Tweet
Някои дори го наричат "правителство в сянка" или "новото политбюро", което взема решения, касаещи съдбата на половин милиард човека, включително и на нас българите.
Появата на този засега неформален лидер на Общността, окончателно раздели Европа на две неравни части.
Всичко започнва от мъгливата вечер на 19 октомври, когато в сградата на Старата опера на Франкфурт се проведе прощалното парти на управителя на ЕЦБ Жан-Клод Трише. Вместо това обаче, сбирката се превърна в среща на най-високо ниво, което оформи и именно новия властелин на ЕС.
От тогава те наричат себе си
"Франкфуртската група".
Става дума за обичайните заподозрени - "Меркози" или лидерите на Германия и Франция - канцлерът Ангела Меркел и Никола Саркози.
Тук са още председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Групата включва управителя на Европейската централна банка Марио Драги и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Кръгът се затваря от председателя на Еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по икономически и монетарни въпроси Оли Рен.
Появата на такова правителство в сянка е пореден израз на конфликта между демократичната същност на ЕС и крещящата необходимост да се намери решение на кризата в Европа. Смята се, че Франкфуртската група ще бъде противотежест на растящото влияние на Меркел. Някои я наричат политбюро, с намек за липсата на демокрация. Вече обвиняват групата за две "убийства" - свалянето на премиерите на Гърция - Папандреу, и на Италия - Берлускони.
Само на срещата на върха на Г-20 в началото на месеца в Кан тази група заседава 4 пъти. Тя даде ултиматума на Гърция, че няма да получи и цент, докато не изпълни ангажиментите, които е проела пред партньорите си, и изви ръцете на Италия да започне най-после с дълго отлаганите икономически реформи и да допусне екип наблюдатели от МВФ за прилагането им в следващите 12 месеца.
Като своеобразно потвърждение, че съществуването на тази група не е измислица на медиите, нейните членове ходеха в Кан с импровизирани табелки "Groupe de Francfort" (Франкфуртска група).
В навечерието на знаменателния 9 ноември, Деня на падането на Берлинската стена, който сложи край на следвоенното разделение на Европа, Саркози провъзгласи в Страсбург своята концепция за ново разделение на континента.
"Ние сме 27 (в ЕС). Като следваме същата линия, ще трябва да включим и Балканите. Тогава ще бъдем 32, 33, 34 държави. Никой не мисли, че федерализмът, пълната интеграция биха били възможни с 33, 34 или 35 държави... Ясно е, че ще има Европа на две скорости: една скорост, която води към повече интеграция в еврозоната, и друга скорост за конфедерация в Европейския съюз", каза Саркози пред студенти в столицата на обединена Европа.
И с това май каза "сбогом" на обединена Европа.
Франфрутската група вече влияе, по-скоро положително, върху кризисното управление на еврозоната, но като всички подобни неформални групи тя вече предизвиква недоволство сред изключените от нея.
Да не говорим, че тя тепърва трябва да докаже умение да предлага дългосрочни решения. Разделението на две групи държави вече се официализира. Ако отворите сайта на Европейския съвет, ще видите, че последната среща на високо равнище от 26 октомври е представена с два документа: Изявление на държавните и правителствените ръководители от ЕС и Изявление на еврозоната. Подмяната на общия ЕС с две евроструктури провокира съпротива.
Конфедерацията
Страни като Холандия, Финландия и Словакия, където има силна съпротива към разширяване на спасителния фонд, вече са недоволни от преспективата важни решения да се взимат зад гърба им.
В Гърция и Италия има силни критики срещу смятания за арогантен тандем Меркози, привикващ премиерите им, за да им връчи утлиматуми.
Чехия вече организира една тайна вечеря в Брюксел за министрите (или техни представители) от 10-те "конфедерални" държави с участието на България, Великобритания, Дания, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Унгария и Швеция. По същото време в чешкото посолство се събраха за консултация съветници на министрите от десетката. Няма официално приети документи или изкавания на хора и страни, взели участие в срещите, но единствената безспорно обща тема е билаобидата от третирането на държавите им като втора категория членове на ЕС.
Инициативата за подобен Съвет на ЕС в сянка принадлежи на шведския финансов министър Андерс Борг, който пръв свика подобна сбирка в Люксембург на 4 октомври. Така Швеция и Чехия се очертаха като твърди противници на идеята на Саркози за ЕС на две скорости.
Тяхната решителност се споделя от Великобритания, която като световен финансов център се чувства естествен полюс на съпротива срещу диктата на еврозоната.
Видимо е недоволството и на Полша, която в момента председателства ЕС, но не пести критиките си:
"Не бива да се отваря пропаст между 17-те и 10-те", заяви във вторник на прескоференция в Брюксел полският финансов министър Ян Винсент-Ростовски. Той упрекна еврозоната, че взема решения, които се отразяват върху всички членове на ЕС, без да допуска десетката до заседанията си. "Ние сме в една лодка", напомни министърът като укор срещу намерението на ядрото в еврозоната да изхвърли цяла група държави зад борда.
Остра е реакцията и на Дания, чийто външен министър Вили Сьовендал заяви на 9 ноември пред германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг": "Искаме Дания да е част от Европа. Не желаем отделяне на 10 държави от другите... Конфликтът се чертае не от 17 държави, а от две (Франция и Германия). Като малка държава за нас е важно да има сътрудничество между 27-те страни членки... не бива да има ядро".
Всички тези остри реакции и често сблъскващи се мнения всъщност показват само едно и също нещо - че Европа, такава каквато я познвахме досега, и Европейският Съюз, такъв към какъвто се стремяхме поне едно десетилетие вече не съществува.
Идва време на най-нова Европа. Тази Европа, наистина ще се движи на две скорости, ще е разделена на бързи и бавни, на бедни и богати, на длъжници и кредитори. Ясно е ние от кои сме.