Tweet
Стоя, по-точно седя и си мисля...дали "топването" в спомени не е по-доброто решение от "давенето" в настоящето в събота вечер! Минават седмици, месеци...години, шахматваме се яко в произвола на съдбата. И все още сме живи, обичащи, мразещи (не дай си Боже!), смеещи се, сълзящи, страдащи, надяващи се! Оффроудаджии, които нямат стоманени сърца, а имат просто...сърца. И ми идва идеята да се вкараме в спомени за малко и невинно, и смислено, и сърцато! Да се сетим кога целувка ни опари за пръв път, кога плакахме и се радвахме за всичко, което смятаме за "първи път"! Да споделим кое и как за първи път ни се случи и ни разказа "сказката" за истинския живот. Може някой да си помисли...бе..това да не е форум за анализа на психото в зависимост от кефа. Дано не е така! Тук има стотици хора, които освен за коли, мотори, speed и....коли, мотори и speed ... понякога си мислят и други неща, но това е част от нас и оффроуда в сърцата ни!
Пускам един "първи път", в който под звуците на тази песен се роди дъщеря ми...Они си пееха, мен ме шиеха...capriciozzo!
Никога няма да я забравя....и до сега НЕ се чудя, защо не кръстих щерка си Сузана! Но странно и до ден днешен обичам до бо
лка тази тъпа песен! И...как можах да хакна тая тема тук! Моля, преместете я в спама!
Пускам един "първи път", в който под звуците на тази песен се роди дъщеря ми...Они си пееха, мен ме шиеха...capriciozzo!
Никога няма да я забравя....и до сега НЕ се чудя, защо не кръстих щерка си Сузана! Но странно и до ден днешен обичам до болка тази тъпа песен! И...как можах да хакна тая тема тук! Моля, преместете я в спама!
Коментар