-
-
500 км растояние до сателитите с таз малка антенка, интересно как
На земята, точка до точка, гугл разказва, че при тия честоти, максимално 40 км при идеални условия. Всякакви там дъжд, влага и разни други интерференции, дропват сигнала и качеството.
For a point-to-point (PtP) internet transmission between cities or villages using a 10 GHz frequency with a phased-array beam, the practical transmission distance realistically spans 10 to 30 kilometers (approx. 6 to 18 miles).
Under highly optimized, professional, and licensed conditions with specialized equipment, this range can be extended up to 40+ kilometers (25+ miles).
При интернет връзка от тип „точка-точка“ (PtP) между градове или села, осъществявана в 10 GHz честотен обхват чрез използване на фазирана антенна решетка, практическото разстояние на предаване обикновено варира от 10 до 30 километра (приблизително 6 до 18 мили).
При наличие на специализирано оборудване, в рамките на професионално изградена, лицензирана и високооптимизирана система, този обхват може да бъде увеличен до над 40 километра (над 25 мили).
Максималното теоретично разстояние за 15 GHz микровълнова фазирана антенна интернет връзка при абсолютно идеални условия (перфектна пряка видимост между планини, пълна липса на смущения, никакъв дъжд и нулево атмосферно затихване) е приблизително 50 до 70 километра (31 до 43 мили).
Макар че една математическа формула, която не отчита отслабването на сигнала, би могла теоретично да изчисли безкрайно разстояние, практическите физически ограничения на реалния бюджет на връзката я ограничават до този диапазон.
Ключови фактори, определящи това разстояние- Предимството на фазираните антенни решетки: Вместо да използват тежки, задвижвани от мотори параболични антени, фазираните антенни решетки прилагат електронно управлявани лъчи за динамично фокусиране на енергията. Значителното усилване, осигурено от тесния лъч на фазираната решетка, помага да се компенсират големите загуби при разпространение на сигнала в честотния обхват от 15 GHz.
- Загуба на сигнал в свободното пространство (FSPL): Високочестотните сигнали се разсейват бързо с увеличаване на разстоянието. При честота 15 GHz, на дистанция от 50 км, се наблюдава значителна загуба на сигнал от 150 dB – единствено поради неговото разсейване в пространството. На разстояния над 70 км дори сигналите с висока мощност отслабват до ниво под прага за декодиране от страна на приемника.
Последно редактирано от jkd; 25-10-26, 12:45.Коментар
-
Разгеле, че имаме съфорумници с достъп до интернет, за да могат те да информират останалите потребители на форума, без достъп до интернет, за нещата които не ги интересуват...
Коментар
-
Просто мен ме интересува физически как се осъществява връзката... Антенката ми се струва маломощна, а разстоянието - много голямо, над теоретичния лимит. Затова питам. А повече глави мислят по-добре, нали затова е форума.Последно редактирано от jkd; 25-10-26, 13:45.
-
-
Ето ги и нашите... Телепорт „Плана“ е първата и най-голяма наземна станция за спътникови връзки в България. Намира се на 1100 м н.в., южно от София, край с. Плана, район Панчарево, обл. София-град.
Най-високо ниво сертификат имала, топ 20 в света за сателитна комуникация.
Коментар
-
Преди време станцията Плана беше ключов ориентир при груповите офроуд разходки.
Интересно, Гугъл как ги е пресметнал тия 40км? Но да ги приемем за верни (те не са).Първоначално публикуван от jkd Преглед на мнение500 км растояние до сателитите с таз малка антенка, интересно как
На земята, точка до точка, гугл разказва, че при тия честоти, максимално 40 км при идеални условия.
Ако гледаш право нагоре, погледът ти минава през около 8км атмосфера. Атмосферата си няма точна граница, но нагоре въздухът се разрежда и ако всичкото през което ти минава погледа го приведеш към плътността на въздуха около земната повърхност си излиза около 8км.
Ако гледаш наклонено получаваш повече атмосфера (тая сметка обичат да я правят за соларна енергия ама си важи за всичко останало което минава през атмосферата).
