Tweet
-Милоооооо!
Щом чух това обръщение, и веднага ме прободе около сърцето.Какво пък сега? Пердетата ги сменихме има няма преди година, пералнята работи, изхвърлил съм боклука/верно, миналата седмица, ама жеста е важен/, пари съм и дал, мивката не тече.....Последния път се напихме на една вила-само мъже, едва ли някой от тях е станал Поп Кръстьо, нали после ше купува пиене и мезета чак до второто пришествие.Защо ли ми стана едно такова тягостно?
-Да?-примирено отговорих аз, и се опитах да си придам искрици на жив интерес в погледа-Слушам те.-Слушам я-дръжки.Ще ми съм да съм нейде на Малдивите и мен да слушат, ама на.
-Ще отидеш ли до оня месарница за кайма?
Ква кайма бе, във фризера само дето слон няма-вади, размразявай и мели.
-Не може ли да смелим?
-Не става, нали искаше мусака, а за нея ми трябва прясна кайма, инак пак ще се мусиш...
Да бе, след 20 години съвместен живот, за качеството на храната ли баш ше се муся, аре сега.Болезненият ми опит ме е научил, че след обикновенно невинната и оправдана поръчка, следват един куп позвънявания по телефона/мамка им на идиотите от мобилните опрератори и "500 минути безплатно с избран от вас номер". а как да го накараш тоя номер да млъкне, а?/ с молби, вариращи от "..чубрица, лук, прах за пране, ама от оня, щот другия нали...., до "позитронен магнитоспиралооскубатор за по-нежно и качествено епилиране на мравешки коремчета, ама от сините"
Подсмръкнах тихичко, колкото да намекна че не ми е много приятно, ама колкото евреин чува плах въпрос за отстъпка, толкоз и жена ми разбира от намеци.
Инак на ум и се изрепчих де, аз мъж ли съм или....?
След като се зарекох да си купя и гаечен ключ, ей така-за спорта, грабнах ключовете и документите за колата, и се затътрих унило по стълбите надолу.
Пред кварталното кафе беше пълно с мъже от блока-един с торба домати, двама с прозрачни найлонови торби, пълни с куп домакински стоки, върху които за по-мъжествено бяха поставили някоя и друга бира, в безуспеше опит да скрият пакети с памук и дамски превръзки.
-Оооо, съседе, накъде?
Ебати въпроса-държа пазарска чанта в ръце, гледам като сомалийче снимка на чувал с ориз, къде може да ходя? На матине с Хали Бери!
-Ааааа, правя едно ремонтче, та се оказа, че видиите ми са свършили!-отговарям аз колкото се може по-небражно, ама ми е ясно, че по-лесно ще повярват, че Барак Обама е жена, при това бяла.За малко да си прехапя устната-ами ако някой сега поиска да ми услужи?
Добре, че на тях им едно такова тегаво, та и те зеха да се оправдава:Ааа, аз за бира, таковата, слязох.За цигари, за .......
Ясно де, аре сега.Уж се гледаме, ама нещо не щем да се видим със съседите.Нали се сещате-ония погледи, дето уж са в очите, само дето не са точно в очите, а нейде около главата на събеседника, сякаш на светец ореола разглеждаш.
Кимнахме си разбиращо.
Метнах се в колата, завъртях ключа и напълно излишно форсирах двигателя.Поставих хендсрито в ухото и представяйки си, че съм Оби Уан Кеноби и владея Силата, се опитах да внуша на жена ми да не ми се обажда с молба за "...мини през там, после еди къде си,аааа, така и така си с колата, купи и една ядрена бойна глава"
Тръгнах и с огромно удоволствие се включих в натоварения градски трафик:-Ей, пе'ерас, глей де караш бе!Кой ти даде книжка бе!!!! И твойта майка също/ама без Белослава-ой на батяяяяяя/ и други подобни вербални психотерапии.
