Tweet
Здравейте, искам да ви разкажа за моя малък двугодишен опит в оправянето на 4х4 автомобил.
Преди две години аз се приобщих към гоямото семейство на сериозните офроудаджии. След дългогодишно ровене и разпитване смених старото препатило толедо с TOYOTA Hilyx Surf. Тойота за да е здраво, сърф за да е по-евтино. Още повече, че в гората не ти пука от коя страна ти е воланът.
Още докато избирах се запознах с един момък. Ще спестя имената, но вярвам, че героите ще могат да се разпознаят тук. Аз всъщност ходих да гледам неговата тойота и той ми каза, че даже и да не взема неговата кола, да се обадя на майстора Хикс, защото е опитен и да му закарам колата, която си харесам да я огледа. В крайна сметка за късмет попаднах на друга обява за рядък и по слуховете ценЕн модел с трилитров дизелов двигател 1KZ-TE. Обадих се на Хикс, казах си препоръките тъй важни в нашата реалност, разбрах се с продавача и му я закарахме да я види. Тук може би е редно да спомена, че колите с пълен привод са много по сложни от обикновените и сервизите, които се наемат и могат да ги правят са много малко. Та закарах я колата на Хикс, той я огледа и отсъди, че си струва да я купувам. Купих я аз. Колата е прелест, въпреки че е стара и някои неща даже не работеха. Климатикът например. Параноично му я закарах веднага на Хикс за смяна на ангренажи-масла-и-други-дреболии, плюс да я огледа вече внимателно. Пределно ми беше ясно, че няма как да не налея в колата още доста пари преди да съм сигурен в нея и бях подготвен морално и финансово. Тук пък трябва да вмъкна един мой много близък и стар, от детството, приятел, който има магазин за резервни части, контактува с доста складове в България и най-вече - че ми прави много сериозни отстъпк върху цените. 30-35% процента от цената. Действително истински приятел, особено като се имат предвид цените. Та отивам аз при Хикс и го питам: „Хиксе, аз тъй и тъй – имам си другарче, той пък си има магазинче и ми дава много, ама МНОГО хубави цени. Аз, Хиксе, знам, че голям процент от приходите на майсторите съставят тези отстъпки на магазините когато вие ни продавате частите. Та имаш ли нещо особено против (виждайки ми колата – стара, десноволанна, евтина..) да спестя на твой гръб от цената на частите, а ти да ми вземеш пари само за труд? Пък аз ще те помоля да огледаш колата от „а” до „я”. И да ми вземеш колкото можеш повече парички за труд. Даже сам ще те помоля да направиш „профилактика” на капризния и неудобен механизъм на стълкото на багажника, да покараш колата и дето се вика да си намериш куп дреболийки като стягане на разни винтчета и какво ли не но да ми върнеш колата изправна и надеждна?”. Хикс се съгласи и след една седмица си взех колата оправена. Аз понеже съм параноик реших първо да я покарам около София, за да, ако се наложи (не дал господ!) да плащам по-малко парички на пътна помощ. Качих колата в Балкана и на едно равно място нещо като рече дум и тряс и се оказа, че вече не мога да включа предното предаване. Нищо де, нали това беше тест-драйв върнах се спокойно в София, обадих се на Хикс и го помолих да му я докарам да я погледне и да я оправи ако може и иска. Разбрахме се за ден и час и му я докарах. След няколко дни ми се обади да дойда да си я взема. Оправена. Оказа се някаква зегерка в предния диференциал която изпускала подвижната полуоска и затова не ставало сцепление на предния мост. Платих си сто-и-кусур лева и доволен зачах идващия уикенд. Вече не помня дали в същите дни или няколко седмици по-късно (простете но беше доста отдавна) чух познатия трясък и отново не можех да включа предното предаване. Върнах се при Хикс, разказах му всичко и го помолих по-сериозно да се отнесе към проблема. Няколко пъти се постарах да му внуша, че надеждността на колата за мен е много по-важна от няколкостотин лева. След няколко дни и сто-и-кусур лева си я взех. Не помня кога, но забелязах два скъсани маншона по предното окачване. За да не притеснявам Хикс, пък и операцията ми се видя елементарна, реших, че мога да си дам колата в сервиза на друг приятел който цял живот ми поддържаше окачванията на колите. Отначало години наред москвича и сетне толедото. Говоря за над десетгодишни отлични отношения. Даже се е случвало да не ми взима пари. Той честно си беше признал, че няма нужните познания да ремонтира сложните агрегати но смяната на маншон на полуоска е операция в която нищо не може да се сбърка. Когато ми връщаше колата ми обърна внимание на крайната шайба на главината. Голяма, дебела 2мм шайба сгъната под формата на конус сякаш да е била от фолио. Очвидно беше, че върху нея е упражнена сила с огромна величина. Понеже аз не съм толкова глупав колкото изглеждам тази шайба не ми даваше мира и когато за трети път ми се случи проблемът с невключването на предното предаване и отидох пак при Хикс му показах шайбата и споделих всичките си мисли по въпроса за нейното деформиране. Той пак настоя за зегерката и ме накара да си намеря оригинална. С помощта на приятеля-с-магазина и доста чакане се снабдих за прилични пари с оригинална японска зегерка. Сложи ми я Хикс и когато за пореден път се наложи да плащам за ЗИЛ който да ме върне на асфалта (на който стояха предните ми неподвижни колела) си рекох да не ходя повече при Хикс и да оставя на неговата съвест всичките 600 (шестстотин) лева които бях успял да му дам за оправянето на предното ми предаване.
