Степен на вероятност. Степен на сигурност.
При строенето на хидротехнически съоръжения (вземама пример от там, защото ми се струва най-прегеледен) язовири, предпазни диги и пр. Се изхожда от две неща:
-Вероятност да се случи най-висок приток на вода в пъти за 100 години.
-Решение на проектанта – от коя вероятностна ситуация да проектира съоръжението, че да е безопасно и на разумна цена.
Ако се проектират предпазните диги на една река за високи води, които могат да се случат пет пъти на сто години, дигите ще струват (примерно) 100 000.
Диги, осигуряващи безопасност при вероятностни високи води веднъж на сто години, ще струват 200 000! Защото тези едно на сто са много високи води.
Съоръжения с такава ниска вероятност на събитието не се строят. (Освен, ако става въпрос, за резиденция „Бояна”.)
Електропреносна мрежа със сто процента сигурност и с немислима стойност също може да се направи.
Да пренесем горното върху заснежените пътища от няколко дни насам.
Петстотин петдесеттонни хеликоптера (има ли такива?) да повдигат като „паяци” закъсалите автомобили и ги транспортират до гаражите им, хиляда танка Т72 с мощни гребла, разположени на всеки два километра по главните пътища, хиляда роторни снегорина и пр.пр. При такава екипировка бързо-бързо ще се ликвидират снежните „тапи”.
Красиво и удобно!
Но страхотно скъпо и затова никой не го прави!
Трябва да сме реалисти. И да правим, вместо само да се вайкаме, и зависещото от нас. Да не тръгваме на път самоуверено и безразсъдно с летни гуми, без достатъчно гориво и пр. Още повече, че „степента на вероятност” беше категорично предвидена и оповестена от метеорологичните служби.
При строенето на хидротехнически съоръжения (вземама пример от там, защото ми се струва най-прегеледен) язовири, предпазни диги и пр. Се изхожда от две неща:
-Вероятност да се случи най-висок приток на вода в пъти за 100 години.
-Решение на проектанта – от коя вероятностна ситуация да проектира съоръжението, че да е безопасно и на разумна цена.
Ако се проектират предпазните диги на една река за високи води, които могат да се случат пет пъти на сто години, дигите ще струват (примерно) 100 000.
Диги, осигуряващи безопасност при вероятностни високи води веднъж на сто години, ще струват 200 000! Защото тези едно на сто са много високи води.
Съоръжения с такава ниска вероятност на събитието не се строят. (Освен, ако става въпрос, за резиденция „Бояна”.)
Електропреносна мрежа със сто процента сигурност и с немислима стойност също може да се направи.
Да пренесем горното върху заснежените пътища от няколко дни насам.
Петстотин петдесеттонни хеликоптера (има ли такива?) да повдигат като „паяци” закъсалите автомобили и ги транспортират до гаражите им, хиляда танка Т72 с мощни гребла, разположени на всеки два километра по главните пътища, хиляда роторни снегорина и пр.пр. При такава екипировка бързо-бързо ще се ликвидират снежните „тапи”.
Красиво и удобно!
Но страхотно скъпо и затова никой не го прави!
Трябва да сме реалисти. И да правим, вместо само да се вайкаме, и зависещото от нас. Да не тръгваме на път самоуверено и безразсъдно с летни гуми, без достатъчно гориво и пр. Още повече, че „степента на вероятност” беше категорично предвидена и оповестена от метеорологичните служби.

Коментар