Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

[bojitch]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Завоалирана конфузия?!
Да! Абсолютна измислица! Таксиметър може да закара някого, до някъде за без пари, но да го вози със служебната кола цял ден...Забравете. Да не говорим какво ще му се случи, ако го надуши някой "орган".
Впрочем, когато се възхищавате от постъпката на шоферо, вие отдавате уважение и възхвала на уменията на автора да представя определени свои хрумвания. А той, авторът, си има специализирана професия - писател, драскач и т.н. Аз, ти, той не можем да го измислим. За да се чете, включително и от вас , трябва да бъде достатъчно позасилено и художествено обогатено. В живота няма такива случки.
Не напразно направих сравнение със сутри, но това ви убягна.
Това не е единствена тема по подобен въпрос. За съжаление не успявам да открия другите, а има какво да се научи.

[suzuki team]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

По добре да не казваш какво било абсолютна измислица.Ако нямаш какво да кажеш,просто не се чувствай длъжен да го кажеш.А след 25 год в бранша смятам че доста добре знам с каква кола,кого, кога и къде мога да карам.И колко!

[bojitch]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

А след 25 год в бранша

Ето къде било заровено кучето! При мен са само 5 и заставам засрамено в ъгълЪТ...

[Danika]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Браво, Радославе!
Няма значение дали това наистина се е случило.
Важното е, че докато има свестни хора, може да се случи
@ bojitch, хората се възпитават и с положителни примери.
Не знам дали в съвременните читанки я включват една българска приказка-притча.
А би трябвало.

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.

Като сме възпитавани с нея и с приказката-притча за дъската с гвоздеите, да не би това да ни е навредило?

[suzuki team]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Браво, Радославе!
Няма значение дали това наистина се е случило.
Важното е, че докато има свестни хора, може да се случи
@ bojitch, хората се възпитават и с положителни примери.
Не знам дали в съвременните читанки я включват една българска приказка-притча.
А би трябвало.



Като сме възпитавани с нея и с приказката-притча за дъската с гвоздеите, да не би това да ни е навредило?

Мани, той сега сигурно пак ще каже че не е вярно,или че е провокация!

[suzuki team]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Ето къде било заровено кучето! При мен са само 5 и заставам засрамено в ъгълЪТ...

Много правилно решение!Поздрави!

[bojitch]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

една българска приказка-притча

Има разлика между двете "случки", въпреки че целта е една. Историята със стареца е напълно достоверна, но и при нея има какво да се желае. Например, колко годишно е внучето.
За таксиметъра казах почти всичко. Защо почти? Ами авторът е допуснал и противоречие, но в общия план не е толкова важно.
Открай време се интересувам от темата притчи и няколко от тях ме накараха да гледам особено критично на писанието. Как може да те възпитава невъзможна случка?! Абсурдът е толкова явен, че от възмущение не можеш да оцениш доброто. Научих се да вниквам в детайлите и най-малката недомислица ме дразни. Разбира се, в нашия случай, историята е сравнително приемлива. Мога да цитирам абсолютно недомислени съчинения, с които, авторите, искат да ни направят по-добри. При мен не се получава - оставам си лош.

[suzuki team]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

........ Как може да те възпитава невъзможна случка?!

Може.То това е измислено много отдавна в една друга книга,ама явно не си се интересувал достатъчно.Когато не искаш да видиш нещо,никой не може да те накара!И за това има дума!

[bojitch]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Налага се да ти обърна фнимание, че исползваш елементи от контекста, които изкривяват значението. По този начин не може да се води конструктивен расговор. Отделно, въф всички, директно обвиняваш. Тук пък се налага да ти припомня "притчата" за черната уфсъ и стадото. От нея пък знаеш, че единствено различните допринасят за еволюцията. Пък, кой знае, може и да не знаеш. Колкото до стадото - да, то не фниква в садаржанието. Достатачно е да му "покажеш пръст".
Айде наздраве!

[Стоян Боюков-Sariones]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Ето къде било заровено кучето!....

Баце!! При всичкото ти черногледство супер много натоварваш околните. Много се радвам, че не съм в близки отношения с теб! Бъди жив и здрав.

[bojitch]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Това, малко не го разбрах. Признавам! Но и ти допускаш грешка. При близки отношения, обикновено, разтоварвам.

[suzuki team]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Това, малко не го разбрах. Признавам! Но и ти допускаш грешка. При близки отношения, обикновено, разтоварвам.

А ти нали щеше в ъгъла да застанеш?

[bojitch]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Заради разликата в годините бакшишстки.

Абе, оспамихме темата на човека, ама тук не беше ли разрешено?

[suzuki team]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Заради разликата в годините бакшишстки.

Абе, оспамихме темата на човека, ама тук не беше ли разрешено?

Мисля че и сам можеш да си отговориш,отговора се съдържа във въпроса ти!Вземи се спри най сетне!

[bojitch]

От: Красотата на търпението- разказ на един таксиметров шофьор.

Да, добре се изразяваш, но можеше по-просто:
-Моля, остави ме да съм последен! Много е важно за мен!
ОК! Само напиши още нещо, за да си наистина последен. И къде ти остана "красотата на търпението"?!