Нощ бе тъмна като в рог

[Пенчо]

Дали съм питал тук от кой е?

Нощ бе тъмна като в рог
Примъкнах се като смок
Гледам, слушам, всички спят
Спеше си и ти с мъжът!
Ще излезе нявга той
Ще изпита гнева мой.

[Savov]

До: Нощ бе тъмна като в рог

С любезното съдействие на Google:
Христо Ботев

НЕЙ

Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.

Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - всички спят,
спеше си и ти с мъжът.

Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.

Гледам в къщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.

Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.

Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.

Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, ил аз!

Печатано е за първи път в "Песни и стихотворения" и това е единствената известна редакция. Според Захари Стоянов то е създадено през 1872 г. Някои изследователи смятат, че съдържанието му е свързано с женитбата на Мария Горанова.

[Pretor]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Бая яд трябва да е събрал...Пък и си личи, че нищо човешко не му е било чуждо.

[Sapfir]

До: Нощ бе тъмна като в рог

счупен

[Gallka]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Нищу нямаше ми фчера, ставам сутринта и в углидалото са зверя:
Бря, че красута!
Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз.
Смятай кът са начирвисам и са наглася!
Тъй пу нощник и тарлъци, с чорлава куса мязам кът на
убавица ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях съ, цъках със език, плюх са дан са уручасам-тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!
Тъй да съм разхубавяла....А, стига де ! Дерт!
Са умислих отведнъжки... как навън ш въря ,момци ку са натръшкат кату ма сазрат.
С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка,
с тоз акъл за три патки, кату заблеста...
И къдету койт ма срещни пламна, изгуря в разни помисли погрешни.....
Пък не съм таквас!
Туй на верну сън е билу,сигур йощи спа и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну-ич дан ма съзреш, щот от толкува прикраснус, мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи тъй връз мен кът дъж.....
Някой тряа да ма ущипи!
(по възможнуст мъж!)

[Gallka]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Аз ли?! Дърводелец съм. От бранша.
Най-добър. От Ломско до Ломанша.
Делкам със...длетото. Неуморно.
От заспали талпи правя...порно.

Материал набирам от афъски,
боаБАБИ жилави- за дЪски.
Прасковки и стройни трепетлики.
Като ги рендосвам, много викат.

Маце идва вчера, мамма мия.
С тясна, била, пощенска кутия.
С банцига я минах, и завторих.
Ся е муцка, ако се озорих.

А веднъж дойде една кокона.
Малък ми е - плаче тя - балкона.
Дълго го извайвах със рендето.
Ся черковни сякаш са кубета.

Лани ми дойде една другарка
В двора заден, да и правя арка.
Дълго я челастрих със теслата.
После я шлифовах. До позлата.

Друга и напънали вратата.
И резето влиза и накриво.
Но и го начуках. Без остатък.
Ся си влиза. Като в гърло пиво.

Вчера идва застаряла лелка.
Дърта, ама още хубавелка.
Казва, поувиснал и матрака.
Наковах го. Тя от радост плака.

[Vlado_Ts]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Аз ли?! Дърводелец съм. От бранша.
Най-добър. От Ломско до Ломанша.
Делкам със...длетото. Неуморно.
От заспали талпи правя...порно.

.

Аааа , с този дърводелец изкърти миФките !

ПС Вземам повод от последната строфа :
"...Вчера идва застаряла лелка.
Дърта, ама още хубавелка..."
... та понеже темата е горско-дърводелска, се сетих за Руслан Мъйнов :

"...Катеричка - рунтавелка
със опашчица - къделка,
с инструмента си борави,
от всяко дърво свирка прави ..."

[edoors]

До: Нощ бе тъмна като в рог

(по възможнуст мъж!)

