Tweet
Спирачките са измислени от страхливците.
През хх-та година, някъде в Добруджа се счупи АТС-а на зенитната батарея на Н-ското поделение където служеше офицерът Иванов. Тогава това бяха батареи С-60 и в тях имаше по един АТС който теглеше СОН-а. Белята никога не идва сама. Всичките офицери толкова и бяха виждали волан, най-старите и опитни бяха старши лейтенанти, чиста работа хлапета, нямаха ни един стар печен старшина, и за капак всички шофьори бяха новобранци освен един мартенец с натоварен до шприглите с пет тона гаубични снаряди Джуган. Мойте трактори не бяха в сметката, щото не само че не бях от тая батарея, ами даже нямах общо с ПВО-то на бригадата. СОН-а тежи 6 тона, има надлъжни торсиони на всяко колело и като го теглят се поклаща много мазно и важно, като чорбаджия. Че носи и капа
Ъхъ, правилно, мислиха, мислиха и го закачиха на претоварения Джуган. Тая работа някак беше завлечена до асфалта уж за по-лесно и безопасно, на който му беше мил живота се разбягаха, оня Добрев някак го закрепи на 40 и се почна. Количката замиташе шосето от канавка до канавка и въртеше задника на камиона, сандъците весело подскачаха, всякви полски фиатчета и немски трабантчета с дебили - курортисти прескачаха в нивите по-чевръсто от бити педали, беше много весело. Как завиваше, как спираше - божа работа. Уж някак му разчиствахме пътя, беше същи кошмар. Нищо не можех да направя в чуждия двор.
Стигна обаче. После тихомълком го направиха ефрейтор.
През хх-та година, някъде в Добруджа се счупи АТС-а на зенитната батарея на Н-ското поделение където служеше офицерът Иванов. Тогава това бяха батареи С-60 и в тях имаше по един АТС който теглеше СОН-а. Белята никога не идва сама. Всичките офицери толкова и бяха виждали волан, най-старите и опитни бяха старши лейтенанти, чиста работа хлапета, нямаха ни един стар печен старшина, и за капак всички шофьори бяха новобранци освен един мартенец с натоварен до шприглите с пет тона гаубични снаряди Джуган. Мойте трактори не бяха в сметката, щото не само че не бях от тая батарея, ами даже нямах общо с ПВО-то на бригадата. СОН-а тежи 6 тона, има надлъжни торсиони на всяко колело и като го теглят се поклаща много мазно и важно, като чорбаджия. Че носи и капа
Ъхъ, правилно, мислиха, мислиха и го закачиха на претоварения Джуган. Тая работа някак беше завлечена до асфалта уж за по-лесно и безопасно, на който му беше мил живота се разбягаха, оня Добрев някак го закрепи на 40 и се почна. Количката замиташе шосето от канавка до канавка и въртеше задника на камиона, сандъците весело подскачаха, всякви полски фиатчета и немски трабантчета с дебили - курортисти прескачаха в нивите по-чевръсто от бити педали, беше много весело. Как завиваше, как спираше - божа работа. Уж някак му разчиствахме пътя, беше същи кошмар. Нищо не можех да направя в чуждия двор.
Стигна обаче. После тихомълком го направиха ефрейтор.
Коментар