По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

[Валери Недялков]

Постепенно небето се е покрило с черни облаци и започва да гърми.





Тъкмо на влизане в катедралата плисва пороен дъжд, но ние вече сме се подслонили.
Вътрешността на храма е пищна и напомня по-скоро на дворец, отколкото църква.











Целия таван е в рисунки и позлата, а от двете страни на розетката има красиви витражи.





Запазени са частично фрески от православна иконопис, както и катакомби в основата на храма.

[Валери Недялков]

Когато излизаме, бурята е преминала, периодично ръси ситен дъждец, но грее слънце.
Прибираме се по измитите блестящи каменни улици за кратка почивка.









Докато изкараме един следобеден сън, небето се извалява и към 20 ч. Матера е отново окъпана в слънце,
звънят камбаните на църквата до нас.



Време е за вечеря и този път избираме пицария Ван Гог.



Заведението е полупразно.
Нежна слабичка жена ни се усмихва, избира маса и ни предлага менюта.
Докато с Вальо се чудим над двайсетината вида пици, тя изчуруликва на български: "Ако мога да ви помогна с избора?"
Ченетата ни увисват, а тя ни обяснява на български за ястията.
Препоръчва ни специално произведено за заведението местно бяло вино, което се оказва превъзходно.





Много е мила (казва се Стела), и въпреки, че заведението за нула време се напълва, минава често да ни обгрижва.



За десерт ни носи някакви местни сладки, напомнящи ореховки.
Казва, че заведението черпи. Споделя, че повече от 10 години работи в Италия и се радва да види българи.
Прегръщам я на тръгване и благодарим за вниманието.
Попътно хапваме по един сладолед Gelida Voglia Matera, ягодовия е наистина уникален!



После се изгубваме из тесните улички и каменни стълбища, докато стигаме до Новия град.
Там кипи нощен живот и не можеш да се разминеш от хора.









































Все пак наближава 23 часа и се прибираме за сън.
Матера остава в душите ни скромна, уютна и огласяна от камбаните на многобройните църкви.
Това е града с най-малко престъпност в Италия.
Навсякъде е чисто, въпреки че рядко срещаме кофи за боклук.
Той е един от най-бедните градове в Италия, но хората са трудолюбиви, мили, и не се оплакват.
Не видяхме просяци или амбулантни търговци.
Многобройните дюкянчета, кафенета и заведения са отворени широко за туристите.
Цари непрестанно оживление, а разстоянията се измерват не в стъпки, а в стъпала.

[Валери Недялков]

12-ти юни - пътуване до Арбелобело.

Хапваме кроасани,сладкиши и капучино, на закуска и освобождаваме стаята.
За последен път пресичаме Стария град и хващаме рейса за Бари.







От летището трябва да хванем влак на FSE до гара Bari centrale.
Лепвам се зад едно семейство, които купуват билети на автомата за там и после възпроизвеждаме.
До тук с късмета.
Влакчето се движи с 12 минути закъснение.
Качваме се и едва изминали половин спирка, влака спира.
Никаква информация и престой, после тръгва, и пак престой.
Така пристигаме с близо час закъснение за разстояние, което отнема 25 мин.
Да не съм чула някой да се оплаква от БДЖ.
Намираме по предварителна информация спирката на автобуса, отново на FSE, за Арбелобело.
Няма указателни табели, няма информация или гишета.
Една жена пита Вальо това ли е автобуса, защото отпред му пише Арбелобело.
Той потвърждава, а аз благоразумно премълчавам.
С италианския транспорт нищо не е сигурно.
Кондукторката си говори по телефона, а шофьора хваща пътя нанякъде.
Идва време да потегляме, и кондукторката, след кратко съвещание с шофьора почва да маха към друг рейс и да ломоти нещо на италиански.
Отправяме се натам. Накрая потегляме, и Вальо изтощен задрямва.
Опитвам безуспешно да хвана с фотоапарата някоя трула, тъй като изобилстват в района на маслинови горички.
Пристигаме, неочаквано, навреме, и gps-a ни води по живописни улички през цяло селце от трули, около 1500 на брой.



