Ринг свободен

[bojitch]

От: Ринг свободен

Не помня случая, но Григор беше събитие и действително събра повече жалейки.

[Kozzzec]

От: Ринг свободен

Не помня случая, но Григор беше събитие и действително събра повече жалейки.

Освен твоята жалейка по него, друга нямаше.

[bojitch]

От: Ринг свободен

Затова казах не помня, но ако не бях писал в "Ринга", щяха да са равни.

[Kozzzec]

От: Ринг свободен

Затова казах не помня, но ако не бях писал в "Ринга", щяха да са равни.

Не знам как се връзват "не помня случая" с "действително събра повече жалейки".

[bojitch]

От: Ринг свободен

Само предположих, но защо се хващаш за думата. По-добре обясни, как се стига до сравнение между двамата.

[Тропчо]

От: Ринг свободен

Честно казано, беше ми трудно да пиша и в темата за кончината на Тери Пратчет, примерно. Какво да напиша? Че има случаи, когато смъртта е дар, а не кошмар? Всички си отиваме. Някой ден и Михаел Шумахер ще си отиде. Какво да кажа тогава? Почти целият живот на Стивън Хокинг е борба със смъртта и покрай тази борба, успя да направи неща, за които здравият и корав Пешо от Кършияка не си е и помислял. Каквото и да кажа ще е малко, така че по- добре да не казвам нищо.

[Danika]

От: Ринг свободен

Като ви чета, camarades, онази тема "В памет на..." май я разбираме различно. Не съм инициирала често постинги там, но през акъл не ми е минавало да броя жалейки.
Просто уведомявам за кончината на човек, когото аз считам за значим за обществото, като съм наясно, че голяма част от хората може и да не са чували за него. То затова и църквата и темата казват "памет", а не "възхвала". Едни хора заслужават добра обществена памет, други - не.
За Стивън Хокинг - Светла му памет, ама тя паметта ще си е факт и без аз да съм се разписала в темата (която не следя специално и не съм я и видяла).

[davc]

От: Ринг свободен

Да де, ама когато един и същи аз, счита значими за обществото, едновременно Григор Стоичков и Стивън Хокинг, некси е ирелевантно да негодува от вял интерес към вълненията си.

[bojitch]

От: Ринг свободен

Ленин, Сталин, Тито, Димитров...

Да не забравим Хитлер, Тато и Мусолини...

Кво да кажем за Пот, Мао, Ким и Пиночет...

Някъде там и Григор Стоичков.

И какво?

Мразим да се месим у делата Господни!

Един РИП в "Памет" би допринесъл повече за репутацията ти.

Защо ли не го виждам?!

[davc]

От: Ринг свободен

Ленин, Сталин, Тито, Димитров...

Да не забравим Хитлер, Тато и Мусолини...

Кво да кажем за Пот, Мао, Ким и Пиночет...

Някъде там и Григор Стоичков.

Да кажем, че татото с малко напън може да се намести между тези, ама Григор Стоичков не е никъде там, съвсем никъде.

[Bogoljub Gagic]

От: Ринг свободен

Да кажем, че татото с малко напън може да се намести между тези, ама Григор Стоичков не е никъде там, съвсем никъде.

Според форумЪт има безспорна корелация между ГЛигор СтоЙчков, Стивън Хокинг и Тато. Ето я схематично:
Стивън Хокинг - астрофизик, гоУем мЕслител и т.н.
Тато - гоУем строЙтел на съвременна Мамковина, на когото ние фсички, ама наЙстина фсички дължим съществуването си (шо иначе щееме да Умрем от епидемиЙ и глад или да ни стъпче коньо, де се опитваме да го впрегнем или яхнеме поради липса на афтомОбили в недоразвика Клета Майка, каквато щеше да бъде без него, поклон и так далее). Таато също беше гоУем мЕслител досущ като Стивън Хокинг, но в друга сВера.
Глигор СтоЙчков - човекот ще да е бил нещо физик (самороден, не да е завършѝл некво виШо, ама е заврЪшѝл школата на живота, дека мЕслим да е много по-важна, а също тъй и Висшата школа на КПСС !) шо е бил и са му гльасувАле големо доверие да бъде:

След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село Горна Малина. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957). Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.

Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969 – 1973), министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977), министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986). На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989)

Т.е. другарЯ Глигор също е голем строЙтел, мЕслител и ако да е с по-малък принос от горните двама гениЙ, туй щото се е борѝл за освобождаването на Клета Майка от кафево-фашисКата чума и не е имАл фреме да се разгърне и да блесТне!

