митове и легенди

[sir Borko]

От: митове и легенди

Ония двамата пущиняци от "Ловци на митове" си правеха някакви експерименти с тоя мит, но мисля, че не стигнаха до "зараза".Странното е, че доката четях за прозявката започнах и аз да се прозявам а с'я де явно е заразителна?!

Ама то си е сериозно всъшност !
Много често ми се случва , някой се прозява и аз веднага. С много хора е така !
Не знам какво е обяснението на науката?!?

[droba]

От: митове и легенди

Не е само при хората .Кучето ми реагираше по същият начин когато ме види да се прозявам .

[Никола]

От: митове и легенди

Всичко е разработка на военните! Айде лека на всички В Русия съм, В Русия съм Имате поредната нощ на разположение да разбивате конспирации!

[sir Borko]

От: митове и легенди

Откриха как можем да се свържем с извънземни !!!Астронавт от Аполо 14: Има извънземни!
http://freeforum.politolozi.com/index.php?topic=1590.0

също така
http://www.plovdivmedia.com/19601.html

[sir Borko]

От: митове и легенди

Японски учени вадят бърза статистика на всички привидения и таласъми !
http://www.cross-bg.net/svetat/131-a...-i-privideniya

[tef4o]

От: митове и легенди

Имаше някога една книжка - "До Райската планета и назад". Детска такава, мисля, че беше на Любен Дилов-старши. Позабравил съм я, но най-ценния лаф беше: "Ние си мислим, че е така, а то кой го знае как е..."
Като си помисли човек колко доктрини са били налагани за Окончателната Истина ... до след 50-100 години, когато никой не си спомня за тях
освен това знаем твърде малко за неща, уж очевидни - все още никой не е съвсем наясно като що за животно е магнитното поле примерно, а половината предмети у дома го използуват по един или друг начин. Майната му на магнитното поле, не знаем какво точно има в нас самите, а сме си все същите като биологичен вид от доста време насам. Затова и всякакви глобални изказвания от рода на "Това е черно, а това - бяло" са ми малко смешни.

Като минавам през Шуменското плато и гледам странната форма на хълмовете, все ми изниква асоцияцията с ГТЛ-ски насипи. И съответно ме гложди съмнението, че някой някога просто си е организирал открит рудник в местността. Не е нужно да е вярно, но пък е забавно да си пофантазирам какво ли е било...
Това е щото не съм Учен. Иначе веднага го спретвам на една теория с всички последствия и на Дарвин скалъпената еволюция ряпа да яде
Седемте дни на сътворението - също

[sir Borko]

Мокекеле Мбебе - Динозаврите са живи, намерих случайно тази статия и ми се стори интересна, източникът неизвстен !
Могат ли динозаврите да са още живи?

Някои динозаври може да все още бъде жив днес. От почти 100 години имаше репортажи от басейнът на Конго в Централна Африка на чудовище, известен на местните жители като Мокелеле Мбебе, и изглежда да е динозавър. Според репортажите то варира на дължина от 5 до 10 метра, понеже много от тялото му е съставен от неговата дълга опашка и много дълъг врат. Неговата глава и вратът са сравнени с змия, но то много е по-голямо от какъвто и да е Питон.
Краката на Мокелеле Мбебе са описани като късит, с три видими нокти на кракът и стъпките са закръглени и около 30 сантиметри в диаметър. Тялото беше сравнено с това на слон или хипопотам. То е казано за да храни с Моломбо, тропическо катерещтосе растение с млечен сок и подобни на ябълка плодове.
Професор Макал, който водеше експедиции в Конго в търсене на неуловимото създание, вярва, че то е малък динозавър. Неговото проучване предлага, че то може специфично да бъде оцелял Атлантозавър.
Забелязън от Учаните

Според Маскал, африканският биолог Марселин Агнагна, квалифициран учен, които даде подробен доклад за откриването на Мокелеле Мбембе в 1 Май 1983 в плитките води на далечното Езеро Tеле. Пет метра над него беше видим над водната повърхност.
Идеята за оцелял на динозавър не е невероятна поради това което казва Библията е истинската история на светът.
Африка е все още значително неизследван континент, с подходяща естествена среда за динозаври. Хиляди квадратни километри непроницаеми блата и дебела джунгла покриват Конго, и могат да никога не бъдат посетен.
Същото може да бъде казано засягайки възможни чудовища в морето. Световните океани покриват над две - трети от нашата планета и средна дълбочина от 3, 000 метри - повече от два пъти повече от Гранд Каньон. В техните най-дълбоки точки - 11 километри (7 мили), планината Еверест щеше да бъде напълно скрита.
Има много място в тези големи дълбочини за животни, все още неизвестно на науката.
Намиране на живо динозавърско животно дава възможност да осъзнаеме, че по-малко грандиозни създания са открити , като динозаври, бяха смятани за да е изчезнали за милиони години между тяхното появяване като вкаменелости и настоящето.
В края на краищата не изчезнали