Издирих приятели с джипове и те след дълго чудене как е могъл Хикс да се отнесе така към клиент който си плаща и не се пазари за цената, ме посъветваха да отда при Игрек. Сервизъ на Игрек визуално превъзхождаше този на Хикс. Имаше повече работници и създаваше впечатление на отговорно отношение към нещата. (Всъщност лъжа – преди да ида при Игрек аз в яда си отидох в оторизирания сервиз на тойота но те се опитаха да ми продадат нов диференциал за 6400 лева и затова ще го прескоча като най-забавна и хумористична случка от цялата епопея). Та при Игрек аз все пак видях че колата ми реално се разглобяваше (а не само се млатваше с един сериозен чук по полуоската както веднъж при Хикс). Освен това хората на Игрек намериха не прсловутата зегерка а цял иглен лагер който беше смлян от опитите на полуоската да се включи в движението. Еди месец чакане да докарат този лагер в тойота, двеста лева за лагера и 600 лева на Игрек е равносметката от този ремонт.
Щете вярвайте щете не, но след месец-два спокойно каране аз отново нямах предно предаване. Въпреки чисто новия иглен лагер. Отбихме от асфалта със съпругата ми да... простете – пикаем и отново позната история на превъртане на задния мост и невключване на предния.
Междувременно чрез пореден приятел успях телефонно да се сприятеля с още един момък, който навремето е карал подобна тойота и е минал всичките кръгове на ада по поддържането й.
Той дълго цъкаше по телефона и не можеше да повярва на моите разкази относно случките и главните действащи лица в тях. Най-накрая със свито сърце той ми препоръча майстора Зет като изрично ме предупреди че човекът е „чешит” и да си имам едно на ум. След Зет Софийските сервизи се изчерпват и остава някакъв легендарен мега-сервиз но той се намира в Пловдив.
Зет.
Зет беше първият от всички сервизи за двугодишния период който успя да оправи проблема с предното предаване – той смени целия диференциал и аз даже видях стария. Подвижнат му полуоска беше заприличала на мъжки детероден орган – вместо покрит със шлици върхът й беше гладък като бебешко коляно. За здрав диференциал втора употреба, задни пружини и противоударни тампони плюс работа той ми взе 1600 лева. Като се извадят цените (600 лв за диф и по 350 за пружини-тампони) по сметките излизаше че за работа му остават нещо като 300 лева. Аз бях на седмото небе от кефа че в крайна сметка съм намерил майстор за колата и че очевидно майсторъ не е лаком а даже е честен.
Това беше до днес.
Но нека карам по ред. Както на всеки нов майстор аз му се примолих и на Зет да огледа колата подробно и ако намери нещо да го притеснява по нея смело да го опрявя. Отново надеждността над всичко. Оправи ми той диференциала и пружините, погледнахме заедно ангренажния ремък за да се уверя че Хикс все пак го е сменил с нов, покара я той насам-натам и отсече че колата ми е супер и няма от какво да се притеснявам.