[bojitch]

От: Ринг свободен

другарЯ Глигор също е голем строЙтел, мЕслител и ако да е с по-малък принос от горните двама гениЙ, туй щото се е борѝл за освобождаването на Клета Майка от кафево-фашисКата чума и не е имАл фреме да се разгърне и да блесТне!

Благодаря!

[сто]

От: Ринг свободен

Ще се възползвам от гостоприемството на Тропчо и ще се опитам тук да продължа задочния спор от една друга тема.

Значи сметката излиза според вас? На мен нещо не ми излиза... Ако 50 години пушиш по една кутия на ден (доста завишено, но лесно се смята) и една кутия струва 10 долара (също завишено). Това прави похарчени от теб 50х365х10 или малко над 180хил долара. Нека акциза да е 50% (по-малко е). Това прави 90хил долара. Значи казваш, че с 90хил долара здравата система ще покрие всичките ти лечения през годините? Ми да раздаваме цигари и на децата, че да дръпне здравната система (и икономиката като цяло напред)...
Това е последния ми пост в темата. Няма нужда да ми отговаряте.

Първо, за да не звучи като заяждане, искам да уточня че много ценя всички мнения на Dobs във форума. Разбрал съм че гледа глобално на нещата и че се информира от различни източници на различни езици, съставяйки си собствено мнение.

Хубаво, обаче аз от низината на собствената си неграмотност и с единствената спорна способност да мисля аналитично (до колкото са ме научили мама и тате) мога да съдя дали цитираното е така само от примерите около себе си.
По същество:
Пуша от края на десети клас. Средно по кутия на ден, имало е и повече. За първи път стъпих на лекар по собствено желание или по скоро по желание на родителите ми заради злоядство и постоянни оплаквания от тежест и болки в стомаха на 16 години. Откриха ми язва, успокоиха родителите ми че не е страшно за сега и препоръчаха да отбягвам определени храни. Почувствах се удовлетворен и вече никой не можеше да ме накара да ям нещата, които не обичам.
Вторият път когато стигнах до лекар, като изключвам няколкото ходения зимата заради грипни симптоми, беше в бърза помощ след 35 години. С перитонит и спукана язва. Според мен - вследствие на системно неядене, недоспиване от три-четири месеца по съвсем прозаични лични причини. Оперираха ме, като си платих всички консумативи. Въпреки осигуровките. На шестия месец на мястото на среза се появи огромна херния, колкото детска глава. Последва втора операция, платно, рецидив след още няколко месеца на перитонита заради неспазена диета и няколко дни в болницата по този повод. Платното и избор на екип си платих като поп. През цялото това време не съм спирал да пуша за повече от месец-два, а осигуровки никога не съм спирал да плащам от как регистрирах фирма веднага след промените. До днес. Мога и за родителите си да ти разкажа, дето никога не бяха пушили, ма няма смисъл.

Хайде сега опитай да пресметнеш колко акциз съм платил и колко от същия съм ползвал, моля?

А, и да не пропусна - след първата операция попълваха някаква анкета, в която съм чекнат като пушач и употребяващ алкохол. За статистиката само.

[Тропчо]

От: Ринг свободен

Не посмях да пиша в темата за Боян Петров. Не го познавах, не съм алпинист, не съм мотоциклетист, не съм парашутист, не съм... много неща не съм. Когато чух, че се е загубил, някакси първосигнално се сетих за една Нова Година на х. Вихрен, когато трима души от компанията не се върнаха до смрачаване. Бяха тръгнали в 5 ч. сутринта да катерят върха. Тогава нямаше мобифони, те бяха без станции, пикелите бяха на кръста, въжетата накатани, ПСС на крак, акцията беше почти в ход, когато ония дрисльовци се появяват към 23:30 ч. ухилени до уши. Успяха да скапят вечерта на всичките 75 човека в хижата и още пет пъти по толкоз на Бъндерица, Академика, в Банско и т.н. накрая се появиха като герои, разправяха колко екстремно и яко било...
Далеч съм от това да правя паралел между двете неща. Знам и, че планината е вид наркотик. Винаги искаш да видиш какво може да стане оттатък последната "доза", която си взел последния път.
Какво се случи с този мъж? Защо, мамка му?!

[bojitch]

От: Ринг свободен

Това е опасен спорт. Няма застраховани!