За морала, честта и наивните ми баба и дядо

[upi]

Та, бабите, дядовците, майките и бащите на повечето от нас, както и ние самите (тия "ние", които сме от средната възраст и нагоре) имат/имаме една скрите и нескрита носталгия към "ония дни", когато имаше едно веро и шоколадчета "кума лиса" и "република" в стола. Бозата от 6 стотинки и .... не веднъж съм чувал, пък и ми е идвало да го кажа ... "хората бяха други". Така де, всички знаем негативите на оня режим, безспорно чудовищни и лишаващи от права и свобода, но пък нещата са били замислени и са започнати по друг начин. Истината е, че старите ни баби и дядовци все още ПОМНЯТ "онова време", ама не онова, с 13-тия конгрес на партията и онова с целувките на Брежнев и Живков, а по-преди - време на надежди и мечти, време на лишения и взаимопомощ, време на трудности и труд. Времето преди другаряТ Живков
Така де, доста наивно време, но въпреки това
Ви представям един от любимите си поети с едно от стихотворенията му:

30 стотинки



Нашата столова
всеки я знае - всички строители
тук се събират;
идват,
нахранват се,
а който желае я лимонада,
я бира - в ресторант
няма да ходи;
за всички - за теб
и за мене - в левия ъгъл
при входа тука
бюфет уреден е. Не се озъртай,
не губи време! Не ще ти сервира
друг;
вземай,
каквото ще вземеш - ти си бюфетчик
тук! Става просто
така:
едната ръка е
продавач, а другата твоя ръка - клиент-купувач.

На отсрещната маса стои малка кутия - това е
бюфетната каса. Да кажем, че
бира изпиеш - сам
заплащаш цената, ресто си връщаш
пак сам. А съвестта ти е контрольор
там. В нея насочил
свойто съмнение, днеска аз питам
домакина Давид:

- Как е
паричното обръщение? Сигурно има
голям дефицит? - А той ме упреква
и се възмущава:

- Как може - казва -
обида такава? Несправедлив съм бил
към съвестта! Сметката
точна била. А пък вчера,
при преброяването вечерта, в касата той
и бележка намерил. Вземам бележката,
в ръце я държа,
засрамен я гледам и в нея - прочитам:

"Десет стотинки още дължа!" - Сложил
и подпис
длъжникът строител. Пил той, платил, но
парите не му достигнали с малко
тогава касата все пак
не е дефицитна - ето -
човекът
бележка оставил! А над кутията
глава надвесил, днешната сума брои домакина;
свършва проверката
и казва весел:

- 30 стотинки
в повече има! - Радост голяма
в сърцето ми бризна, сякаш най-после
в същия час рухна
световният капитализъм. Братя строители,
гордея се
с вас! Запад,
сложи си монокъла
и виж колко богата е
мойта страна! -
Банките в Нюйорк,
Лондон,
Париж:
нямат
такава висока цена!

В мойта Родина
растат
и живеят нови хора
с нов морал! -
Днес
тези 30 стотинки
за нея са огромен
капитал!

Пеньо Пенев

Та за този капитал ми е мъчно и болно и носталгично, та се чудя - не може ли и двете?

П.П. Питали един поп
- Дедо попе, лебец ли ще искаш да хапнеш или да ти сипем малко млекце у паничката
- Дробено сине, - отговорил попа - дробено ми сипи!

П.П.П. Пак от него, ама това го помня от както се помня.

Не желая безсмъртие и пътища леки,
а ватенка топла за зимния ден...
Безсмъртно нека остане навеки
построеното тук от мен.

Пеньо Пенев

[upi]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Така де, доста време очаквах някой да изкоментира, преди втората част на темата - сегашното дередже
Нека си спомним вица за съветското джудже - най-голямото джудже в света ....
http://www.youtube.com/watch?v=2nEJZEUV11Y
и българското му изтърсаче - http://www.youtube.com/watch?v=Qm9ifur76R8
Е, темата е в "кошче", така че коментирайте, пък модератора да трие! :Р

[Goblin]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Тъй де... Много различно е било тогава...