Прескачам безумното половингодишно чакане на внос на гуми от МединаМед и стигам до тазгодишната ми отпуска. Един цял месец обикаляне на планини и долове, тормоз на колата и стигане до безобразно красиви места. Последен ден. Връщане по магистралата от Пловдив. Юли. Нощ. През целия път държа крайцерска скорост от 110-120 км/ч. За никъде не бързам и не си давам зор. Хлад и кеф. Прескачайки вече вакарелския баир се пускам по нанадолнището към София и нещеш ли взрив, пушеци и цветомузика на таблото. Пътна помощ и всички екстри до вкъщи. Яко ровене и четене. Нещата клонят към прегряване на глава (Кога? Как? Стрелката на температурата никога не съм я видял да наближи червения сектор!). Звъня на следващия ден на Зет и го моля да помогне. Той казва че сервизът за месец ще излиза в почивка и да му се обадя през септември.
Едномесечно страдание в София (които е опитал от крастата знае какво е мъчение!).
Дочаквам Зет да се върне и се разбираме да му закарам колата когато ми е удобно.
Преди горе-долу две седмици му я закарах и разказах всичко. Морално съм подготвен. Изчел съм че на моделите от 92-96 година главите са слабо место. Можело и да се пукат. Теоретично съм подготвен и за цените.
Обаче..
За тези близо две седмици съм му звънял на Зет поне 6-7 пъти като той все ми казваше че ще ми се обади (утре; утре; след_десет_минути). Като в последните три пъти той ми казваше че вече е разглобил колата и ей сегинька ще ми каже присъдата. Днес отидох при него чисто заради невъзможността ми да се разбера с него по телефона. Той традиционно не ми обърна особено внимание но ме увери че е разглобил колата и че не е гарнитура на главата (най лекият от всичките възможни варианти) а най вероятно ще трябва да си купувам глава втора употреба.
Нямаше да ви моля за съвет ако между временно не бях надникнал под капака и не бях видял че нищо по колата не е пипнато. Да не говорим за паяжините наоколо.
Та ето, аз – един новобранец в офроуда моля препатилите и опитни офроудаджии за съвет:
Какво да направя и как да постъпя за да имам надеждно работеща кола?
Към кого да се обърна за нейното опрявяне?
Има ли в рамките на София честен и едновременно опитен човек в тази област?
И да – говорим за кола на старо. Съмнявам се че дори и 10% от присъстващите да карат чисто нови автомобили.
Преди две години аз се приобщих към гоямото семейство на сериозните офроудаджии. След дългогодишно ровене и разпитване смених старото препатило толедо с TOYOTA Hilyx Surf. Тойота за да е здраво, сърф за да е по-евтино. Още повече, че в гората не ти пука от коя страна ти е воланът.
Още докато избирах се запознах с един момък. Ще спестя имената, но вярвам, че героите ще могат да се разпознаят тук. Аз всъщност ходих да гледам неговата тойота и той ми каза, че даже и да не взема неговата кола, да се обадя на майстора Хикс, защото е опитен и да му закарам колата, която си харесам да я огледа. В крайна сметка за късмет попаднах на друга обява за рядък и по слуховете ценЕн модел с трилитров дизелов двигател 1KZ-TE. Обадих се на Хикс, казах си препоръките тъй важни в нашата реалност, разбрах се с продавача и му я закарахме да я види. Тук може би е редно да спомена, че колите с пълен привод са много по сложни от обикновените и сервизите, които се наемат и могат да ги правят са много малко. Та закарах я колата на Хикс, той я огледа и отсъди, че си струва да я купувам. Купих я аз. Колата е прелест, въпреки че е стара и някои неща даже не работеха. Климатикът например. Параноично му я закарах веднага на Хикс за смяна на ангренажи-масла-и-други-дреболии, плюс да я огледа вече внимателно. Пределно ми беше ясно, че няма как да не налея в колата още доста пари преди да съм сигурен в нея и бях подготвен морално и финансово. Тук пък трябва да вмъкна един мой много близък и стар, от детството, приятел, който има магазин за резервни части, контактува с доста складове в България и най-вече - че ми прави много сериозни отстъпк върху цените. 