Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Из записките на един тираджия.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Из записките на един тираджия.

    Година втора


    След поредния погълнат грамаж,пръстите ме сърбят да излея болката си с вас
    Карам,и то доста,с това си вадя хляба и издържам семейство....
    Обичам си родината,не съм поредния „тираджия”,любувам се на природата във всеки един сезон....,НО започнах да,меко казано,не харесвам хората....
    Та да си дойдем на думата-след като и Бойко не можа да се пребори с природата,се наложи да „поизчакам „ няколко дни в гр.Русе.Хубав град,хубави хора,източиха ми нафтата посред нощ при минус 24 градуса......,но какво са няколко стотин литра на фона на тази стихия???Ще ми одържат от заплатата,ще се свия за 14 февруари(трифон зарезан),майната му.Обаче красота-сняг,преспи,почти бели нощи....
    На фона на свирещия вятър даже се замислих за плюваните от нас руснаци,как и с кой акъл са ни освобождавали....
    Съжалих и тези момчета в полицейски униформи,които говореха не членоразделно(може би от студа)нищо,че ги „почерпих”за това,че слагам вериги без светоотразителна жилетка......правилник,закон-трябва да се спазва.
    Та така,след зареждане някакъв мижав пазар(цигари ,хляб и кемвирши) и 25лв в джоба,тръгвам към заветната цел-София.Да ама ама с/у прирадата не можеш да се бориш-в Плевен „органите” затворили и пътят е през Бяла слатина.Кво толкова ,цигари имам-газ.
    И тука вече почвам да се ...как да го кажа...псувам.По радиото казват за някакви температурни рекорди в гр.Кнежа,а аз съм там.Да Ви кажа ,че не съм мислил как ми замръзва нафтата и си оставам там поне до Гергьов ден,ще Ви излъжа.Ей,на шофьор човек какви мисли му минават през главата...и така мислейки си и стискайки геврека
    като незадоволена домакиня дистанционното пред турски сериал стигам до един знак STOP в Борован.Оглеждам се и докато си хапя долната устна ,другата врата с отваря и със скок се качва няк’ва натокана мацка .Грим,парфюм и сини устни(може би от расата ама аз го отдадох на студа)
    -„Да ме метнеш приятелю до др.село,че ша мръ от студ”
    Жалостив съм,баничка купувам за закуска и на помяра я давам,че ме гледа жално та няма да я метна....
    -„Да ти казвам само че сфирка правя и секс ако искаш”....
    Къв секс бе мен ми е станал на шар-пей,и .....ше си спестя мислите ,че се срамувам от себе си.Спичачки и полу-очтиво я моля да слезне.Цъ,греда,тази дама на някакъв странен български език ми обясни,че трябва да и платя щото сводника я видел да се качва и.....като че ли аз съм я канил!!Леле кипнах,на това което ми излезе от уста и сръбски филм би се изчервил.Обаче тая ме накара хлъцнем.бръкна в чантата и извади един камък.А кажете ми в тоя сняг от каде намери камък???Осетих се ,че си хапем много силно долната устна щото много ме заболя,ама тая ме освести.
    -„Или даваш 20лв.или ти чупим стъклото”
    Ем ми олекна,ем ме стегна.Нема да ме трепе(хубаво ,цела Европа минах,а тука да мрем....),ама са и джам да плащам????Счупен от вътре???Не знам на какво съм преличал ама тая вика:
    -„Ама да знаеш,че сводника е напред а патрулката е отзад и ме пазят”
    Мислих или поне съм си мислил,че мислим ......дадох и 20лв.Слезна.Не че ме е страх ама веднага заключих другата врата,смятам за напред и така да я държа....
    Валяло е ,духало е-не съм разбрал.Окопитих се в Мездра и то щото цигарите свършили.Е, нали ми останаха 5лв.,купих си.Главата ме цепеше ,дали от препушване.....




