Турция - Грузия и обратно през 2022 год.

[ВладиЧ]

Миналата 2021 година тръгнах за Грузия, но изобщо не успях да вляза там поради изискванията за Ковида. Тази година отмениха тези забрани и изисквания, подновихме плановете и започнахме да се стягаме за август месец. Познати пътуваха нататък през юни и юли, но аз държах на август, защото искахме да караме на по-голяма надморска височина из Кавказ, а не искахме там да ни вали дъжд. Е в Турция щеше да е малко по-топло по това време, но няма как да уцелиш навсякъде подходящото време при такива дълги и далечни пътувания.
В началото бяхме само двама човека. Аз с БМВ G 650 GS Sertao и Мирослав Михайлов от Перник с Хонда CRF 300 Rally. В последствие с нас дойде и Валери Попов от Русе с Ямаха 700 Тенере.
Бяхме си набелязали места за черно каране не само в Грузия, а и из Турция, така че нямахме намерение особено да бързаме из съседката ни.
И така на 11 август потеглихме. Уговорката ни беше да се съберем на границата, като поради наплива на гастарбайтери на граничният пункт Капитан Андреево, решихме да влезем в Турция през Гърция. През пункта Капитан Петко войвода пред Свиленград и от там Черекьой - Пазаркуле до Одрин.
От тук нататък ще давам маршрута ни всеки ден, изминатите километри, избраното място за спане и цените. Останалото ще пиша под снимките. Километрите са приблизителни, а не са точни, защото са смятани по карта, а също и няма как да хванем всичките маневри, мотането насам натам, а също и обикалянето за търсене на хотели, или места за спане.
11.08. - 500 км
Величково (край Пазарджик) - граничен пункт Капитан Петко войвода - Одрин - Кешан - Гелиболу - Килитбахир - Алчитепе.
След Алчитепе спахме на палатки край френското гробище мемориал от Първата световна война. Преди да направим лагера вечеряхме в една закусвална в Алчитепе, тъй като пътя минава точно през центъра на това село и през пазара му. Тука снимките са малко и от други места.


Моят мотор някъде из България на път към Турция.


Река Марица малко след Харманли.


Река Марица от моста на Любимец.


Моста на Тунджа в Одрин.


Новият мост над Дарданелите. Най-дългият в света. На връщане минахме по него.


Френското гробище мемориал край което бяхме направили лагерът ни за нощта.

[ВладиЧ]

12.08. - 450 км
Маршрутът ни за този ден беше: Алчитепе - Чанаккале - Чан - Балъкесир - Тавшанли - Кютахя.


Гледка към крепостта Килитбахир от ферибота, който ни вози към Чанаккале.


Конят от филма Троя, подарен на Чанаккале от Холивуд.


Част от пристанището на Чанаккале.


Макет на Троя.


Някъде из Турция по прохода от Чан към Балъкесир.


Село Даралан.


Село Балия. Между тези две села Даралан и Балия пътят беше доста тесен, а завоите много къси и остри.


Пред хотела в Кютахя. Тук не беше много евтино. Стаята струваше 470 лири (50 лева).

[Jimm]

Супер!
като гледам моторетките, ще има доста черно и дълъг трип чакам с нетърпение

[ВладиЧ]

Супер!
като гледам моторетките, ще има доста черно и дълъг трип чакам с нетърпение

Да. Така е. Но всичко по реда си. Снимки има много.

[I.Stoyanov]

Супер, колега ВладиЧ, разказите ти винаги ме пленяват. Особено с тези дестинации които искам да посетя от много отдавна, но уви все още не карам моторетка .

Благодаря за прекрасния пътепис в аванс

[ВладиЧ]

13.08. - 550 км
Кютахя - Ескишахир - Сиврихисар - древен Гордион - Полатли - Анкара (околовръстно) - Кирикале - Йозгат.


Между Сиврихисар и Полатли се е намирал древният Гордион. Градът на Гордии. Столицата на Фригия. Този същият Гордии, на когото колесницата била свързана с кожени ленти с теглещите я коне с толкова сложен възел, че никой не можел да го развърже. Пророчеството гласяло, че който успее да развърже този възел той ще владее изтока. Когато Александър Македонски минал от там, разбрал за пророчеството и го отвели, за да се опита да развърже възела. А той извадил меча си и просто разсякъл възела.
Могилата, която се вижда на заден план на тази снимка е гробнищата на цар Мидас живял през 8-ми век преди Новата ера..