В буквален превод името Арбелобело означава „Красиво дърво“.
Трулите са семпли, но солидни кръгли жилища с конусовиден покрив, изградени от камъни без хоросан.
Името им идва от гръцкото трулос, което означава купол.
Строителство им е започнало в средата на XV век.
Най-забележителната част от конструкцията на трулите е техният коничен покрив от варовикови каменни плочи.
Някога бели, покривите сега са черни, защото плочите са потъмнели от слънцето.
На самия конус на покрива има символ с религиозно или друго значение, като звезда, сърце, полумесец, кръст и други.
На върха на покрива обикновено има орнамент, който също носи някаква символика.
Стените на трулите са доста дебели за да може във вътрешността на варовиковата къща да е топло през зимата и прохладно през лятото.
Предполага се, че поради високите данъци в миналото, населението построява конструкциите без цимент и други спойки,
защото така цели големи части от къщите бързо могат да се разглобят.
Твърди се, че една трула може да бъде превърната буквално в купчина камъни, за около час.
Квартирата ни е в квартал Монти.
Настаняваме се, и след следобедна сиеста излизаме на разходка.



Уличките са пълни с туристи, а продавачите на сувенири се опитват да привлекат вниманието ни.

[Валери Недялков]

На свечеряване дюкянчетата започват да затварят, за да отворят таверните и баровете.
Оглеждаме се за ресторант за вечеря, тъй като сина ни Тони, пристига тази вечер.
Избираме "La locanda di gallo" в превод Хана на петела.





Пращаме gps координатите на Тони, тъй като това е единствения начин да ни намери в плетеницата от трули и малки криволичещи улички между тях.
Той пристига сравнително скоро и обменяме информация на по чаша питие.
Имал е екшън с някакъв буен италианец, отказващ да плати свръхбагаж на софийското летище.
Наложило се е да викат полиция и да го свалят от шатъла за самолета.
Но пък няма забележки за транспорта, с изключение на това, че спирките са неоткриваеми без Мап-са.
Ние пък му разказваме за одисеята ни с FSE.
Вечерята е превъзходна, а към края ѝ се радваме на светлинно шоу.
От заведението прожектират движещи се символи върху трулите наоколо.









Правим късна разходка и е време за сън.

[Валери Недялков]

13 юни - Арбелобело.

Днес Тони има рожден ден и решаваме да се разходим до близкия парк и да обядваме в пицарията Arboris belli в него.
Пътя ни води пркрай лозя, маслинови горички и...каква изненада: отново трули.













От двете страни на пътя се нижат зидове от редени камъни.











Заигравам се да снимам цветя и пеперуди, минаваме покрай къмпинг с каравани и достигаме пицарията.








Тя, очаквано, не работи и само разлайваме кучето като нарушаваме спокойствието на една гъска.
На връщане избираме друг маршрут, през гората, заради жегата.







На самия връх в квартал Монти се намира трулска църква Сан Антонио и решаваме да я разгледаме.
Оказва се, че днес е храмовия ѝ празник и тя е затворена за посещение.









Слизаме през квартала до центъра с надежда да похапнем.



Но обяд в Италия се сервира след 12ч, така че лафим и пием студена бира в квартирата.
В заветния час атакуваме пицария Pozzo Contino с огромни вкусни пици и се набиряваме допълнително.





Небето се заоблачава и се прибираме за дрямка.
Към 19ч. все още не е заваляло и правим дежурната разходка.
Пиците от обяд още ни държат влага и търсим нещо по-леко за вечеря.
Пробваме се в ресторант на центъра, но явно там на никой не му се работи и ни оставят да висим на празна маса,
като избягват зрителен контакт.
Изнасяме се и отново сме в Хана на петела,като този път минаваме от задния вход през кухнята.
Дружелюбно целия персонал ни поздравява с Чао!
Преди да вземе поръчката, сервитьора се закача с Тони: "Една бира?"
Явно го е запомнил, в страната на виното повечето туристи пият вино.
Мезим с различни сирена, прошуто и салати.
Близо сме до църквата Свети Антоний и решаваме да се отбием след вечеря.
Като наближаваме, започва заря.



Много хора са се събрали за празника, облечени официално, а отпред свири духов оркестър.

По края на тротоарите са наредени запалени свещички и всичко е много тържествено.










После обикаляме да търсим сладолед, и постепенно запръсква дъждец, който ни прибира в квартирата.

[Валери Недялков]

14- отпътуване за Бари.

Трябва да напуснем квартирата до 9ч., а рейса тръгва в 11:45ч., така че имаме още малко време за скитане и сбогуване с Арбелобело.
Градчето е странно пусто в ранния час.



















Опитваме да намерим нещо солено за закуска, тип сандвич или фокача, но явно и закуските стават готови по-късно.







Снимаме Basilica dei Santi Medici, и базиликата Св. Козма и Дамян с две камбанарии.





В едната има обикновен часовник, а в другата: слънчев.
Натъкваме се и на единственото двуетажно труло, което е всъщност църква.