    Година четвърта



    Биха ме


    Да ви кажа,спокоен човек съм,рибар,или поне бях.
    Та да ви разправям.......
    Шофьорче съм както знаете,пътувам си непрекъснато....
    Обаче след всеки курс идва момената за почивка.И така ,три месеца из европата ,време е един да съм си в къщи.Ремонтче ,това –онова,почивка ,детето....
    Таксито,багажа,подаръците и на звънеца.Кирето бе!!??Кирето ми отваря!!На мойта врата,на моя апартамент?Кирето от другия блок,”Киро късмета”,така му викаме щото жена му избяга и си е сам без никви нерви и грижи.
    Баката с латекс я няма в коридора,стените огледало,дивана преместен до другата стена....
    Като ми наля жената в друга чаша (мойта е с патенца)нещо ме усъмни ама па точно с Киро смотания??Невъзможно!!Фиоложка е,освен книги обича и да бродира гоблени,след работа все готварството я влече.Експерементира.
    Детенце се радва,нужди си има.Сърце се разтапя,пари си отиват.....Телевизора вече е без снежинки,новини текът,правителство пада ,митинги....
    Абе не може да е верно бе,въобразявам си....
    -Късно е ,ще отидеш ли до NON STOP –a,че Кирето не харесва тея фашистки бири кадето си донесъл?????
    По навик когато ставам лекинко ритам табуретката кадето си качвам краката,ама сега Кирето я използваше и крака ми овисна във въздуха...
    Ей това София голям град!!Хора всякакви и реч различна.
    Като ме емнаха и няма излизане от митинга.Викат, крещат,знамена развяват...и химна даже пяхме...
    Така и не разбрах от каде ми дойде,ама след третата палка по главата разбрах ,че положението е сериозно.Корав съм,изправих се и се опитах да обясня на униформения ,че съм за бира ама.....давали са ме по новините-тоя с кръвта по лицето,ръкомахащия на който са му платили да създава безредици....
    Ям от консерви,спя в ламарина ,къпя се с/у заплащане,ама пусто хич не ми се прибира вече.....




    Година пета






    Четири такта,или един брак през погледа на един тираджия.



    Първи такт - процес всмукване или пълнене.

    -„ Ей....какво мислиш???”Сто пъти си го повторих на ум ,преди да я заговоря...В дискотеката беше задимено,което не попречи на погледите ни да се срещнат и нещо да забушува в мен.Дори и силния бас на ня’кво парче от 90-те не можеше да заглуши ударите на сърцето ми.Алкохолът се изпари,беше нещо ново за мен.
    От тук нататък бях птица ,бях вятър,бях огън и вода....Влюбени....Уникално...
    Люляови нощи,,мирис на липа,песен на щурци,нощи с безброй мечти и небе с безброй звезди....Морето...ех морето....

    Втори такт - процес сгъстяване

    Гората смени свойта премяна,каручки с дърва пъплеха по прашните пътища,а теста показа две чертички.....
    -„Това е мама,тате и бате”-каза докато аз
    конфузно подавах ръка под разкъсващите погледи на мъжете и просълзените очи на „мама”
    Хорото се извиваше около шатрата , а оркестъра не спираше ,качен в каросерията на една IFA .Дарове ,пожелания и усещане на щастие.....щастие.....щастие....

    Трети такт - процес горене и разширение.


    Зимата отмина,белият кожух се разтопи,показа се тучна зеленина,Кумините спряаха да правят своите странни фигури,а ние запретнахме ръкави и до Петров ден знамето беше вече забито на новия ни дом.Второ беше на път,а булката не спираше да мрънка че на село си е „най” ,и че София е селяния.... Откри автомобила,Мол-а и епилацията.
    Аз карах.През цялото време карах,дори и когато почивах пак карах-трябваше валута.
    Купих и камера!!!Как иначе да видя прощапулник???И рожденни дни...и нови години...
    И интернет купих!!!Голяма работа е ей!!!Деба и интернета...

    Четвърти такт - процес изпускане.


    По време на този такт буталото се движи от ДМТ към ГМТ като изтласква газовете от цилиндъра на двигателя през изпускателния клапан.
    Познахте ли вече кой е „газовете”?Интернета е като големия к*р!!!Не знаеш какво е докато не го усетиш.Социални мрежи,сайтове за запознанства,форуми....
    След развода аз продължавам да карам...и по енерция,и на чи*ии,и на вода и хляб когато се наложи....


