Безработен човечец, току-що получил високата сметка за тока и ходи омърлушен по улицата. Спира до него лъскав нов джип, от него излиза добре облечен мъж и казва:
- Абе Ванка, това ти ли си, аз съм Жоро, израснахме заедно, къща до къща, как си, какво става?
- Мани, мани, виж ме, без работа, как да платя сега тока....
- Помня как като деца гледахме у Вас детски филмчета, майка ти правеше невероятни сладки, в името на това ще те взема при мен на работа, имам няколко банки. Работата ти ще е следната, в 9.00 отиваш в едната банка, теглиш 100 000 лв. отиваш в другата, внасяш 50 000 лв. Останалите правиш каквото прецениш за добре.
След една година се прибира същия човечец омърлушен в къщи, жена му го пита:
- Какво става, скъпи?
- Проблеми в работата, мила...
- Какво има?
- Ами не може цяла година аз да им върша цялата работа, а да взимам само половината....
The Flat Earth Society has members all around the globe.
Това е докладът на един зидар, публикуван в бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки.
Случаят е действителен.
Уважаеми господине,
Пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще Ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Приканвам Ви отново да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак съм изгубил присъствие на духа и съм пуснал въжето и единственото, което можех да направя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започва отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стоварва върху мене. Това е и обяснението за двата ми счупени крака.
Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса Ви.
Осем великолепни мига от правната история:
(въпроси, задавани по време на действителни съдебни процеси):
1. Сам ли бяхте или със себе си?
2. И така, докторе, не е ли вярно, че ако човек почине в съня си, то той няма да разбере за случилото се чак до следващата сутрин?
3. Били сте там до момента, когато сте напуснали, нали така?
4. Колко раздалечени бяха превозните средства в момента на сблъсъка?
5. Колко пъти сте извършвали самоубийство?
6. (Въпрос):И така, експертизата установи дата на зачеване на бебето Ви 8-ми август.
(Отговор): Да.
(Въпрос): И какво правехте Вие по това време?
7. Най-малкият Ви син, дванадесетгодишният, на колко години е?
8. Вие присъствахте ли в момента, когато Ви снимаха?
Grand Cherokee 4.7 Quadra Drive Limited (WJ) 2002
Audi A6 2.7 TDI (4F) 2008
Петнадесетгодишен отива в аптека и иска презерватив. Аптекарят хвърля към младока възмутен поглед.
- Ще вечерям в дома на приятелката ми – оправдава се момчето – и никога не се знае, току виж, стане заварката.
Аптекарят връчва презерватива на подрастващия, той плаща и тръгва. След пет минути отново е там и иска още един презерватив.
- Сетих се, че братовчедката на приятелката ми ще бъде там… а е много красива! Може да се заинтересува от мене… мисля, че е по-добре да съм запасен!
Младият човек туря в джоба втория презерватив и тръгва. Връща се начаса.
- Знаете ли, господине! Обмислих и реших, че ще е по-хубаво да взема още един. Чух, че майка й харесвала млади момчета и кой знае дали няма да се заинтересува от мене.
На вечерята у приятелката край масата е събрано цялото семейство, момчето зъб не обелва. По някое време девойката подшушва на госта:
- Ама, мили! Ти дума не продума! Не знаех, че си толкова срамежлив!
- Аз пък не знаех, че баща ти е аптекар!
- Мамо, мамо, може ли да ми направиш пържени филийки за закуска?
- Виж сега, това, че спя с баща ти, не означава, че може да ми викаш "Мамо", ясно ли ти е?!
- Добре, но как да ти викам?
- По име ще ми викаш - Андрей!
--
DJ-ят в дискотеката:
- Готови ли сте да избухнеееем?
От задните маси:
- Аллах акбар!
Един мъж решил да се отърве от котарака на жена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от къщи и го оставил там.
С леко сърце се върнал вкъщи. Какво да види? На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка.
Мъжът побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл на 4 км.
Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал.
След два часа мъжът звъни на жена си по телефона:
— Котаракът вкъщи ли е?
— Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш?
— Дай ми го изрода на телефона — изгубих се…
Grand Cherokee 4.7 Quadra Drive Limited (WJ) 2002
Audi A6 2.7 TDI (4F) 2008
Според проучване направено сред водещите цветарски магазини,
ергените най-много си падали да подаряват букети от Мушкато и Бегония,
а женените от Лайкучка.
По време на Втората световна война германците хванали трима партизани и едно циганче и ги пратили в газовата камера. Пуснали газта, прозорците се замъглили и след известно време пратили двама войника да изнесат труповете. Отворили те вратата и гледат циганчето стои пред тях. Изкашляло се и казало:
- Бате, ка`ко праите вий тука, бе, ний ши съ издушим бе!
Grand Cherokee 4.7 Quadra Drive Limited (WJ) 2002
Audi A6 2.7 TDI (4F) 2008
- Миличко, да знаеш, че колата няма да пали.
- Как така?
- Амииии има вода в карбуратора.
- ?!? А, бе, какво ти разбира на тебе главата, бе?...имало вода в карбуратора, патица......Къде е колата?
- 'мииии в басейна
Коментар