Докато мъжете си почиват на сянка под дърветата, аз разглеждам другия квартал с трули: Aia Piccola.
Групите туристи вече се разнасят на стада напред-назад водени от гид.
Следвам ги и снимам оригинално труло отвътре и покривите на Монти отсреща.











Харчим насипните евро в една вендинг машина за сок, бира и сандвич и се отправяме към спирката.
Докато чакаме рейса, на гарата, пристига влак.
Електронното табло не работи, машината за билети също.
Няма обслужващ персонал и на влака не пише за къде пътува.
Явно трябва да си медиум за да разбереш къде ще отидеш, но надали ще можеш да предвидиш кога ще пристигнеш.
Влака остава да си почива и размисля на гарата, заедно с пътниците в него, а ние отпътуваме с рейса за Бари.
Бяхме предвидили разходка из градчето, но времето този път ни изневери.
Още с пристигането ни посрещна силен дъжд, а прогнозата остана с постоянни превалявания.
Така че трябваше да уплътним 8 часа на летището в похапване, пийване и цъкане на телефоните.
Все пак, ето още един повод да дойдем отново в Бари и да се насладим на Южна Италия.
Топла, приказна и уханна, да я поздравим с Ciao!
И да си пожелаем Arrivederci!

[trapper]

Чудесен фотопис, брава! (но "Chiao" e ciao!)

[Валери Недялков]

Благодаря!
Ще оправя грешката.

[Валери Недялков]

Коледа е.
Имам свободно време и реших да го използвам, за да споделя с вас някое и друго пътуване из Европа.
За начало едно 2 дневно пътуване на сина ми до Германия от тип "*** път да види".

И така Октоберфест 2023.

Пътеписа е на сина ми - Антоний Недялков ( neptun1986 ).
Аз само го публикувам от негово име, понеже него го мързи да свърши тази работа.

[Валери Недялков]

Октоберфест 2023 - Един прекрасен ден в Бавария.

1. Предистория и логистика.

От доста години имах за цел да посетя Октоберфеста в Мюнхен заради хубавата
бира и уникалната атмосфера, но други планове за пътувания и паузата покрай
короната все се изпречваха на пътя ми и така и не успявах да го направя. Тази
година нещата също не вървяха на добре понеже през юли пробвах да направя
организация, но квартирите в Мюнхен вече бяха на доста солени цени и не събрах
компания.
И така всичко си вървеше към пас и тази година докато седмица и малко преди
празника на независимостта на 22.09 се заговорихме в службата на тази тема и
колеги ми споделиха, че има евтини квартири около Мюнхен. Едно бързо търсене
на самолетни билети показа, че все още има полет на wizzair на 22 с връщане на
23 или 24 на цена около 300 лева в двете посоки а успях да открия и евтин хостел
(FMM Hostel) до летището в Memmingen за 55 евро на нощ двойната стая. Не му
мислих много и направо букнах полета и квартирата. Схемата се очертаваше
доста изпилена с приблизително следния план:

-Ранен полет с wizzair от София (7:30) кацащ на летището в Меминген около
8:30 местно време.

-Пътуване с автобус до Мюнхен и пристигане там около 11:00.

-Разглеждане на Мюнхен и Октроберфеста и хващане на автобус обратно
към Меминген не по-късно от 20:30 когато е последният за деня.

-Нощувка в хостела и път обратно на другия ден следобед.
Имаше и вариант за прибиране в неделя, но основната ми цел сега беше да
положа основите на доста по-добре планирано пътуване за догодина така, че
прецених, че и един ден ще стигне. Казах и на няколко приятели, но докато се
задействат билетите за полета станаха на двойн цени и в крайна сметка си
останах сам. Това щеше да ми е първото пътуване изцяло сам, но пък човек така
научава нови неща.

2. Пътят към Мюнхен.

Ставането в 04:00 сутринта не е най-приятното нещо в почивен ден (22.09), но
няма друг вариант. Успявам да хвана първото метро към летището и в 5:40 съм на
терминал 2. Всичко това щеше да е прекрасно ако wizzair не бяха на терминал 1,
но low cost-a иска жертви. Автобуса между двата терминала типично по нашенски
е на половин час (ако бързаш проблемът си е твой), но преминаващ (вероятно
първи) автобус 184 ми спестява по-голямата част от пътя пеша и около 06:10 вече
съм на терминал 1. Там се вият две големи опашки при лентите за багаж, но
всъщност вървят с прилично темпо и около 6:30 съм вече на гейта. Както винаги
подходът ми да пътувам само с ръчен багаж ми спестява време. До качването ми
остава време за традиционната бърза закуска с кроасан и бира на летището за
добър път връщаща ме назад с 15 лева. Така и не разбрах за толкова години
какво налага цените на нашето летище да превишават тези по летищата в западна
🙂
Европа, но все пак пазарна икономика е - щом купуват хората значи не им е скъпо.
Полетът минава нормално и около 9:10 местно време вече съм излязъл от
летището. Още със слизането от самолета ме посреща есенен дъжд и
температура около 12 градуса в доста рязък контраст с времето в София.