    Autor S.Danovsky

  • #2
    От: Из записките на един тираджия.

    Прочетох и искам да те попитам тези случки твои реални ли са или художествена измислица? Което и от двете да е - интересно е написано и все с неочакван край
    Кръвна група 0+

    Ivan_J: " Всеки си има глава на раменете, лично негово задължение е да си я пази, ако му трябва за нещо. "

    Коментар


    • #3
      От: Из записките на един тираджия.

      Талантливо поднесена творба с типично нашенски акценти от реалността...по-скоро откровена, отколкото измислена ..
      0899 шест5313нула
      За всекиго по нещо

      Коментар


      • #4
        От: Из записките на един тираджия.

        Когато си мислиш ,че "караш"....очите са ти отворени ,а сърцето ти спи.....Когато започнат да ти се привиждат извънземни,Металика чакащи на STOP,яйца по панагюрски и 'сякви щуротии ,отбиваш и спиш.
        Когато се прибереш в къщи,адски познати ти се струват разни неща!!!Дали съм си ги мислел или сънувал или усещал?

        everything is 90% true.

        Коментар


        • #5
          От: Из записките на един тираджия.

          Увлекателно и много близко до действителността....чакаме още!
          Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого.

          Коментар


          • #6
            От: Из записките на един тираджия.

            Доста интересно четиво, особено за неделя вечер, тъкмо се чудех какво да правя в този късен час. Поздрави за автора де

            Коментар


            • #7
              От: Из записките на един тираджия.

              "Ям от консерви,спя в ламарина ,къпя се с/у заплащане,....."


              аз на това викам "кървави пари"

              Коментар


              • #8
                От: Из записките на един тираджия.

                Те шофьорските винаги са били кървави .
                Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .

                Коментар


                • #9
                  От: Из записките на един тираджия.

                  Поздравления за добре написаните думи. За жалост нещата от живота са такива особено шофьорските неволи.
                  Аз лично не съм се сблъсквал с това, но знам точно за какво става на въпрос. Дядо ми и Баща ми бяха дълги години международни шофьори, та имам беглата представа за нещата. Аз също съм шофьор, но не международен, а и нямам намерението да съм такъв точно заради тези мъки и неволи, но човек трябва да се препитава от нещо.
                  П.П. Това е доста мръсна и недооценена работа и много хора си мислят: "Е какво толкова, седиш си по цял ден и въртиш геврека". В Англия затворниците с леки присъди ги осъждат ХХХ време зад решетките или ХХХ време шофьор, повечето предпочитат да си седят зад решетките
                  Поздрави
                  SUBARU OUTBACK I 2.5 AT

                  Коментар


                  • #10
                    От: Из записките на един тираджия.

                    Първоначално публикуван от Доби Преглед на мнение
                    ....чакаме още!
                    ......”Нещастници”,мислех си почти на глас ,и се чудех аз ли съм изчекнат или полицаите са там само и единствено да рекетират?20лв.,*бал съм ги,с тях и без тях пак ще съм си същия.....
                    20 ноември,дата която ще ме кара винаги да отронвам сълза......Границата между есен и зима...време ,което те подтиска заедно с дъжда ,мъглата ,гадния вятър ...Сиво...

