Основен въпрос, който трябва да бъде решен на срещата, е как ще продължи борбата с климатичните промени през 2012 г., когато изтича първият период на действащия в момента Протокол от Киото. Документът е единствената юридическа рамка, ангажираща подписалите го държави да намаляват емисиите на парниковите газове.
Друга водеща тема на срещата ще бъде как да се помогне на най-уязвимите на климатични промени страни и как да бъдат стимулирани държавите в борбата им с глобалното затопляне.
Също така трябва да бъде постигнато съгласие за пътна карта, както и краен срок за окончателното договаряне на амбициозна, всеобща и правно обвързваща глобална рамка за действия от страна на всички големи икономики в областта на климата.
Липсва обаче яснота дали Индия, Китай и главно САЩ ще приемат да направят крачка напред към тази пътна карта. Съединените щати неотдавна отказаха да подкрепят работата на комисия, която трябваше да създаде Зелен фонд, чиято цел бе набиране на помощи за развиващите се страни с цел по-добро адаптиране към климатичните промени.
Това вето от страна на Вашингтон породи опасения, че конференцията в Дърбан може да не се увенчае с успех.
Срокът на действие на Протокола от Киото изтича в края на 2012 г. Развиващите се страни искат нови ангажименти от индустриалните сили, но страни като Канада, Япония и Русия отказват да поемат такива ангажименти.
Протоколът от Киото е международен документ, подписан в японския град Киото на 11 декември 1997 г. и представлява международно споразумение за контрол над глобалното затопляне, ангажиращо подписалите го държави да намалят своите емисии от парникови газове. До момента протокола е ратифициран от 141 страни. България ратифицира Протокола от Киото през 2002 г.
До този момент само четири от развитите индустриални държави не са ратифицирали Протокола: Австралия, Лихтенщайн, Монако и САЩ.