Например,Колеанта . В 1938 тази 1.5 метра риба беше хваната в Индийският Океан близо до крайбрежието на Африка. От вкаменелости, учените го обявиха изчезнало за около същия период от време като динозаврите, но то беше в същност доста добре известно на мадагаскарските рибари кой го хващат от векове.
Много неотдавна, живо дърво беше открито, в Австралийска Пустиня, която беше преди това неизвестна с изключение на вкаменелостите от "Динозавърската Епоха". Еволюционистите трябва да обясняват не само защо такива организми като тези, документирани са оцеляли непроменени през милиони години на мутациите, променяйки околни среди и хищници, но защо никоя от техните вкаменелости са намерени в скални слоеве, представляващи предполагаемото милиони години между тогавашното и сегащното.
Пъзелът е разрешен, както и да е, когато милиони години са видяни като измислица, и вкаменелостите са видяни предимно така, както резултатът на глобалното наводнение описа в библията. Въпреки че много създания станаха изчезнали в хиляди години от наводнението, то много е по-малко изненадващо за креационисти от еволюционисти когато някои от тях, разпознати само от записът на вкаменелост, стават будни живи и добре.

Пъзелът е разрешен, както и да е, когато милиони години са видяни като измислица, и вкаменелостите са видяни предимно така, както резултатът на глобалното наводнение описани в Библията. Въпреки че много създания изчезнали преди хиляди години от наводнението, то много е по-малко изненадващо за креационистите от еволюционисти когато някои от тях, разпознати само от записът на вкаменелост, стават будни живи и добре.

Към един съвършен свят , зове иранския президент !
Долу суеверията и октоподите
http://asia.actualno.com/news_308426.html

Ето го и корена на нещата, откъс :
В различни периоди през 1930 година американски и австралийски военни - обслужващ персонал - са кацали в отдалечени части на остров Нова Гвинея, влизайки в контакт с примитивните местни племена, напълно изолирани от останалата част на света. Карго-доставките били спускани в джунглата за настъпващите войски. От тези товари обслужващият войската персонал успявал да подари на островитяните дъвки, „кока-кола" и други съблазни на съвременното общество. Тази щедрост оставила неизличима диря в съзнанието на местното население, което вярвало, че „големите птици" ще продължат да доставят „карго" (произведени стоки) за тях. Когато посетителите си тръгнали, местните се опитали да ги подмамят обратно, построявайки грубовати бетонни писти за кацане на самолети. Колкото и удивително да изглежда, хората направили имитация на радиопредаватели от бамбук и недодялан модел на самолет от дърво!
Простичко като принцип.

[sir Borko]

От: митове и легенди

Ами Хидрата? От векове има изображения на многоглави хидри, на които като отрежеш главата - израства друга ! Легенди-фолклор
Но от друга страна единственото животно , което умее да си регенерира клетките е мъничката хидра живееща в морето !
Какво съвпадение само.

[Жоро Нешев]

От: митове и легенди

Съвсем не е еднственото Сър.

Гущерчетата по околните камънаци си късат сами опашките при опасност /или когато те си преценят/ и после си регенерират. Скакалците си откачат крака ... И още една камара живинки го владеят.Най-ме е яд на медузите. Други пък направо си "възкръсват" - разни жаби си замръзват в солиден блок лед за през зимата , а напролет - ни лук яли ни мирисали. И сметки за парно не плащат.

Виж с главата - работата май е по-различна. Не знам какво е мнението на октоподите и другите главоноги по този въпрос.

[sir Borko]

От: митове и легенди

Съвсем не е еднственото Сър.

Гущерчетата по околните камънаци си късат сами опашките при опасност /или когато те си преценят/ и после си регенерират. Скакалците си откачат крака ... И още една камара живинки го владеят.Най-ме е яд на медузите. Други пък направо си "възкръсват" - разни жаби си замръзват в солиден блок лед за през зимата , а напролет - ни лук яли ни мирисали. И сметки за парно не плащат.

