Tweet
На 28.06.Погребахме най предания член на семейството Макс. Не че беше наш но сигурна съм че всеки е изпитвал тази болка да загубиш някой който докато е жив тихо и невидимо е изпълвал живота ви с още нещо, като вярност любов,преданност и какво ли не още, и в замяна никога не е изисквал повече от малко храна и очаквал много любов и ласки.
Но този предан член на семейството не се е харесвал на някого защото точно и стриктно е пазил вас и вашата собственност. Имаме общо четири овчарки, преди седмица ставайки сутринта да ги нахраним видяхме че двете трудно движат задните си крака и не посегнаха към храната. на пръв поглед приличаше на травма от падане или удар, и понеже те често обичат да играят на терасата на втория етаж помислихме че са паднали от там. Прибрах ги в къщи и започнах да ги опипвам по ставите и гръбнка но те бяха спокойни и не издаваха признаци на болка от удар. Приготвих им кисело мляко с витамини и аналгин и го излочиха без проблем след 40 мин. вече тичаха отново в двора. Баща им Макс, не прояви никакви признаци на болест или нещо което да подскаже че и той не е добре, препичаше старите си кокали на слънцето, скара се сутринта на любимата си и на децата си за закуската,нали той е шефът първо той се храни. И това му причини смърта. Вечерта някой е хвърлил нещо инжектирано с отрова, малките са си откраднали по парченце но той е хапнал цялото, четири часа лекарите се бореха за живота му, първоначално мислеха че е артрит на ставите и гръбнака от староста, неможеше да ходи и влачеше задните си крака, после че е причина от вирус или бактерия, докато излязат кръвните проби кучето рязко се влоши, нищо не помогна въпреки системите и медикаментите отиде си в ръцете ми.
Незнам какъв човек трябва да си за да причиниш подобна смърт на което и да е живо същество. Мъчно ми е и немога да приема че отваряйки вратата той няма да ме посрешне и да се поомоли да го погаля.
Но този предан член на семейството не се е харесвал на някого защото точно и стриктно е пазил вас и вашата собственност. Имаме общо четири овчарки, преди седмица ставайки сутринта да ги нахраним видяхме че двете трудно движат задните си крака и не посегнаха към храната. на пръв поглед приличаше на травма от падане или удар, и понеже те често обичат да играят на терасата на втория етаж помислихме че са паднали от там. Прибрах ги в къщи и започнах да ги опипвам по ставите и гръбнка но те бяха спокойни и не издаваха признаци на болка от удар. Приготвих им кисело мляко с витамини и аналгин и го излочиха без проблем след 40 мин. вече тичаха отново в двора. Баща им Макс, не прояви никакви признаци на болест или нещо което да подскаже че и той не е добре, препичаше старите си кокали на слънцето, скара се сутринта на любимата си и на децата си за закуската,нали той е шефът първо той се храни. И това му причини смърта. Вечерта някой е хвърлил нещо инжектирано с отрова, малките са си откраднали по парченце но той е хапнал цялото, четири часа лекарите се бореха за живота му, първоначално мислеха че е артрит на ставите и гръбнака от староста, неможеше да ходи и влачеше задните си крака, после че е причина от вирус или бактерия, докато излязат кръвните проби кучето рязко се влоши, нищо не помогна въпреки системите и медикаментите отиде си в ръцете ми.
Незнам какъв човек трябва да си за да причиниш подобна смърт на което и да е живо същество. Мъчно ми е и немога да приема че отваряйки вратата той няма да ме посрешне и да се поомоли да го погаля.
) един такъв урод в стария квартал.
Коментар