Рейсът за Мюнхен тръгва непосредствено отпред след 5 минути което е добре дошло.
Малко информация за превоза от Меминген до Мюнхен. Има 3 варианта:
- Автобус до гарата в меминген и след това влак до Мюнхен на обща цена около
22 евро.
- Директен автобус до Мюнхен. Цената на билет ако го вземеш при качването е
също 22 евро. Ако се закупи онлайн може да падне до 15 - 17 евро в зависимост
от това кой курс е, но може да се вземе максимум час по-рано. Сайтът на автобуса
- https://www.allgaeu-airport-express.de
- Flixbus - Цената е около 17 евро.
Общо взето директния автобус е най-добрата опция понеже е най-редовен а
цените са съизмерими.
Около 11:00 съм вече близо до централната жп гара в Мюнхен и започваме
същинската програма.

[Валери Недялков]

3. Из Мюнхен.

Освен посещението на самия октоберфест исках да разгледам още няколко
обекта из стария град на Мюнхен а именно готическата катедрала Frauenkirche,
Marienplatz и бирарията Hofbrauhaus. Планът ми беше първо да мина през тях и
след това да ходя към октоберфеста защото не очаквах да има толкова наплив на
феста в дъждовен петък рано следобед. Както ще се види по-късно грешах, но ще
стигнем и дотам.
Реших да не ползвам градски транспорт из Мюнхен защото общо взето обектите
бяха на по километър, два един от друг което за човек обичащ да ходи като мен си
е пешеходно разстояние. Да дъждът не беше от най-приятните, но ветровката ми
за пореден път показа, че е доста стабилна и не протече въпреки часовете дъжд
които отнесе.

[Валери Недялков]

В бирарията Hofrbauaus стигнах около 11:30 тоест само половин час след като
беше отворила и вече почти всички маси на доста големия първи етаж бяха пълни.



Тук за пръв път в главата ми се прокрадна плахата мисъл, че може и на октобера
да е същото, но я прогоних.



Успях да си намеря една свободна маса и
благодарение на функцията на google translate да превежда директно с камерата
да разбера достатъчно от немското меню че да си поръчам джолан и прекрасна
dunkel бира. За разлика от нашите заведения тук масите се уплътняват докрай
като минути след като съм седнал до мен сяда семейство от съединените щати а
след това и немска група от трима. Сервитьорите следят дали сте обща група на
масата и кой кога сяда и правят отделна сметка на всяка група без да им се казва.
Цената на джоланът е 19 евро а на бирата 5.40 за половинка. Храната, бирата и
прекрасната атмосфера допълнена от оркестъра в бирарията ми идват идеално в
хладното време и съм готов да продължа към феста.
Бирарията Hofbräuhaus е основана през 1589 година като място където се вари
бира за местния владетел и благородниците и респективно се изпива от тях. От
1828 е отворена и за обикновени хора. Била е силна разрушена през втората
световна война в резултат на бомбардировки, но през 1958 е възстановена и
отворена отново.

[Валери Недялков]

На октоберфеста пристигнах около 13:30.



За събитието не се плаща билет, но на
входовете има полиция и не пускат с раници и по-големи чанти (вероятно за да
няма терористични атаки). Има възможност да си оставиш раницата на гардероб
срещу 7 евро за целия ден. Площта на която е феста е голяма като някои от
съседните улица са превърнати също в пешеходни зони. Освен големите шатри
има и доста по-малки където се продава храна и сувенири както е увеселителни
обекти като влакчета, виенско колело и други подобни. Общо взето прилича на
нещо средно между панаир и събор при нас.