Виж с главата - работата май е по-различна. Не знам какво е мнението на октоподите и другите главоноги по този въпрос.

Мерси за инфото сега ще ги пусна на търсачката горепосочените да видя защо и как

[sir Borko]

От: митове и легенди

Подарк - е рожденото име на цар Приам , бащата на Парис .
Интересно дали има нещо общо с нашата дума подарък??

[Тодор (Zaarin)]

От: митове и легенди

Дъждовният червей, като го срежеш на две, без смачкване, става на два дъждовни червея... А при Хидрата и хидрата, имената не са въпрос на съвпадение, а на начетени хора, които са ги дали.

[sir Borko]

От: митове и легенди

Дъждовният червей, като го срежеш на две, без смачкване, става на два дъждовни червея... А при Хидрата и хидрата, имената не са въпрос на съвпадение, а на начетени хора, които са ги дали.

Ха, организмът хидра надали е открит преди повече от век , два, а легендите за Хидри са стари !
Пардон, прав си !
Организмът хидра е кръстен на легендата ! моя е грешката .

[sir Borko]

От: митове и легенди

Чудовището от водопада Хоуик

В различни части на света се разказват легенди за странни същества, оцелели от времето, преди появата на първите хора. Сред тях е и историята за “инканямба” – гигантската змия, която древните бушмени почитали като “дух на дъжда”.

Водопадът Хоуик, или както го наричат местните зулуси “Ква-ногаца”, е загадъчно и мрачно място. Разположен в южноафриканската провинция Натал, той се смята от тукашните “сангома” (зулуски шамани) за свещен и излъчващ особена енергия. Според тях, в голямото езеро под 90-метровия водопад обитават едновременно великият бог Инкулункулу, духовете на предците на местните жители и, разбира се,“Инканямба”.

Дълго време езерото е било място за жертвоприношения, а и до днес мнозина са убедени, че единствено местните магьосници могат да се доближат до него, без да рискуват отмъщението на странното създание, плуващо във водите му. Впрочем, водопадът се ползва с лоша слава не само сред чернокожите, но и сред малцината бели обитатели на градчето Хоуик, разположено недалеч от него. Вероятно защото през последните няколко десетилетия в бурните води на езерото са загинали повече от 40 души, много от тях при твърде странни обстоятелства. Обикновено труповете на удавниците изплуват едва след няколко дни, често разчленени, сякаш от челюстите на огромно животно. Според полицията, причината са многобройните змиорки и крабове обитаващи езерото под водопада, според местните жители обаче това е свързано с тайнственото същество живеещо от незапомнени времена в неговите води.Особено странно е че във водите под водопада не живеят крокодили,за разлика от други водни басейни в Африка.
Старите легенди за гигантската змия от водопада Хоуик, внезапно придобиха ново измерение преди няколко години, когато ирландецът Боб Тийни, собственик на един от местните ресторанти, заяви, че лично е видял чудовището. През един мъглив септемврийски ден на 1995 Тийни се изкачил върху платформата за наблюдение на водопада за да постави там рекламно пано на ресторанта си. Внезапно от кипящите води на езерото под него се показала дълга люспеста шия, увенчана с огромна змиеобразна глава. Според ирландеца, дължината на шията на чудовището била поне десет метра. “Инканямба” се задържала около половин минута над повърхността, след което се потопила обратно във водата. Истерията, породена от съобщението, докарва на брега на езерото десетки търсачи на силни усещания от различни страни. Двама от тях дори успяват да запечатат на фотографска лента очертанията на тайнствен звяр, а снимките им обикалят световната преса. Според някои , на тях ясно се вижда същество, много наподобяващо живелия преди милиони години гигантски диплодок, според учени обаче, става въпрос, за създание, напълно неизвестно на науката.

Впрочем, местните хора смятат, че “инканямба” обитава не само езерото на водопада Хоуик, но и съседния язовир Мидмар (с площ около 150 кв.км.), както и река Мкомази, на около 70 км южно от Хоуик. Те го описват като месоядно и много злобно създание плуващо лениво от единия до другия бряг на съответния водоем и изчезващо за дълги периоди от време, обикновено през зимата. Чудовището ставало особено агресивно, когато се налага да брани територията си от друго, подобно на него, когато нивото на водата в езерото спадне особено драстично, поради силна суша, или….когато си търси женска. Оттам нататък обаче, разказите за нрава на “инканямба” преминават окончателно в сферата на фантазията. Според зулуските магьосници например, тайнственото създание можело да лети в небето и, нещо повече, било способно да предизвиква дъжд или дори урагани. За това, доколко подобни вярвания са дълбоко вкоренени в съзнанието на местното население, говори и фактът, че торнадото, поразило района около водопада, през 1998 и лишило от покрив повече от 4000 души, моментално бе обявено от зулусите за отмъщение на “инканямба” срещу дръзналите да нарушат покоя му.

