Съвети от по-миналия век

[Симеон]

Като правя оферти, прилагам за клиента следното:
"Няма нищо на този свят, което да не може да бъде направено малко по-зле и да бъде продадено малко по-евтино.
Хората, за които ориентир е единствено цената, стават по право жертва на тази машинация.
Неразумно е да се плаща скъпо. Но още по-неразумно е да се плаща твърде евтино.
Когато плащате прекалено скъпо, губите определено количество пари. И толкоз. Но ако платите прекомерно малко, понякога губите всичко, тъй като купената от вас вещ не може да ви свърши работа по предназначение.
Законите на икономиката на допускат да се получи голяма стойност срещу малко пари.
Ако приемете най-ниската оферта, трябва да си начислите нещо отгоре за риска, който поемате.
Като го направите, парите ще ви стигнат да платите за нещо по-добро."

Джон Ръскин, 1858г. - английски социален реформатор.
И след 150 години важи правилото.

[ninja_1]

До: Съвети от по-миналия век

Не съм толкова богат,че да си позволя лукса,да си купя нещо евтино...

[sparkybg]

До: Съвети от по-миналия век

Мда... доста такива примери има.

Едно от любимите ми: "До Чикаго и назад" Ще взема пак да го прочета.

[penka]

До: Съвети от по-миналия век

Симеоне, ама верно ли им го прилагаш към офертите?! И каква е реакцията обикновено? Ще взема да внедря и аз този твой "челен опит"! Не знам как е при теб, но в нашата практика често се случва клиентът да ни поиска оферта, защото сме "по-голяма и стабилна фирма" /леле! излезе като фукане!/, а пък като му подадеш офертата започва да ти сравнява цените с някои самостоятелни играчи, които вършат някаква подобна услуга извън работното си време, крадейки материали от фирмата, в която работят.То и техният продукт е един...ама "йовтинко, бе!" Върхът на сладоледа е - гледаш го голям и тежък инвеститор и ти забива въпроса: "а не може ли без ДДС?" При това - често дори и за суми, които всъщност трябва да се преведат по банков път! Абе голям бизнес пада! Викаме му бизнес, щото не му знаем името.

[Вещер]

До: Съвети от по-миналия век

какво се чудиш
и аз не искам да плащам едни 20%
особено като знам къде отиват и как се харчат
а практиката показва че и милион се носят в брой
банките не са задължителни
това не е бизнес - това е оцеляване

[Симеон]

До: Съвети от по-миналия век

Симеоне, ама верно ли им го прилагаш към офертите?! И каква е реакцията обикновено? Ще взема да внедря и аз този твой "челен опит"! Върхът на сладоледа е - гледаш го голям и тежък инвеститор и ти забива въпроса: "а не може ли без ДДС?" При това - често дори и за суми, които всъщност трябва да се преведат по банков път! Абе голям бизнес пада! Викаме му бизнес, щото не му знаем името.

-Да. Много често отказвам на дребни клиенти, искащи дивотии: да се отваря всичко и на така и на така и да се хлъзга едновременно. Тъщата така го иска...

-Не. Когато новоизлюпен хотелиер е съгласен на всякакъв компромис, само и само да стане с малко пари. Все едно някой ще му ги вземе. В случая е много важно да се подпишат подробно исканите от него условия! Да не мрънка после: "Виж при другите..."

-"А не може ли ДДС само върху материалите? Без труда и печалбата?" Този въпрос ми се задава накрая. Въпреки изричната в началото уговорка.

Вече не се и ядосвам.

[Вещер]

До: Съвети от по-миналия век

от време навреме изпълнявам добри обекти
работя всякак
но разбира се началната уговорка на 4 очи е задължителна
заедно с условията написани на един лист
грехота е да се дават 20% от каквото и да е на онзи лалугер Станишев и Ко.

[Вещер]

До: Съвети от по-миналия век

със или без червени точки това е реалността
нашата държава ни принуждава да работим така
специално в нашия бизнес има 80% цигански бригади които им дреме на
една работа за разни данъци договори застраховки касови апарати и тн.
лепни им и на тях
ама не става

[sparkybg]

До: Съвети от по-миналия век

Е аз съм от бунаците, дето си плащат всичко. Щото няма как. Това, дето го правя аз, на всички им минава за разход.

До скоро имах скрупули, и нещо като съвест. Вече не. Вече ми се гади от много неща, и гледам да хващам гората. А най-ми се гади от това, че не виждам оправията. Никакви усилия в тази посока, а точно обратното.

И всеки път като им ги превеждам, ми е гадно, че не само не получавам нищичко насреща, а даже постоянно ми се пречи да работя.

Моето свърши! От тук нататък всичко, каквото мога, го скатавам най-безцеремонно. След като са създадени условия за това. Те и тия условия съвсем не са създадени случайно, а за да обслужват нечии интереси. Е, покрай нечиите интереси, аз ще обслужвам и моите лични. Точка.

[Вещер]

До: Съвети от по-миналия век

за съжаление и аз като теб стигнах по трудният начин до този извод