Tweet
Досега пусках теми в моторните разходки, но днес закачих ГПСто на АТВто и реших да е тук, да има и разнообразие ...
И узряхме до основното при каране по непозната местност - трак на ГПС. Тук да благодаря на Деси, че сподели един хубав трак - приятен, без екстремни участъци, чудесно проходим /не е валяло скоро/ тамън като за начинаещи и при атвта и при гпс ориентиране.
Тук набързо монтирахме една метална стойка на мястото на дясното огледало, дълго го мислехме къде да е, най - удачно май да е на кормилото, но пък се вижда трудно когато караш и гледаш напред, отвлича погледа, на огледалото пасна перфектно, но пък доста ще страда от дебелите клони??? та съм в дилема, май ще е на кормилото все пак ...
трака вкаран, местноста уж ни е позната, но пътеките не са минавани в този район: Роман-Струпец-С.Бърдо-Ослен-Царевец и на там вече ни е познато
тръгваме:
лейтенанта протестира, ех тази армия, никаква дисциплина - задушавал се бил в каската и екип, а и нато било разрешило да си карат джуганите по баирите без каски
поне е със служебното яке - ГореТекс, лепени шефове, дишащо - хората се грижат за бранителите ни:
макар, че и то замина в багажното след няколко упражнения тип обърни сам мотора на тесен път
аз в такива коловози влизам за първи път с атвто, и си се проявих като слаб шофьор на снимката не се вижда колко са кални и дълбоки мръсниците
минават си се точно по средата, ама ме подхвърли един хлъзгав камък и си рипнах на скорост в коловоза и ни напред, ни назад - помислих, че ще откъсна кормилният прът чак, ама се размина но отлепих гумата от джантата, тук разбрах какво помагал борда на усилените джанти
но пък разбрах че и лебедката понякога е нужно нещо, особено при такива ситуации, да не се мъчиш да дърпаш на ръка и да изкараш някоя херния на аванта тука още е лесно
но тук вече няма измъкване, легне ли струга по корем, стои си прав и стойка не му трябва :
с полиспаста е в час, въпреки, че казва, че на урала въжето е било 2см в диаметъра:
тук видях че трябва да вържа едно коланче с халка за закачване в горният край на амортисьорите, чиста работа - закачаш и теглиш, че така си е мъка в калта
а пък ние докато си караме, хората работят .... казват, че това да работиш е било на пари ... кой знае
нарязано все едно че са буци сирене:
а пък ние се прибираме, до Враца не стигнахме, но има време за всичко
от карането разбрах едно, иска си тренировка да можеш да се оправяш по гпс и то на скорост и без да спираш, а и Деси предостави лесен трак, където в 80% и без това си беше ясно на къде да се кара, а да се пуснеш в Хоби клас не става само с ядене, иска и трениране
И узряхме до основното при каране по непозната местност - трак на ГПС. Тук да благодаря на Деси, че сподели един хубав трак - приятен, без екстремни участъци, чудесно проходим /не е валяло скоро/ тамън като за начинаещи и при атвта и при гпс ориентиране.
Тук набързо монтирахме една метална стойка на мястото на дясното огледало, дълго го мислехме къде да е, най - удачно май да е на кормилото, но пък се вижда трудно когато караш и гледаш напред, отвлича погледа, на огледалото пасна перфектно, но пък доста ще страда от дебелите клони??? та съм в дилема, май ще е на кормилото все пак ...
трака вкаран, местноста уж ни е позната, но пътеките не са минавани в този район: Роман-Струпец-С.Бърдо-Ослен-Царевец и на там вече ни е познато
тръгваме:лейтенанта протестира, ех тази армия, никаква дисциплина - задушавал се бил в каската и екип, а и нато било разрешило да си карат джуганите по баирите без каски
поне е със служебното яке - ГореТекс, лепени шефове, дишащо - хората се грижат за бранителите ни:макар, че и то замина в багажното след няколко упражнения тип обърни сам мотора на тесен път
аз в такива коловози влизам за първи път с атвто, и си се проявих като слаб шофьор
на снимката не се вижда колко са кални и дълбоки мръсницитеминават си се точно по средата, ама ме подхвърли един хлъзгав камък и си рипнах на скорост в коловоза и ни напред, ни назад - помислих, че ще откъсна кормилният прът чак, ама се размина
но отлепих гумата от джантата, тук разбрах какво помагал борда на усилените джанти но пък разбрах че и лебедката понякога е нужно нещо, особено при такива ситуации, да не се мъчиш да дърпаш на ръка и да изкараш някоя херния на аванта
тука още е лесноно тук вече няма измъкване, легне ли струга по корем, стои си прав и стойка не му трябва :
с полиспаста е в час, въпреки, че казва, че на урала въжето е било 2см в диаметъра:
тук видях че трябва да вържа едно коланче с халка за закачване в горният край на амортисьорите, чиста работа - закачаш и теглиш, че така си е мъка в калта
а пък ние докато си караме, хората работят .... казват, че това да работиш е било на пари ... кой знае
нарязано все едно че са буци сирене:
а пък ние се прибираме, до Враца не стигнахме, но има време за всичко
от карането разбрах едно, иска си тренировка да можеш да се оправяш по гпс и то на скорост и без да спираш, а и Деси предостави лесен трак, където в 80% и без това си беше ясно на къде да се кара, а да се пуснеш в Хоби клас не става само с ядене, иска и трениране
много яки снимки .
Браво супер сте
Коментар