Почти бях намерил място за паркиране, когато прозвуча мелодията, която съм сложил да ме известява, че милото ме търси-сигнал за въздушно нападение
"Почна се'-със съжаление си помислих аз.
-Да, мило, какво забрави?-ако ме чуеше Макиавели, щеше да се разплаче от завист-толкова мазно и истински прозвучах
-Аммм, къде си сега?
Стига бе жена, къде съм-правим тройка със Сарко и Карла Бруни, нали знаеш-Тъкмо спирам пред месарницата, защо?
-Ами мама ще дойде в 11 и 30 със влака от София.....
Причерня ми, сърцето ме сви, загубих контрол....Някъде отпред и отляво нещо престърга като на броня в броня.Не ми пукаше, ако ще и Бат Бойко да бях згазил.Колата продължи по инерция и лееееко спря в колчето, предпазващо тротоара от автомобили....Всичко беше черно, хората ме гледаха разстревожено, сигурно съм приличал на смъртник.
Не разбрах как успях да промълвя с пресъхнало гърло и напълно изгубил всякаъв инстинкт за самосъхранение/или може би точно този инстинк се обади?/:
-За дълго ли идва?
-Еееее, стига де, бива ли така да говориш за майка ми?-възмутено отвърна жена ми.
Ами бива.Последния път като се изтърси така, остана 5 дена, започна да ми дава съвети колко нефункционален бил проекта, над който работех, защо стълбищните части били толкова големи, защо прозорците и те такива големи, защо това, защо онова, защо мисля, че американците не са кацали на Луната, защо.....ЗАЩОООООООО??????
Прирева ми се.
-Алооо, милоооо, нещо се загуби?-с възможно най сладострастния си глас жена ми се опита да ме ободри-Хайде стига, довечера си тръгва, няма да ти разваля отпуската!
Ще ми се да вярвам.Искам да вярвам.Защо ли обаче не вярвам.
Добре, де, ще я взема-примирено отвърнах аз.
Пак добре, че от месарницата до гарата са има-няма 100 метра по права линия.За момент се рамечтах, че подлеза е затворен и се налага да пресичаме между колите, и как дъртата чанта припка на превърцунените си обувки в желанието си да избегне връхлитащия турски тир, каран от поредния обезумял от кофеин и недоспиване Али. и как точно тогава токчето на обуката и се отчупваи тяпадаатиранеможедаспреияпремазваитяизлитавъввъздухаисепремятакатокометаисмокърджвакащзвуксеразмазвавърхуасфал
.....Зеткооооо-фалцетният глас на тъща ми ме изстръгва от унеса.Насилвам се да си сложа най-чаровната усмивка, макар и да знам, че няма как да скрия озъбването си като на зло куче.Лелееее, че и носи....3, не чети....господи помилуй-ПЕТ!!!! чанти.И това ако е багаж за една вечер...
Не помня какво съм и говорил, как съм я завел до колата.Помня, че веднага не хареса каймата, която бях купил и настояваше да я върна, а тя да изберяла по-хубава
Ккато и да е, докарах я пред дома, и тукмо започнах да вадя чантите и от багажника, когато ме халоса с бойния чук:
-Ти сам ли ще ходиш за боята?
?
-За боята бе, нали ще пребоядисваме апартамента?
И отпуската ми свърши.
Загледах я в нахалния гръб, как небрежно се отдалечаваше от мен, уверена, че точно пред дома, който споделям с дъщя и, няма да извадя Джака и да я халосам по главата.
Не знам защо в главата ми изникна финалната сцена от "Апокалипсис сега"-безумният поглед на Марлон Брандо в ролята на полковник Кърц, и дрезгавият му глас, глас на човек, бил в ада, видял ада, изстрадал ада:
УЖАСЪТ!!!!УЖАСЪТ!!
Всяка прилика с реални лица е случайна.Ой ти моя тъщо, обичам те!Това си е лично мое творение, всички права запазени.
Giraz_TM!
08.10.2009, Варна.