30-35% процента от цената. Действително истински приятел, особено като се имат предвид цените. Та отивам аз при Хикс и го питам: „Хиксе, аз тъй и тъй – имам си другарче, той пък си има магазинче и ми дава много, ама МНОГО хубави цени. Аз, Хиксе, знам, че голям процент от приходите на майсторите съставят тези отстъпки на магазините когато вие ни продавате частите. Та имаш ли нещо особено против (виждайки ми колата – стара, десноволанна, евтина..) да спестя на твой гръб от цената на частите, а ти да ми вземеш пари само за труд? Пък аз ще те помоля да огледаш колата от „а” до „я”. И да ми вземеш колкото можеш повече парички за труд. Даже сам ще те помоля да направиш „профилактика” на капризния и неудобен механизъм на стълкото на багажника, да покараш колата и дето се вика да си намериш куп дреболийки като стягане на разни винтчета и какво ли не но да ми върнеш колата изправна и надеждна?”. Хикс се съгласи и след една седмица си взех колата оправена. Аз понеже съм параноик реших първо да я покарам около София, за да, ако се наложи (не дал господ!) да плащам по-малко парички на пътна помощ. Качих колата в Балкана и на едно равно място нещо като рече дум и тряс и се оказа, че вече не мога да включа предното предаване. Нищо де, нали това беше тест-драйв върнах се спокойно в София, обадих се на Хикс и го помолих да му я докарам да я погледне и да я оправи ако може и иска. Разбрахме се за ден и час и му я докарах. След няколко дни ми се обади да дойда да си я взема. Оправена. Оказа се някаква зегерка в предния диференциал която изпускала подвижната полуоска и затова не ставало сцепление на предния мост. Платих си сто-и-кусур лева и доволен зачах идващия уикенд. Вече не помня дали в същите дни или няколко седмици по-късно (простете но беше доста отдавна) чух познатия трясък и отново не можех да включа предното предаване. Върнах се при Хикс, разказах му всичко и го помолих по-сериозно да се отнесе към проблема. Няколко пъти се постарах да му внуша, че надеждността на колата за мен е много по-важна от няколкостотин лева. След няколко дни и сто-и-кусур лева си я взех. Не помня кога, но забелязах два скъсани маншона по предното окачване. За да не притеснявам Хикс, пък и операцията ми се видя елементарна, реших, че мога да си дам колата в сервиза на друг приятел който цял живот ми поддържаше окачванията на колите. Отначало години наред москвича и сетне толедото. Говоря за над десетгодишни отлични отношения. Даже се е случвало да не ми взима пари. Той честно си беше признал, че няма нужните познания да ремонтира сложните агрегати но смяната на маншон на полуоска е операция в която нищо не може да се сбърка. Когато ми връщаше колата ми обърна внимание на крайната шайба на главината. Голяма, дебела 2мм шайба сгъната под формата на конус сякаш да е била от фолио. Очвидно беше, че върху нея е упражнена сила с огромна величина. Понеже аз не съм толкова глупав колкото изглеждам тази шайба не ми даваше мира и когато за трети път ми се случи проблемът с невключването на предното предаване и отидох пак при Хикс му показах шайбата и споделих всичките си мисли по въпроса за нейното деформиране. Той пак настоя за зегерката и ме накара да си намеря оригинална. С помощта на приятеля-с-магазина и доста чакане се снабдих за прилични пари с оригинална японска зегерка. Сложи ми я Хикс и когато за пореден път се наложи да плащам за ЗИЛ който да ме върне на асфалта (на който стояха предните ми неподвижни колела) си рекох да не ходя повече при Хикс и да оставя на неговата съвест всичките 600 (шестстотин) лева които бях успял да му дам за оправянето на предното ми предаване.
Издирих приятели с джипове и те след дълго чудене как е могъл Хикс да се отнесе така към клиент който си плаща и не се пазари за цената, ме посъветваха да отда при Игрек. Сервизъ на Игрек визуално превъзхождаше този на Хикс. Имаше повече работници и създаваше впечатление на отговорно отношение към нещата. (Всъщност лъжа – преди да ида при Игрек аз в яда си отидох в оторизирания сервиз на тойота но те се опитаха да ми продадат нов диференциал за 6400 лева и затова ще го прескоча като най-забавна и хумористична случка от цялата епопея). Та при Игрек аз все пак видях че колата ми реално се разглобяваше (а не само се млатваше с един сериозен чук по полуоската както веднъж при Хикс). Освен това хората на Игрек намериха не прсловутата зегерка а цял иглен лагер който беше смлян от опитите на полуоската да се включи в движението. Еди месец чакане да докарат този лагер в тойота, двеста лева за лагера и 600 лева на Игрек е равносметката от този ремонт.