*** *** ***
но тук
често
и дни на сълзи ме причакват.
Вие знайте сами:
сърце
докато не заболи -
очи не заплакват!
О, елате при мен
в тази кухня
сред здрач тъмносин!
О, елате при мен
в този гроб,
в тази пропаст без дъно!

Но елате
и вижте с очите си
болния син!
Пожълтял като смин,
моят син
като червей се гъне...
И расте,
и надига се в мен
един гневен протест,
по-нужен,
по-едър,
по-нов
и от новите сгради!
А съседът бай Ради
се шири в три стаи
днес -
тоест -
на председателя
братовчедът бай Ради!
В едната е той -
лежи,
чеше си крака събут;
на стол
в другата,
с плетка
в ръце
спи съпругата Тотка.
А в третата стая,
доволна от този уют,
спи блажено и тяхната
сива проскубана котка.
Щом зачуе шума в хола,
тя трепва,
отваря очи -
но не трепва,
не чува шума
синът ми обичен...

*** *** ***

[sparkybg]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Та за този капитал ми е мъчно и болно и носталгично, та се чудя - не може ли и двете?

Загубени са тия работи днес.
Всъщност такива хора все още има, но понеже повече са другите, не ги виждаме.

И не е от "онова време". Не е нито от "социализъма" или от "гнилия капитализъм". Гледах наскоро (всъщност не толкова) предаването на Карбовски за някакъв българин в чужбина. Та там стана въпрос какъв им е местния (ставаше дума за някакво градче в близост до голям град) "плод и зеленчук".

Е, оказа се точно това - на самообслужване. Минаваш, взимаш си каквото ти трябва и сам си пускаш парите където трябва, и си взимаш ресто, ако е нужно.

Таа, едно време строихме антикапиталистически морал, а се оказа че капиталистите все пак са го построили, пък ние така и не успяхме.

А че имаше по-истински неща тогава - и аз съм на същото мнение. Но отново не съм съвсем сигурен че е било от "социализъма". Все пак е било следвоенно време, в което са живели едно поколение, пряко или косвено участвали в цялата работа, и децата им, помнещи мизерията и всичко друго.

Сега сме станали лигльовци. Решили сме че всичко ни е дадено "свише". А всъщност и за прехраната си, и за жилището си, за свободата си, човек трябва да се бори всеки ден, и да има нулева търпимост към тия, дето плюят върху всичко това. Понеже скоро не сме виждали как целокупно като цивилизация можем да се осерем до ушите, и понеже скоро не сме имали с кого да се сбием, за да защитим нашето си, та се "бием" и дърляме помежду си, като освирепяла глутница хиени.

Грозно и жалко е, ама е факт. А оправията не я виждам. Не и скоро.

[Жоро Нешев]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Странна мисъл ми премина през главата , като казахте за войната , че и за времената преди това..... Дали тази честност и почтеност не се възпитава точно от това , че по онези времена никой не е разчитал на полиция съд и т.н. а се е разчитало на непосредствено и бързо междуличностно правораздаване ..... пък и всеки е носел оръжие .... а зад гърба му е седяла общноста в която е живеел и тя по съвест е оценявала постъпките му .... ?

Все сложни въпроси!

[sparkybg]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Странна мисъл ми премина през главата , като казахте за войната , че и за времената преди това..... Дали тази честност и почтеност не се възпитава точно от това , че по онези времена никой не е разчитал на полиция съд и т.н. а се е разчитало на непосредствено и бързо междуличностно правораздаване ..... пък и всеки е носел оръжие .... а зад гърба му е седяла общноста в която е живеел и тя по съвест е оценявала постъпките му .... ?

Все сложни въпроси!