Щом чух това обръщение, и веднага ме прободе около сърцето.Какво пък сега? Пердетата ги сменихме има няма преди година, пералнята работи, изхвърлил съм боклука/верно, миналата седмица, ама жеста е важен/, пари съм и дал, мивката не тече.....Последния път се напихме на една вила-само мъже, едва ли някой от тях е станал Поп Кръстьо, нали после ше купува пиене и мезета чак до второто пришествие.Защо ли ми стана едно такова тягостно?
-Да?-примирено отговорих аз, и се опитах да си придам искрици на жив интерес в погледа-Слушам те.-Слушам я-дръжки.Ще ми съм да съм нейде на Малдивите и мен да слушат, ама на.
-Ще отидеш ли до оня месарница за кайма?
Ква кайма бе, във фризера само дето слон няма-вади, размразявай и мели.
-Не може ли да смелим?
-Не става, нали искаше мусака, а за нея ми трябва прясна кайма, инак пак ще се мусиш...
Да бе, след 20 години съвместен живот, за качеството на храната ли баш ше се муся, аре сега.Болезненият ми опит ме е научил, че след обикновенно невинната и оправдана поръчка, следват един куп позвънявания по телефона/мамка им на идиотите от мобилните опрератори и "500 минути безплатно с избран от вас номер". а как да го накараш тоя номер да млъкне, а?/ с молби, вариращи от "..чубрица, лук, прах за пране, ама от оня, щот другия нали...., до "позитронен магнитоспиралооскубатор за по-нежно и качествено епилиране на мравешки коремчета, ама от сините"
Подсмръкнах тихичко, колкото да намекна че не ми е много приятно, ама колкото евреин чува плах въпрос за отстъпка, толкоз и жена ми разбира от намеци.
Инак на ум и се изрепчих де, аз мъж ли съм или....?
След като се зарекох да си купя и гаечен ключ, ей така-за спорта, грабнах ключовете и документите за колата, и се затътрих унило по стълбите надолу.
Пред кварталното кафе беше пълно с мъже от блока-един с торба домати, двама с прозрачни найлонови торби, пълни с куп домакински стоки, върху които за по-мъжествено бяха поставили някоя и друга бира, в безуспеше опит да скрият пакети с памук и дамски превръзки.
-Оооо, съседе, накъде?
Ебати въпроса-държа пазарска чанта в ръце, гледам като сомалийче снимка на чувал с ориз, къде може да ходя? На матине с Хали Бери!
-Ааааа, правя едно ремонтче, та се оказа, че видиите ми са свършили!-отговарям аз колкото се може по-небражно, ама ми е ясно, че по-лесно ще повярват, че Барак Обама е жена, при това бяла.За малко да си прехапя устната-ами ако някой сега поиска да ми услужи?
Добре, че на тях им едно такова тегаво, та и те зеха да се оправдава:Ааа, аз за бира, таковата, слязох.За цигари, за .......
Ясно де, аре сега.Уж се гледаме, ама нещо не щем да се видим със съседите.Нали се сещате-ония погледи, дето уж са в очите, само дето не са точно в очите, а нейде около главата на събеседника, сякаш на светец ореола разглеждаш.
Кимнахме си разбиращо.
Метнах се в колата, завъртях ключа и напълно излишно форсирах двигателя.Поставих хендсрито в ухото и представяйки си, че съм Оби Уан Кеноби и владея Силата, се опитах да внуша на жена ми да не ми се обажда с молба за "...мини през там, после еди къде си,аааа, така и така си с колата, купи и една ядрена бойна глава"
Тръгнах и с огромно удоволствие се включих в натоварения градски трафик:-Ей, пе'ерас, глей де караш бе!Кой ти даде книжка бе!!!! И твойта майка също/ама без Белослава-ой на батяяяяяя/ и други подобни вербални психотерапии.
Почти бях намерил място за паркиране, когато прозвуча мелодията, която съм сложил да ме известява, че милото ме търси-сигнал за въздушно нападение
"Почна се'-със съжаление си помислих аз.