Именно подобни фантастични истории караха доскоро повечето сериозни учени да гледат с недоверие на съобщенията за чудовището от водопада Хоуик. Откритията на няколко експедиции, изследващи пещерите на древните бушмени – коренното население на Южна Африка, обитавало тези земи още по време на Каменната ера, доказаха, че легендата за “инканямба” не само е много стара, но и че появата и съвпада със заселването на първите хора в южната част на Черния континент.

Рисунките на бушмените – коренното население на Южна Африка, днес почти изтребено от дошлите значително по-късно зулуси, могат да се открият по стените на стотици пещери в планините на днешната провинция Натал. Точно там бе заснето и изображението на странно животно с огромни размери, змийско тяло и глава приличаща на конска. Очевидно е, че древните бушмени са го свързвали по някакъв начин с дъжда. Наскалните изображения на този “дух на дъжда” обаче, силно наподобяват описанията на “инканямба”, която днешните зулуси обитаващи земите около водопада Хоуик, също смятат за способно да предизвика дъжд или урагани. Учените все още се затрудняват да определят що за същество е било изобразено преди хилядолетия върху стените на южноафриканските пещери. Ясно е, във всеки случай, че легендата за “инканямба” е съществувала от незапомнени времена сред местното население. Доколко обаче може да се смята, че тя е породена от реално съществуващо създание, а не е просто спомен за древен религиозен култ?

Впрочем за хората, живеещи и днес край водопада Хоуик, място за съмнение в съществуването на “инканямба” очевидно няма. Не на последно място, защото много от тях неведнъж са имали възможност да зърнат странното създание във водите на езерото под водопада. Така, според пазача на местния къмпинг Йоханес Хлонгване, на два пъти – през 1974 и 1981, той успял да види чудовището, което изплувало недалеч от брега. Въпреки, че и в двата случая времето било мъгливо, Хлонгване ясно различил дългата змийска шия и характерната “конска” глава на “инканямба”, която според него била увенчана “с нещо като грива от блестящи люспи”. Почти идентично е описанието, дадено от рейнджъра на Службата за охрана на природните резервати на ЮАР Бутелези, който се сблъскал с подобно чудовище, докато плувал по река Умгени, недалеч от водопада Хоуик.

Южноафриканските учени съвсем не са единодушни в мнението си за тайнственото същество, известно като “инканямба”. Макар повечето от тях да приемат, че в езерото, около водопада Хоуик, както вероятно и в околните водоеми действително обитава някакво странно животно, малцина разполагат с ясна хипотеза за, това, какво би могло да бъде то.Според някои, става въпрос за гигантска змиорка, други обаче смятат, че макар и добре известно на местното население, “инканямба” е съвършено непознат на науката животински тип. Трети пък са убедени, че чудовището от водопада е оцелял от друга геологична епоха представител на фауната, който постепенно е еволюирал и поради това трудно може да бъде идентифициран от учените.

Впрочем, самият факт, че легенди, подобни на тази за “инканямба” се разказват в най-различни райони на Африка и в света вече столетия наред, навеждат на мисълта, че в основата им все пак се крие нещо реално .

Места където от векове разказват за чудовища приличащи на змия:
Езерата Бело (Чили), Вайторек (Австралия) ,Тянчи(Китай),Глендари(Гленлок Ирландия),Стуршен(Швеция), Сельорд(Норвегия),Илиамна( Аляска),Ван(Турция),Хиргис-Нур( Монголия),Пейет( Айдахо САЩ),Манипого (Канада) , Кок-Кол (Джамбулска област, Казахстан)без да пропускам Лох Нес(Шотландия) ,река Умзимхлава(Африка),Мбиелу-мбиелу(Ликуала Конго),Мокеле-мбембе(Заир,Конго),Конгамато(Замбия),Койе-я-мениа(Ангола), "сукурия гиганте"(Амазонка),Оранг-бати(Индонезия,Микронезия и Полинезия)и на мн. други места.

[sir Borko]

От: митове и легенди

Отложиха отново края на света
http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvait...-za-2036.83411