Зад насилието срещу "цар" Киро стоят провалът на политиката и расизмът. Фактът, че трябваше да се случи погром преди да се стигне до действия от страна на властите, говори за безпомощността на кабинета. Така под заглавие "Отмъщението на обезправените" в четвъртък австрийският вестник "Ди Пресе" обобщава случващото тези дни в България.




"Това, че който държи парите, държи и властта, може да изглежда безвкусно клише. Но в България е истина - най-малкото в представите на много граждани, които са сигурни, че бунтът срещу недосегаемите от закона би предизвикал само проблеми. Т.е. игнорирането на правната система от страна на съмнителни бизнесмени и политици се възприема като нещо нормално.


Това, че в крайна сметка ромският барон Цар Киро е задържан, е само поредното доказателство за несправянето на държавата. В продължение на години полицията не го е закачала - а сега предоставя дома му на подпалвачите. Фактът, че трябваше да се случи погром преди да се стигне до действия, е свидетелство за безпомощността на правителстовото на премиера Борисов", пише "Ди пресе".


"Протестите на националисти срещу роми застрашават политическата стабилност на България месец преди президентските избори", пише "Тиролер тагесцайтунг". На случващото се в България внимание обръща и "Хамбургер абендблат", който цитира председателя на външнополитическата комисия на Бундестага Рупрехт Поленц, осъдил нападенията: "България бе известна с мирното съвместно съществуване на различни етноси и култури. Толкова по-стряскащо е, че националистически десни екстремисти подстрекават срещу ромите". Рупрехт добавя, че въпреки това има пълно доверие в българското правителство и в хората в страната, тъй като подстрекателските лозунги няма да се натъкнат на благодатна почва.


"Държавата е длъжник на ромите"


В България има различни стратегии за интегрирането на ромите на всички възможни нива. Те обаче не се изпълняват. Време е държавата да направи нещо, което надхвърля добрите намерения. Това пък е мнението на Херберт Хойс от Централния съвет на ромите и синтите в Германия, изразено пред Дойче веле.


Той отбелязва, че случващото се сега в България е част от серия от подобни събития в страни като Унгария, Словакия или Чешката република, но така също и в страни от Западна Европа като Италия и Франция, където също имаше стълкновения. Според наблюденията на Хойс събитията в България следват един познат модел – първо, в страната тече предизборна кампания; второ, на местно ниво съществува напрежение в отношенията с отделно семейство или група от роми, което се политизира и прехвърля върху цялото ромско малцинство.


Той анализира и често чуваните обвинения, че сред ромите има по-висока престъпност, която е и един от поводите за случилото се сега в Катуница. Според Хойс, когато има престъпност, полицията трябва да открие и задържи нарушителите, независимо от тяхната етническа принадлежност, и да ги изправи на съд. Когато това не се случва, ако една държава не успява да се справи с престъпността, дали защото е слаба или закриля престъпниците, тогава логично може да се стигне до такива погроми.


Хойс не разполага с данни за ромската престъпност в новите страни-членки на ЕС. В Германия обаче, за която също се твърди, че престъпността сред ромите е по-висока, полицейските служби водят такава статистика от десетки години.


"Когато надникнахме в нея, установихме, че данните не потвърждават теорията за по-високата престъпност сред ромите. С едно важно изключение - че тежките престъпления сред тази малцинствена група са много по-рядко срещани", казва Херберт Хойс.



Ромите – обикновена изкупителна жертва за отвеждане на напрежението


Той посочва, че в България, както и в други страни от Централна и Източна Европа огромна част от представителите на ромската общност вече второ поколение поред страда от висока безработица, което поражда несигурност и напрежение. Към това се добавя и фактът, че голяма част от българското население също е засегнато от ситуацията в икономиката, финансовата криза и т.н.


Това са фактори, които излизат извън контекста на отношенията между мнозинство и малцинство. Но ромите са обикновена изкупителна жертва за отвеждане на напрежението, особено преди избори. Такива опити се правят и в Германия, масирано това се прави в Унгария от партия Йобик и в България от "Атака", посочва Херберт Хойс.


Една от причините за несъстоялата се интеграция на ромите според него категорично е в липсата на достатъчно политическа воля. Включитено в България от десетки години съществуват различни стратегии за интегрирането на ромите на всички възможни нива - министерско, областно, общинско, градско и т.н. В същото време изпълнението им клони към нула. И в този смисъл отговорността е на държавата да направи нещо, което надхвърля добрите намерения и обещания.


Щом ромски семейства или цели ромски общности живеят в гета без ток, вода и елементарна инфраструктура, ако училището е далече, а за да стигнат до него децата трябва да газят в локви и кал, защото в тези гета просто няма нормални улици, ако в тези училища има сегрегация, а в ромските липсва необходимото оборудване, тогава кой друг, ако не държавата е отговорна за това?


В същото време грижа на родителите е тези деца да ходят на училище. И ако това не се получава, тогава отново държавата трябва да реагира. През годините видяхме, че много ромски деца напускат твърде рано училището, което е пряко свързано с бедността на тези хора, а не толкова с нежеланието децата да ходят на училище или на родителите им да ги пращат да се учат. Проблемът е възможно най-банален - причините за него са финансови. Но държавата е тази, която трябва да наложи спазването на законовото изискване за задължителното образование, казва германският експерт пред Дойче веле.

ОЩЕ РЕАКЦИИ ОТ СВЕТОВНИТЕ МЕДИИ

РФИ: Засили се омразата към ромите в България

Wall Street Journal: Размириците в България са най-лошите от 1997 година насам

Световните медии за размириците в България