Като тръгнах да обикалям по шатрите открих, че почти навсякъде е вече пълно а
където не е масите бяха резервирани. В някои от малките шатри имаше маси
които привидно изглеждаха свободни, но пък нямаше музика и не изглеждаше
интересно да седне човек. Другото което установих е, че извън шатрите бира не се
продава. Някои от големите шатри имаха към тях и бирени градини на открито, но
заради дъжда те не работеха. Общо взето ако искате да пиете бира на
октоберфеста препоръката ми е да идете още с отварянето за да хванете маса
или да направите резервация предварително на сайта на феста -
https://www.oktoberfest.de/en

Виждайки, че явно бира там няма да се доредя да пия обиколих повече шатри,
поснимах, хапнах много вкусни наденички с картофи и се отправих към гарата за
да хвана по-ранния рейс в 17:00. Цената на бирите в различните шатри варираше
между 13 и 15 евро за литър. Почти навсякъде се плаща в брой така, че не
разчитайте да минете само с картата.

[Валери Недялков]

4. Нощувка в Меминген.

Близо до гарата попаднах на едно доста добро заредeно Rewe (местна верига
супермаркети) и взех по една бутилка от всяка фест бира която имаха (5 марки) та
да си наваксам изпуснатото на феста. Пътят обратно към Меминген мина бързо
като дори дъждът спря и се показа срамежливо слънце между облаците.
Хостелът (FMM) край летището в Меминген се оказа интересно място. Рецепция
там няма. Пращат ти предния ден един код с който да си отвориш предната врата
на сградата и вътре има машина за автоматичен checkin. Слагаш си на един четец
личната карта или паспорта и машината ти прочита данните, свързва го с
резервацията и ти принтира един лист където пише кой номер е стаята ти, какъв е
кода за първоначална активация на кодовата брава както и какъв ти е пин-а за
достъп до стаята след това. Пише и данните за wifi-a. Общо взето се настаняваш
когато искаш между 15:00 и 00:00 и трябва да освободиш стаята до 10:00 на
другия ден. В стаята има две легла, хладилник и телевизор а в моята имаше и
прозорец към двора. Зарадвах се на наличието на отопление след хладния ден.
Баните и тоалетните са общи на етажа, но са чисти и приятни за ползване.

5. Прибиране към София и обобщение.

На другия ден напуснах хостела към 9:30 и понеже имах 5 часа до полета
потърсих някакъв местен магазин да си взема закуска. Намерих Feneberg на
пешеходно разстояние като на път към него минах покрай разположени край пътя
стари самолети. Очевидно в района е имало (или все още има) военновъздушна
база. В магазина за пореден път ме впечатли колко е хубава храната на
германците и как е на доста добри цени сравнено дори с нас. За останалите ми 8
евро в брой успях да си взема сандвич с печен леберкез, две бири и две опаковки
нарязан салам.
На летището уплътних времето с още наденички, пържени картофи и бира така, че
дори близо двучасовото закъснение на полета не можа да ми помрачи
настроението и към 19:30 наше време бях вече обратно на летището в София. За
по-малко от два дни видях доста и определено съм доволен, че по този начин
прекарах празника на независимостта на България.
Ако трябва да обобщя октоберфест за мен си заслужава да се посети.
Атмосферата е весела, храната и бирата са хубави и самият факт, че традицията
е запазена вече повече от 200 години е показателен. Чисто като финанси това
приключение ми излезе около 800 лева (280 полети, 110 нощувка, 180 за 90 евро
които имах в брой и още около 100 за неща които съм плащал с карта). Ако човек
наеме от рано полет и квартира може и доста по-добра да стане цената. Аз считам
този октоберфест за една добра подготовка за следващата година, както и за тест
на самият мен доколко ми е комфортно да пътувам сам, когато това се налага.

Резултата и от двете проби считам за успешен, като разбира се винаги има какво
да се подобри.

[Валери Недялков]

Това е.
До следващата среща в Будапеща.

[Валери Недялков]

Срещата в Будапеща е днес.

Това пътуване до унгарската столица беше осъществено в началото на декември, по повод моя рожден ден.
В София беше прилично студено, в Суботица - цели 17 градуса, но затова пък колкото по-навътре навлизахме в Маджарско,
толкова по-студено и мокро ставаше.
За щастие в следващити 2 дена се изясни и въпреки кучия студ и зверския вятър покрай Дунав,
ни позволи да изпълниме по-голямата част от програмата си за посещение на набелязаните обекти.
И станаха много хубави снимки за спомен.
С какво не успяхме ?
Разходката из парламента, за която се оказа, че билети трябва да се купят доста преди датата на посещение.
Също така вечерната разходка край Дунав. Тя не се получи по обективни причини - студа и вятъра.
Също и железопътния музей.

Е, това би могло да е повод за ново посещение в по-топло време.

А сега ви оставям с разказа на съпругата ми Ина.