Плоска е!

[DinoZavrov]

От: Плоска е!

Защо трябва да дискутираме очевидното?
Земята е плоска (без да е нужно да я сравняваме с "мис ........", която също е .......)!
Недоумявам, как може някой да си мисли за кръгла земя
Нека за миг да допуснем тази еретична мисъл. Ами тогава, всичко, което е "от другата страна" ще е "с главата надолу" и ще падне! Pърво върху слоновете, после върху костенурката итн.
Сигурен съм, че БАН може да напише доклад, който да потвърди веднъж и завинаги факта за плоската Земя. Независимо, че за да излезе този доклада на бял свят ще са необходими няколко светлинни, опс... научни години.
Истината е над всичко! Или както са казали древните "Amokos Plato, sed magis amika veritas". По нашенски - Платон ми е мил, но по-мила ми е истината!
"Но млъкни сърце" както пък е казал един поет.
Време е да си легнем за заслужена почивка в края на напрегнатия ден и благодарение на плоската земя, няма да си изкривим гръбначния стълб с последващите от това ортопедични проблеми. Какво по-убедително доказателство от това?

[PinMaster]

От: Плоска е!

Мястото, където се случи тази история, беше един свят върху гърбовете на четири слона, стъпили върху корубата на гигантска костенурка. Това му е хубавото на пространството. Достатъчно голямо е да побере практически всичко. И го побира.
Хората смятат, че е твърде странно да има костенурка, дълга петнайсетина хиляди километра, и слон, висок над три хиляди километра, което само доказва, че човешкият мозък не е добре приспособен за мислене и вероятно отначало е бил предназначен за охлаждане на кръвта. Този мозък вярва, че някакви си размери са стъписващи.

=============

В едно далечно второкласно съчетание на измеренията, в една астрална равнина, за която никой никога не би помислил, че е равна, кълбата междузвездни мъгли потрепват и се разтварят.
Погледни.
Гигантската Атуин — костенурката се приближава, плува бавно в космическата бездна, с водороден скреж по тромавите й крайници, огромната й стара черупка — насечена от метеоритни кратери. С очи — морета, премрежени от влага и астероиден прах. Тя гледа устремено към Предназначението.
С мозък, по-голям от град, геоложки бавно, Тя мисли само за Тежестта.
По-голямата част от Тежестта естествено е грижа на четирите огромни слона — Берилиа, Тубул, Великият Т’фон и Джеракин, върху чиито широки и загорели на звездната светлина гърбове се крепи дискът на Света, опасан с високия водопад по огромната си периферия, под купола на бебешко-синия свод на Небето.
Поне засега астропсихологията е неспособна да установи за какво си мислят те.
Гигантската Костенурка беше само една хипотеза до деня, в който малкото и неизвестно царство на Крул, чиито най-крайни планини стърчат над Водопада на Ръба, не построи мостик и съоръжение от скрипци и лостове на върха на най-наклонената навън скала и спусна няколко наблюдатели през Ръба в месингов кораб с прозорци от кварцово стъкло, за да надникнат през булото на мъглата.
Първите астрозоолози, които огромни групи роби издърпаха след дългото им висене, успяха да донесат доста сведения относно формата и природата на Атуин и слоновете, но това не разреши фундаменталните въпроси за характера и предназначението на Вселената.
Например, какъв беше действителният пол на Атуин? Този жизненоважен въпрос няма да получи отговор, докато не бъде построен по-голям и по-мощен мостик за кораб за плаване в далечното пространство, с нарастващ авторитет обясняваха Астрозоолозите. А междувременно те могат да размишляват само за разгадания космос.
Съществуваше, например, една теория, че Атуин е дошла от никъде и ще продължи все така с бавно пълзене или с равномерен ход да върви наникъде, и така вовеки веков. Тази теория беше популярна сред учените.
Нейна алтернатива, споделяна от хората с религиозни убеждения, беше Теорията, че Атуин пълзи от Родното си Място към Времето на Чифтосването, както и всички оставали звезди по небето, които, явно, също се носеха от гигантски костенурки. Когато стигнеха, те щяха кратко и страстно да се чифтосат за пръв и последен път, и от това яростно единение щяха да се народят нови костенурки, за да понесат нов вид светове. Това беше т.нар. хипотеза „Големият Взрив“.
Така се случи, че един млад космохелонавт от фракцията за „Равномерния Ход“, който точно в тази съдбовна вечер изпробваше нов телескоп, надявайки се с него да измери точното албедо на дясното око на Гигантската Атуин, стана първият страничен наблюдател на пушека, който се издигаше в посока към Центъра от пожара в най-стария град на света.