Щете вярвайте щете не, но след месец-два спокойно каране аз отново нямах предно предаване. Въпреки чисто новия иглен лагер. Отбихме от асфалта със съпругата ми да... простете – пикаем и отново позната история на превъртане на задния мост и невключване на предния.
Междувременно чрез пореден приятел успях телефонно да се сприятеля с още един момък, който навремето е карал подобна тойота и е минал всичките кръгове на ада по поддържането й.
Той дълго цъкаше по телефона и не можеше да повярва на моите разкази относно случките и главните действащи лица в тях. Най-накрая със свито сърце той ми препоръча майстора Зет като изрично ме предупреди че човекът е „чешит” и да си имам едно на ум. След Зет Софийските сервизи се изчерпват и остава някакъв легендарен мега-сервиз но той се намира в Пловдив.
Зет.
Зет беше първият от всички сервизи за двугодишния период който успя да оправи проблема с предното предаване – той смени целия диференциал и аз даже видях стария. Подвижнат му полуоска беше заприличала на мъжки детероден орган – вместо покрит със шлици върхът й беше гладък като бебешко коляно. За здрав диференциал втора употреба, задни пружини и противоударни тампони плюс работа той ми взе 1600 лева. Като се извадят цените (600 лв за диф и по 350 за пружини-тампони) по сметките излизаше че за работа му остават нещо като 300 лева. Аз бях на седмото небе от кефа че в крайна сметка съм намерил майстор за колата и че очевидно майсторъ не е лаком а даже е честен.
Това беше до днес.
Но нека карам по ред. Както на всеки нов майстор аз му се примолих и на Зет да огледа колата подробно и ако намери нещо да го притеснява по нея смело да го опрявя. Отново надеждността над всичко. Оправи ми той диференциала и пружините, погледнахме заедно ангренажния ремък за да се уверя че Хикс все пак го е сменил с нов, покара я той насам-натам и отсече че колата ми е супер и няма от какво да се притеснявам.
Прескачам безумното половингодишно чакане на внос на гуми от МединаМед и стигам до тазгодишната ми отпуска. Един цял месец обикаляне на планини и долове, тормоз на колата и стигане до безобразно красиви места. Последен ден. Връщане по магистралата от Пловдив. Юли. Нощ. През целия път държа крайцерска скорост от 110-120 км/ч. За никъде не бързам и не си давам зор. Хлад и кеф. Прескачайки вече вакарелския баир се пускам по нанадолнището към София и нещеш ли взрив, пушеци и цветомузика на таблото. Пътна помощ и всички екстри до вкъщи. Яко ровене и четене. Нещата клонят към прегряване на глава (Кога? Как? Стрелката на температурата никога не съм я видял да наближи червения сектор!). Звъня на следващия ден на Зет и го моля да помогне. Той казва че сервизът за месец ще излиза в почивка и да му се обадя през септември.
Едномесечно страдание в София (които е опитал от крастата знае какво е мъчение!).
Дочаквам Зет да се върне и се разбираме да му закарам колата когато ми е удобно.
Преди горе-долу две седмици му я закарах и разказах всичко. Морално съм подготвен. Изчел съм че на моделите от 92-96 година главите са слабо место. Можело и да се пукат. Теоретично съм подготвен и за цените.
Обаче..
За тези близо две седмици съм му звънял на Зет поне 6-7 пъти като той все ми казваше че ще ми се обади (утре; утре; след_десет_минути). Като в последните три пъти той ми казваше че вече е разглобил колата и ей сегинька ще ми каже присъдата. Днес отидох при него чисто заради невъзможността ми да се разбера с него по телефона. Той традиционно не ми обърна особено внимание но ме увери че е разглобил колата и че не е гарнитура на главата (най лекият от всичките възможни варианти) а най вероятно ще трябва да си купувам глава втора употреба.
Нямаше да ви моля за съвет ако между временно не бях надникнал под капака и не бях видял че нищо по колата не е пипнато. Да не говорим за паяжините наоколо.
Та ето, аз – един новобранец в офроуда моля препатилите и опитни офроудаджии за съвет:
Какво да направя и как да постъпя за да имам надеждно работеща кола?
Към кого да се обърна за нейното опрявяне?
Има ли в рамките на София честен и едновременно опитен човек в тази област?
И да – говорим за кола на старо. Съмнявам се че дори и 10% от присъстващите да карат чисто нови автомобили.
Коментар