Мозайка на Александър Македонски и конят му от древен Гордион.


Първоначалното място на мозайката в Гордион.


Древна гробница от музея на Гордион.


Червени поля и хълмове преди Анкара.


Околовръсното шосе на Анкара.


Някаква много малка част от Анкара.


Пейзаж от Йозгат.


Часовникова кула в центъра на Йозгат.
Тука вечерта, след като се настанихме излязохме да вечеряме. Около тази кула имаше предизборен митинг. Някакъв сипеше камара обещания, а на хората бяха раздадени знаменца и когато ентусиазирано им извикаше по микрофона -"Айде бакалъм" те ги размахваха тези знамена, и също викаха. В един момент страстите от предизборните обещания нещо се нажежиха и 6-7 човека започнаха да се бият с юмруци, и ритници. Още десетина човека се спуснаха да ги разтървават, а от страни на митинга съвсем спокойно наблюдаваха целият този цирк, жени, деца и старци, включително и ние. Но най-странното за мен беше, че цялата тази работа, този митинг имаше някаква охрана. Някакви се размотаваха там с радиостанции в ръцете, но изобщо не направиха опит да се месят във "веселбата".


Хотела ни в Йозгат. Хубав тризвезден хотел само за 250 лири (26 лева) стаята. Естествено взехме три стаи.

[ВладиЧ]

14.08. - 680 км.
Йозгат- Соргун - Сивас - Кангал - Дивирги - Черен каньон на Ефрат - Кемах - Ерзинджан.
Този дена минахме малко повечко километри, но въпреки това успяхме да се насладим на екстремното великолепие на Черният каньон на Ефрат.


Пътят ни минаваше точно през град Кангал.


Паметникът на кучето символ на града и на Турция.


Крепостта над град Дивирги.


Вече се вижда и река Ефрат.


Река Ефрат.


Началото на пътя през каньона.
















Контрасти.




Този път дълъг, около 9 километра е копан от местните хора на ръка. Копан е близо 130 години. Има над 20 тунела, като материалът е изхвърлян в река Ефрат. Много от тунелите имат паметни плочи с посвещения на местните строители и имената им. Удивително инженерно съоръжение показващо силата и волята на човешкият дух! Копан е без техника, както казах на ръка....


Древна чешма в центъра на Ерзинджан.


Фонтан в центъра на град Ерзинджан.


Бележити градоначалници на Ерзинджан и годините, в които са управлявали града.


Заведението, в което вечеряхме. Интересното тук е, че през 2008 година пак с мотор минах и спах в хотел в Ерзинчан, и се храних в същото заведение. Тогава пак се казваше "Кебапистан". Сега заведението е станало малко по-модерно и рекламите, и надписите са му повече от тогава, но всичко останало се е запазило, както и вкусната, и евтина храна, разбира се.


Хотелът в центъра на Ерзинджан, в който спахме. Цената на една стая беше 350 лири, или 37 лева.

[Jimm]

Ерзинджан ми харесва

[piron45]

Супер, с нетърпение чакам продължението. Благодаря.

[Вальо]

Егати красотата! Завиждам благородно и чакам продължението с нетърпение!

[Esper]

За каньона на река Ефрат бях напълно неподготвен към мащаба и величието му.
Имаше един филм: “Джон Картър - между 2 свята”
Все едно бях в другият - Марс!

Вероятно точно защото не бях подкован с очаквания бях като ударен с мокър парцал от мястото.

Много фотки нямам понеже знам, че Владич ще свърши тая работа вместо всички, ама ей няколко и от мен:

[ВладиЧ]

15.08. - 370 км.
Ерзинджан - Кьосе - Байбурт - път D 915 - Чайкара - Оф - Ризе - Хопа.
Този ден минахме малко по-малко километри, но за това пък част от тях доста екстремни и интересни. Гвоздеят в днешното каране беше преминаването през път D 915 определян, като най-трудният и опасен път на Турция. И тази му слава съвсем не е случайна.


Подходите към превала не бяха лесни, но все пак още беше асфалт.


