Един отбор. Една мечта.
Такава беше ЦСКА.
Сега е друго, тъжно време
Стовари им се тежко бреме.
Вълкът, във агнешката кожа,
поседна във армейска ложа.
С лукавата усмивка на уста
завика: Да живее ЦСКА.
Но други планове той имаше.
От касата на клуба взимаше
пари, заплати, квото има
той вземаше ги без причина.
Заграби колкото можа.
Искаше повече, но не успя.
Сега, продават се играчи
и феновете плачат, плачат.
Носители на толкоз купи
продадени от Вълчо Лупи.
В съда от вчера той се цупи.
Ах, кой ли, кой ще го надупи!
_________________
Навлече си вълкът омраза,
сега държавата го пази.
Когато вземаше, на нас не даваше
прибираше, във джоба слагаше.
Сега охраната му плащаме,
но с туй не ща да се захващаме.
Заплашвали го. Ми нормално е.
Но отношението му веч банално е.
Пищи като ощипана девица.
Невинен бил, пари не е крадял.
Но тъй е, бедна е душица,
с последний лев сал хляб е купувал.
А хлябът сух, преглъщал го с водица,
едвам в туй трудно време оцелял.
Той нищо друго днес не заслужава,
освен затвор и много як търкал.
В затвора, Лупи, трудно се живее,
там няма вани, няма и уиски.
Със някои другари вий обаче,
във банята ще станете.....ооох, близки.
Половината затворници са ЦСКА-ри.
Те ще бъдат твойте сурвакари.
Повярвай, Лупи, няма да е лесно,
широко ще е там, където беше тесно.
Такава беше ЦСКА.
Сега е друго, тъжно време
Стовари им се тежко бреме.
Вълкът, във агнешката кожа,
поседна във армейска ложа.
С лукавата усмивка на уста
завика: Да живее ЦСКА.
Но други планове той имаше.
От касата на клуба взимаше
пари, заплати, квото има
той вземаше ги без причина.
Заграби колкото можа.
Искаше повече, но не успя.
Сега, продават се играчи
и феновете плачат, плачат.
Носители на толкоз купи
продадени от Вълчо Лупи.
В съда от вчера той се цупи.
Ах, кой ли, кой ще го надупи!
_________________
Навлече си вълкът омраза,
сега държавата го пази.
Когато вземаше, на нас не даваше
прибираше, във джоба слагаше.
Сега охраната му плащаме,
но с туй не ща да се захващаме.
Заплашвали го. Ми нормално е.
Но отношението му веч банално е.
Пищи като ощипана девица.
Невинен бил, пари не е крадял.
Но тъй е, бедна е душица,
с последний лев сал хляб е купувал.
А хлябът сух, преглъщал го с водица,
едвам в туй трудно време оцелял.
Той нищо друго днес не заслужава,
освен затвор и много як търкал.
В затвора, Лупи, трудно се живее,
там няма вани, няма и уиски.
Със някои другари вий обаче,
във банята ще станете.....ооох, близки.
Половината затворници са ЦСКА-ри.
Те ще бъдат твойте сурвакари.
Повярвай, Лупи, няма да е лесно,
широко ще е там, където беше тесно.
Коментар