Скъпъ моме,
ас расбраф тъ,
намекат сфънаф,
цвечи че запала,
амъ исгоряфа,
други нямамъ,
на газоф лампъ ще седя.
Туй за колинете,
позъ ще де е,
ще отворим ази книгъ,
сверка дъ нъпрафим,
слатка ли ще да йе.
Дърт съм аз зъ тебъ,
кукалите ми дръчът,
ас си лая,мъ не хапя,
откъм съби оредяф...
Многу ти деректну,
стриеля фъв целтъ,
малко мъ ужели,
май за пърфи пат.
Ти подфхода ся смени,
мение фъв леглото,
лесно не къни,
щоито лиеснофлизам там,
трудничко от тамъ излезам,
фече сам голиам.
Сланчеф удар ас получиф,
ще да е отъ теп,
уфертътъ ти ми харесъ,
ще фана съмолетъ,
срещатъ е ие иясна,
в БГ ще да ие тя,
слагаи черфрна прашкъ,
за дъ фанеш тос ефект,
дието мене ще сабори,
ф твоету легло,
после ще му мисляиа,
за дубро ли е,или за зло....

[Danika]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Нищу нямаше ми фчера,
ставам сутринта, в углидалото са зверя:
Бря, че красута!
....

Нека сме коректни и посочваме авторите.
Това е стихче-закачка от една иначе сериозна поетеса - Маргарита Панайотова. За пародиите си използва псевдоним "Kalina". Справка: http://hulite.net/modules.php?name=N...rder=0&thold=0

[Gallka]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Нека сме коректни и посочваме авторите.
Това е стихче-закачка от една иначе сериозна поетеса - Маргарита Панайотова. За пародиите си използва псевдоним "Kalina". Справка: http://hulite.net/modules.php?name=N...rder=0&thold=0

Прав сте, Даника, грешката е моя,. Не съм си и помислила да присвоя авторските права, просто го прочетох някъде без автор, хареса ми и исках да го споделя с вас.

[Danika]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Не го приемайте като укор, а просто като съвет.
Посочих линка към закачките на Kalina, защото за мен те са много разтоварващи. Възможно е да създадат добро настроение и за други

[Gallka]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Аферата Кратунци Гейт

Га снощи са прибирах у дома,
на ларгуту у селу срешна ма мома.
Тя беши страшну непозната,
ни беши тукашна момата.

Започна са една закачка,
на граTски викат му ,,свалячка,,.
Бая се двамата сближихми,
чи дажи дрехити свалихми.

А беши нощен теферич,
на калдаръма стана стрич.
Ут камик грапъв е направен,
в селОто пътя ни неравен.

И стана тя, какват станА
ф сридата на либОфната игра.
Тъй какту бяхми са унесли,
на Центъра сми са изнесли.

Една ми яка тарпана
край назе бръже се събра.
Не можи да са види честу,
таквоз безсрамну, диву нещу.

Ни бях правИл такъв сеир
От ланския Кратунски панаир,
га кучиту на Жендо ма путгони,
и ми наръфа готЕнити панталони.

Ма, аз ни съм ви кой да е -
да спира влака, язе не!
Сирьозна беши и момата,
Ни са утказа от играта.

А публиката беше здрава -
Един ти пляска, друг съвет ти дава.
Трети прикляка нещу да не изтърве,
друг са провиква: - Давай набуреее!

Три, четири добри танцьорки
играеха го на клакьорки.
КостУмчета си беха намерИли,
скандираха със сички сили:

Бат Пеньо, ти си най-добър
и мощен, същи си катър,
ОлЕ,олЕ, поклон и рози,
владееш всички яки пози!

След час и нещу доди кмета
със околийския и се разшета.
Таман тугава със Наташа,
Привършихми играта наша.

Разбрах аз посли, работата цяла,
решили да ма видат ква съм хала.
Аверите ми - тез зевзеци смели
рускиня за либоф, са ми наели.

Афера цяла измислИли,
коварну ми я приложИли.
И аз да са яда в шарана
Са фанаф бръзо у капана.

Поуката каква е тука ли?!
Ни са правети вий на пукали.
Момето щом ни сте виждАли,
можи да са ва изиграли.

Идети с нея по-на скришну,
туй хич биля не е излишну.
Усвен аку не искати кат мен,
да ва признават за гамен. автор-The Viktorian

[Pretor]

До: Нощ бе тъмна като в рог


Потекоха ми чак сълзи
га четох горните строфИ
голям пует бил тоз чиляк
ще си го препрочитам пак.

[Nik Nikolov]

До: Нощ бе тъмна като в рог

Темата започна от цитат на Христо Ботев и зави към друг тип поезия.
Не зная дали е удачно съжителството на двете ?
Дали колегата Пенчо е имал това в предвид ?