Ето ме мен на превала на върха на прохода. Все още е асфалт. След няма и 200 метра започва черното.


Групата на върха на прохода.


Из тези баири трябва да караме.


Веселбата започва.


Е там долу трябва да отидем.


А това е пътя, по който трябва да слезем.


Друга гледна точка на същият път. Виждат се на пътя Миро и Валери, които бързаха пред мен.


Весела работа...


Оф. Бая зор видяхме, до като стигнем тая табела...


Хотела ни в Хопа. Стаята струваше 400 лири (43 лева). Вече сме само на 20 км от Грузия.

[ВладиЧ]

16.08. - 310 км.
Сарпи - Батуми - Кобулети - Поти - Зугдиди - Местия.
Километрите изминавани в Грузия са по-малко, защото разстоянията не са така огромни, както в Турция, но за сметка на това пътищата са доста по-тежки и екстремни на места. Влезнахме в Грузия през Сарпи, граничният пункт между Турция и Грузия. Нямаше никакви проблеми, като цялата работа с преминаването и през двете митници ни отне не повече от половин час. След митниците има камара обменни бюра, от където купихме лари за Грузия. Допуснахме грешка да вземем цялата ни необходима сума там, вместо само малка част от нея, защото във вътрешността на Грузия имаше много обменни бюра, в които курса беше много по-изгоден, от колкото на границата. На границата си купихме и застраховка. Зелената ни карта не важи за Грузия, така че се взема грузинска застраховка за минимум 15 дни, която струва 20 лари (14 лева). Ченчаджията, който ми продаде застраховката се опита да ми я продаде за 20 евро, а не за 20 лари, но мило му обясних, че номера му няма да мине.
От там направо тръгнахме към Местия.

Жвари. От тук започва планината.


Част от водохранилището на река Ингури.


Водопад край пътя за Местия. От 2016 год имам снимка на същият водопад с мотора, който карах тогава, но водата, която течеше тогава през този водопад беше с по-голямо количество.


Започва Сванетия.


Напредваме.


Ето ни и двамата с Миро на бетоният път към Местия.


Красота от Кавказ и Сванетия.


Ето я и красавицата Ушба - 4700 м нмв.


Склуптура на царица Тамара в центъра на Местия.


Моторите ни в центъра на Местия. Зад тази сграда, където сме паркирали беше гестхаусът, в който спахме. Цената беше по 23 лари за легло, или по 15,50 лева.

[ВладиЧ]

17.08. - 210 км.
Местия - Ушгули - проход Загари - Тсана - Лентехи - Кутаиси.
Като километраж е малко, но като трудност и красота е направо висше качество Ще кача всички снимки тука, които съм направил през този ден. Някои от тях се повтарят и покриват, но красотата по тези места е изключителна, така че предполагам, че няма да ми се сърдите.

Преди да тръгнем нагоре обиколихме Местия и рагледахме всичко. Това е снимка на част от Местия срещу летището.


Местия.


И аз съм тука.


Вече сме тръгнали към Ушгули. Така се вижда Ушба зад Местия.


Ушба.


Близо сме вече до Ушгули. Пътя Местия - Ушгули е към 47 км, като, около 30 от тях са с асвалт и бетон. Мисля, че се канят да го оправят целият и вече към Ушгули да няма черен път.


Вечните крави по пътя...


Групата ни.


Къщи край Ушгули.


Ушгули.


В средата на този венец е връх Шхара - 5193 м нмв.


Ушгули.


Гледка към стената на Шхара.


Резиденция на царица Тамара край Ушгули.


Тръгваме нагоре от Ушгули към Тсана и Лентехи през прохода Загари.


Нагоре по прохода.


Превал на прохода Загари - 2623 м нмв.


Проход Загари.




Гледки край прохода.


Краят на трудният черен участък от прохода. След малко започва бетонът, а после асфалта.


Мирослав пристига.


Хотела, който доста трудно намерихме в Кутаиси. По някаква причина всички хотели и гестхауси в този град бяха пълни. Този хотел ни излезе по 53 лари (36 лева) леглото в две свързани стаи.


Моторите ни в двора на хотела.

[s_s1]

Благодаря за споделения пътепис. Маршрута ми е много интересен, но с мотоциклет за чаршаф турист като мен би ми било в повече.