-Да, мило, какво забрави?-ако ме чуеше Макиавели, щеше да се разплаче от завист-толкова мазно и истински прозвучах
-Аммм, къде си сега?
Стига бе жена, къде съм-правим тройка със Сарко и Карла Бруни, нали знаеш-Тъкмо спирам пред месарницата, защо?
-Ами мама ще дойде в 11 и 30 със влака от София.....
Причерня ми, сърцето ме сви, загубих контрол....Някъде отпред и отляво нещо престърга като на броня в броня.Не ми пукаше, ако ще и Бат Бойко да бях згазил.Колата продължи по инерция и лееееко спря в колчето, предпазващо тротоара от автомобили....Всичко беше черно, хората ме гледаха разстревожено, сигурно съм приличал на смъртник.
Не разбрах как успях да промълвя с пресъхнало гърло и напълно изгубил всякаъв инстинкт за самосъхранение/или може би точно този инстинк се обади?/:
-За дълго ли идва?
-Еееее, стига де, бива ли така да говориш за майка ми?-възмутено отвърна жена ми.
Ами бива.Последния път като се изтърси така, остана 5 дена, започна да ми дава съвети колко нефункционален бил проекта, над който работех, защо стълбищните части били толкова големи, защо прозорците и те такива големи, защо това, защо онова, защо мисля, че американците не са кацали на Луната, защо.....ЗАЩОООООООО??????
Прирева ми се.
-Алооо, милоооо, нещо се загуби?-с възможно най сладострастния си глас жена ми се опита да ме ободри-Хайде стига, довечера си тръгва, няма да ти разваля отпуската!
Ще ми се да вярвам.Искам да вярвам.Защо ли обаче не вярвам.
Добре, де, ще я взема-примирено отвърнах аз.
Пак добре, че от месарницата до гарата са има-няма 100 метра по права линия.За момент се рамечтах, че подлеза е затворен и се налага да пресичаме между колите, и как дъртата чанта припка на превърцунените си обувки в желанието си да избегне връхлитащия турски тир, каран от поредния обезумял от кофеин и недоспиване Али. и как точно тогава токчето на обуката и се отчупваи тяпадаатиранеможедаспреияпремазваитяизлитавъввъздухаисепремятакатокометаисмокърджвакащзвуксеразмазвавърхуасфал
.....Зеткооооо-фалцетният глас на тъща ми ме изстръгва от унеса.Насилвам се да си сложа най-чаровната усмивка, макар и да знам, че няма как да скрия озъбването си като на зло куче.Лелееее, че и носи....3, не чети....господи помилуй-ПЕТ!!!! чанти.И това ако е багаж за една вечер...
Не помня какво съм и говорил, как съм я завел до колата.Помня, че веднага не хареса каймата, която бях купил и настояваше да я върна, а тя да изберяла по-хубава
Ккато и да е, докарах я пред дома, и тукмо започнах да вадя чантите и от багажника, когато ме халоса с бойния чук:
-Ти сам ли ще ходиш за боята?
?-За боята бе, нали ще пребоядисваме апартамента?
И отпуската ми свърши.
Загледах я в нахалния гръб, как небрежно се отдалечаваше от мен, уверена, че точно пред дома, който споделям с дъщя и, няма да извадя Джака и да я халосам по главата.
Не знам защо в главата ми изникна финалната сцена от "Апокалипсис сега"-безумният поглед на Марлон Брандо в ролята на полковник Кърц, и дрезгавият му глас, глас на човек, бил в ада, видял ада, изстрадал ада:
УЖАСЪТ!!!!УЖАСЪТ!!
Всяка прилика с реални лица е случайна.Ой ти моя тъщо, обичам те
!Това си е лично мое творение, всички права запазени.Giraz_TM!
08.10.2009, Варна.
Ама така е , всеки трябва да си изстрада резервацията за рая .
Коментар