                    След хилядите километри из Европа,Дунав мост и.....мила родна картинка.Дупки,кал,локви по пътищата и „родната полиция ни пази”...20лв!!!
                    Карам и аз не знам каде...табели???Забрави!!!Чистачките танцуват своя танц с дъжда,мъглата се гаври с цвета на очите ми.....
                    Видях я да тътри по банкета.Видях е грубо казано.Беше силует,който по-късно във времето осъзнах.Тояжка в ръка и торбенце от плат в другата ръка.Турците викат „яваш яваш” гърците „сега сега” а ние имаме думата „креташ”.Целия облак от вода и кал се стовари върху нея.Дори не се предпази с ръка.
                    След оня случай не спирам ,но нещо ме накара....
                    Стотина метра по-нагоре имаше нещо като отбивка(по-широко кално място),спрях .Макар и с шапка и шуба усещах как вятъра обръща космите по тялото ми....
                    -Ти кой си?-ме попита след като я изчаках да приближи и ме види.Беше обута в гумени галоши, които от кал не се виждаха....нещо като вълнена пола и някаква рубашка ,която някога е била синя....На лактите имаше грубо зашити парчета плат.Синя торбичка с някаква бродерия по нея....
                    -Станимир съм бабе.....
                    -Аааааа Станилко.....И кво щеш?
                    -Нищо,за каде си тръгнала?Давай да те карам.
                    -Отивам чадо при моя Спаско.....Там нагоре е по друма.....
                    Докато се мъчеше с качването в кабината ,видях ръцете и.Напукани като дълбоко изорана нива.....Вените изпъкнали като планини....
                    Село или нещо като махала нямаше от километри,а и преди да я срещна не видях.....
                    -И моя Спаско шофьор беше....като тебе,хубавец...
                    „Беше”?????!!!!В първия момент съжалих че съм спрял....
                    -Автобус караше,голям като читалище......син.
                    Като заговори за него видях как празните и очи засветиха.Усетих някаква огромна сила зад това крехко и увяхващо тяло.Свали забрадката и зад оредяващата бяла коса се видяха изпъкнали скули,набраздени с дълбоки бръчки....Пречупено ,но не сломено лице.
                    -Искаше в международния,ама по партийна линия не го земаха,щото баща му го казаха „враг на народа”.Умря в Скравена,лека му пръст...
                    ......................
                    -Ей там ,големия орех виждаш ли го?Там спри,там е Спаско.
                    Не усетих как съм изминал толкова километри.Не усетих и гадното време ,което преди да се качи псувах!!!!Това ми е най-хубавия диалог от както съществувам!!!Единствено до сега така свободно и спокойно съм разговарял с майка ми!!!Човек ,който няма задни мисли и користни цели..
                    Изведнъж настана такава тишина че чукането на мигача кънтеше в главата ми....
                    Спрях на един завой,с нещо като отбивка....там след ореха.....
                    -Ей го моя Спаско.-посочи ми мъничка паметна плоча със снимка на нея......-Ела,ела да те види......
                    От черно-бяла снимка ме гледаха момиче с булчинска рокля и още едни очи като на бабата....Хванати под ръка и допрели главите си....
                    Не мога...Аз не мога да опиша какво изпитах.....В момента пиша тези редове и отново настръхвам.....
                    Месеци след случката ,аз отново се сещам за бабата,за силата и...волята....
                    На нещо като пейка до ореха извади едно толкова вехто месалче ,че.....
                    -За бог да прости чедо,ела земи залче....
                    В момента съм някаде след Стокхолм и в мислите ми отново изплува образа на тази женица.Преосмислям разговора ни.Минаха месеци а това остави дълбока следа в съзнанието ми.
                    Връщам се към разговора ни и се опитвам да разбера какъв трябва да си и колко трябва да си силен...

                    Да отгледаш сама дете защото някой решава ,че мъжът ти е против „партията”,никой да не те взема на работа,да бъхтиш в ТКЗС....С кирливите пари да направиш нещо като сватба....Да загубиш единствен син......Да отгледаш внук ,за който от както замина да учи,вече 30г. не знаеш нищо.....
                    С мизерните пари пътува всяка година 110 км. с влак и 11 пеша........
                    Когато тръгвах исках да я закарам до някаде ,да дам пари.....Само отрони една сълза и мe благослови.....
                    Остана при Спаско.....
                    Зарекъл съм се тази година да съм там,каквото и да става......
                    Дано да я видя .....

                    Коментар


                    • #11
                      От: Из записките на един тираджия.

                      Има и хубави моменти . https://www.youtube.com/watch?v=4riuCzWz3pY https://www.youtube.com/watch?v=UaxZscVA2bs Добре поминават колегите
                      Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .

                      Коментар


                      • #12
                        От: Из записките на един тираджия.

                        Полследното искрено ме просълзи...
                        Човек е ~70% вода. Ако няма мечти или цели в живота, това е просто една вертикална локва.

                        Коментар

                        Активност за темата

                        Свий

                        В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                        Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                        Зареждам...
                        X