Старлинк терминалите изрично не се свързват със спътници които са много ниско до хоризонта, така че максимум минаваш да речем през 15 километра въздух, натам е космос и имаш само затихването от разстоянието.
Интересен факт: космическите сонди Вояджър 1 и 2 ползват същия честотен обхват (то няма много други обхвати в които атмосферата да е достатъчно прозрачна). Разстоянието до Вояджър 1 в момента е над 25 000 000 000 (двадесет и пет милиарда) километра. Връзката е редовна и устойчива. Антените им са съизмерими по усилване със синтетичната апретура на старлинк терминалите. Е да де, антената с която ги целят оттук е със 70 метра диаметър ама 25 милиарда км все пак си е разстояние.
Та за Старлинк. Потребителският терминал има синтетична апретура между 40см и 1м (според модела) - грубо съответства на параболична антена с този размер. С такива антени сателитната телевизия (пак на близки до тези честоти) си работи от десетилетия и никой не се учудва.
Горе на спътника антените са малко по-големи и също са фазирани решетки.
---
Какво е фазираната решетка: система от множество малки антенки (примерно 500), всяка от които работи с добре подбрано закъснение спрямо другарчетата си. Ефектът от такава оркестрирана работа е че сигналът се излъчва изключително насочено - ширината на лъча е под 1 градус и пак толкова насочено е приемането.
Т.е. веднъж че предавателят излъчва всичката си мощност право към приемника без да я прахосва наоколо и второ че приемникът пък слуша само от тази посока и не чува потенциалния шум от наоколо.
Хитрината на тези фазирани решетки е че посоката в която работят може да се променя за части от микросекундата, без да е нужно да се завърта физически антената, само се препрограмират закъсненията. Това дава възможност да се свържеш с един от примерно 15-те спътника които са в момента над тебе и софтуерът да ги превключва в движение много пъти в секунда без това да се забелязва при ползване на връзката. Така се заобикалят неблагоприятни атмосферни явления (облаци), изкуствени или естествени смущения, претоварени спътници и тн.
Пак с регулиране на посоката на излъчване и приемане в реално време се компенсират неща като клатене на антената от вятъра или движение с някакво превозно средство.
Практическо наблюдение - ако над тебе застане голям черен буреносен облак, закрие цялото небе и заплющи проливен дъжд - за 5-15 мин няма интернет, после се оправя. Малки облаци, умерени валежи от дъжд или снят и тн не се забелязват изобщо.Коментар
-
Оф, то си има нарочна тема за старлинк ама пък аз съм позабравил как се разместват неща из тоя форум.Коментар
-
Благодаря за разгърнатите пояснения.Първоначално публикуван от Ясен Преглед на мнение
Наистина, някои неща продължават ме озадачават - най-вече затихването на сигнала или максималната дистанция (подобни работи, гледам, гугъла ги взима примерно от фирма, която се занимава с изграждане на безжични интернет връзки на големи разстояния). Дистанцията, да кажем, е заради въздуха (дали?). Но не става ясно за каква среда се отнася затихването, май и за вакуум важи:- Загуба на сигнал в свободното пространство (FSPL): Високочестотните сигнали се разсейват бързо с увеличаване на разстоянието. При честота 15 GHz, на дистанция от 50 км, се наблюдава значителна загуба на сигнал от 150 dB – единствено поради неговото разсейване в пространството. На разстояния над 70 км дори сигналите с висока мощност отслабват до ниво под прага за декодиране от страна на приемника.
Полярни сияния, йонизиране и прочие ставали заради наличието на атмосфера, макар основната част да е в ниското. Мислех, че такива явления също смущават предаването на данни.
По принцип, на мен ми допада тестването на дадена теория/явление както се прави в научните среди - идва някой на защита и колегите му започват да го оборват, за да видят дали ще може да си докаже напълно твърденията
. Ама не е формат за форум, не искам да ангажирам никой със сложни обяснения. Пък и ИИ-то кой го знае дали правилно говори, трябва да се проверява...
Последно редактирано от jkd; Днес, 01:43.Коментар
Tweet
Коментар