Днес е петък-13

[Petkov ATV]

До: Днес е петък-13

Петък 13 ден като всеки друг поне за мен

[Детелина 74]

Днес е поредния „черен петък”

В ден като днешния суеверните се оглеждат за падащи саксии и странни поличби.


Доказано е, че фаталната дата се пада поне веднъж и най-много 3 пъти годишно. Следващия „черен петък” ще бъде на 13-ти ноември.
На този ден немалка част от хората се боят да започват нещо ново или важно, да пътуват. Дори тези, които не са чак толкова суеверни, все пак потреперват пред самолетния билет с място 13, или пред хотелската стая на 13-тия етаж. Може би затова, в САЩ рядко се среща 13-ти етаж, обикновено той е заменен от 12,5.
Страхът от петък 13-ти всъщност си има историческо обяснение. 13 символизира нарушаването на хармонията и равновесието, съдържащи се в 12. Исус Христос е бил разпнат в петък (Разпети петък), а Юда Искариотски, който се смята че е предал Исус, е 13-тият апостол. Според други суеверието започва на 13 октомври, петък, през далечната 1307 г. Тогава френският крал Филип IV издава заповедта за унищожаването на Ордена на тамплиерите, на който са приписвани всякакви смъртни грехове, включително и магьосничество.
Страхът от фаталната дата си има дори научно наименование - трискаидекафобия. Психолозите са доказали, че на суеверните хора им се случват лоши неща в такъв ден, но само защото те започват да се държат неадекватно и неспокойно и сами стават причина за нещастията си. Последните проучвания обаче показват, че хората стават все по-малко суеверни по отношение на “нещастния” петък 13-ти.

[jenia7812]

До: Днес е поредния „черен петък”

На мен числото 13 ми е любимо.И много се радвам когато 13 се падне в петък.Хем ми е щастлив ден , хем е краят на седмицата.

[Фани]

До: Днес е поредния „черен петък”

И аз съм така Женя (за всички суеверия между другото), особено след една случка от ученическите ми години. Понеже е доста забавна ще ви я разкажа.
Сутрин пътувахме с влака за града, за училище. Една приятелка-съученичка всяка сутрин минаваше през нас да ме вземе и заедно поемахме към гарата. Предната вечер тя ми се обади, че няма да ходим с влака, а баща й ще ни закара с тяхната кола, защото имал работа в града. И се радваме и двете, че ще пътуваме комфортно, направо в училище ще ни оставят, а първия час имаме и контролно – тъкмо ще си преговорим. Уреченото време дойде, обаче нея я нямаше, а наближаваше времето да тръгне и влака. Излязох да я чакам навън и в това време една черна котка ми пресече пътя, опитах се да я избегна, но не успях. Викам си “Сега какво ли ще стане?” и гледам – приятелката тича с все сила към мен, пристига запъхтяна и вика “Баща ми няма да ни кара, стана му лошо, давай бързо да ходим на гарата”. Затичахме се, обаче чуваме влака свири, викаме хайде да тичаме между линиите, та ако тръгне, машиниста да ни види и да ни качи (това беше стар и изпитан метод и често наистина спираха, за да се качим). Гледаме влакът тръгва, но ние сме още далече, почваме да махаме, машиниста свири, но не намалява и.... ни подмина, и остави. Ми сега? Какво правим? Закъснеем ли за часовете, докато стигнем – изпускаме контролното, поне 2 отсъствия (вълнения непонятни на днешната младеж ) - влака няма закъснение, та да вземем бележка и да ни ги извинят, да ползваме фалшива такава (и тогава си имаше тарикатлъци ) – не може, защото останалите 5 човека ще отидат навреме. Да се обадим на някой да ни закара – няма на кой... и решихме да се пробваме да стигнем навреме с автобуса. Тръгнахме към автогарата, само, че улицата която води натам разкопана цялата, ама не се вижда, защото не е права и насред нея се мъдри огромна купчина пръст, и няма местенце от където да се промушим. Да се връщаме назад и да пробваме по друга улица – ще изпуснем и рейса... Какво да правим, решаваме, че се прежалваме и ще катерим купчината пръст и.... речено-сторено. Почваме ние да катерим, е, поизклепахме се, запъхтяни, изпотени стигаме върха и гледаме автобуса тъкмо пристига. Развикахме се, заръкомахахме, да ни види шофьора, та да не артисаме и сега, обаче в бързината да слезем обувката ми се заора в рохката пръст, изхлузи се от крака ми и докато се усетя продължих без нея... Върнах се, взех я, изтръсквам я, а приятелката продължава да тича и маха... За щастие шофьора ни изчака, качихме се уморени, потни, ядосани...и адреналина ни до дупка. Помолихме човека да спре близо до училище и на бегом дотам. Стигнахме точно на половината от часа, обяснихме на учителя, че сме изпуснали влака, дали може да останем за контролното, той каза “разбира се” даде ни листчетата със задачите и... като взех да пиша отгоре датата, не мога да се сетя коя е. Питам учителя, а той “Е, как, такава лична дата – 13-ти...” ...Ние двете само се спогледахме и избухнахме в луд смях... Изкарахме 6-ци между другото на това контролно, ама пък какъв зор...
Оттогава като ми мине черна котка път или ако мина под разтворена стълба, или ако стъпя в стая с десния/левия крак и т.н. суеверия, си казвах “Днес ще е един чудесен и успешен ден!” и така и става

[s_s1]

До: Днес е петък-13

И пак е петък 13-ти!

[valentin46]

До: Днес е петък-13

Отмина вече,и нищо лошо не се случи

[Тихомир]

До: Днес е петък-13

Аз съм роден 13 петък в 13:13 и на тоя ден ми върви много.

И племенниката ми имаше рожден ден вчера на 13.03 в петък, да е жива и здрава!

[Nik]

До: Днес е петък-13

И братовчеда е на 13.03