Никак не е странна мисълта ти. За съжаление установявам че ставаме хора, когато преминем през нещо такова. Явно ни е генетично заложено. А като достатъчно време ни е широко около врата, ставаме по-велики от Господ.

Тия ценности, за които говорим, са изстрадани и доказали се във времето, точно в такива времена. Тогава просто боклуците и мързеливците или се превъзпитават, или ги отнямва, понеже търпимостта на останалите към такива е съвсем нула.

[Жоро Нешев]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Излиза , че трябва да се сбогувам с пацифизма си и да приема , че войната си е нещо полезно ..... нещо като кръвопускане на обществото.

А дали не бихме имали частичен успех с повсеместното разрешаване за носене на КНО?

Казвам ви странни мисли!

[sparkybg]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Излиза , че трябва да се сбогувам с пацифизма си и да приема , че войната си е нещо полезно ..... нещо като кръвопускане на обществото.

А дали не бихме имали частичен успех с повсеместното разрешаване за носене на КНО?

Казвам ви странни мисли!

Сега ако кажеш и какво е КНО.... Ако оръжие - нищо няма да се промени, освен че някое пишляме може да реши да те отстреля, бидейки в поредната си алкохолна или наркотична еуфория или депресия.

Никакъв успех с нищо друго няма да имаме, освен с някакъв вид криза, при която да трябва да разчитаме един на друг за оцеляването си. Е, една то тия кризи е войната. Дали е само тя - не знам. Някакво глобално природно бедствие, също е вариант.

Абе трябва да видим зор. Ама такъв зор, при който е поставено на карта оцеляването ни. По нашите земи не знам някога да е имало глад за дълго, освен след война, например. Значи трябва да е нещо различно от глад. В такива кризи всеки много бързо разбира къде му е мястото. Разбират го и хората около него.

[Жоро Нешев]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Сега ако кажеш и какво е КНО....

Късо Нарезно Оръжие и плюс него кирки и лопати.

Естествено не е лошо да си помечтаем виртуално за повече почтеност , честност ...... по-хубаво се живее така. Ама има нещо изчекнато в човешкото съзнание , и поради това въпросните хубави качества изглежда изкристализират , чак след като всички са се преситили от ужаси. Май древните римляни са му намирали колая с гладиаторски борби и разчекване на християни .... погледаш погледаш , хапнеш от хляба на императора, стане ти гадно и после си примерен гражданин за някое време.

Японците бяха въвели по някое време по работните места стаичка с кукла на началника.... да си я малтретират.

Впрочем не е лоша и идеята ти за пишлямето с наркотична еуфория. Бидейки трезвен и на изстрел разстояние мисля , че ще имам време да му отвърна по достойнство /ако не ме целне в кратуната/. Така ще остане едно пишляме по-малко. С оглед на това , че непишляметата все пак сме мнозинство , а пък и е по-вероятно пишляметата по-често да се пресрещнат един друг отколкото с мен ...... статистически погледнато изглежда ОК.

Шашави мисли ти казвам!

[Filthy@JvruceR]

От: За моралът, честта и наивните ми баба и дядо

Странна мисъл ми премина през главата , като казахте за войната , че и за времената преди това..... Дали тази честност и почтеност не се възпитава точно от това , че по онези времена никой не е разчитал на полиция съд и т.н. а се е разчитало на непосредствено и бързо междуличностно правораздаване ..... пък и всеки е носел оръжие .... а зад гърба му е седяла общноста в която е живеел и тя по съвест е оценявала постъпките му .... ?

Все сложни въпроси!

Не са и чак толкова сложни, поне не на старта, на който се намираш. Много хора са писали за системата на т.нар. "анархизъм" и тя разчита изключително много именно на междуличностното правораздаване и свободата на личността. За добро или за лошо нито една текуща система не е позволявала на тези идеи да се дава гласност. А и аз смятам, че тази система е немислима поради първични човешки дадености - анархизмът е възможен за жертвите, а не за хищниците.