и на 26.03.2013г. платих гражданската и минах преглед.
Следва раздвижване 100-150км. След това оглед за възникнали евентуални проблеми.
Оформяне и придаване завършен вид на всичко в моторния отсек.
За сега е това. To be continued...............
Коментар