Смяяяях....

[musovir]

До: Смяяяях....

Правила и разпоредби за работа в офиса оттук нататък:
1. Работата е почивка. Всеки вид усилие трябва да бъде избягвано. Който се поти по време на работа, да се уволнява веднага.
2. Началото на работното време се определя свободно по преценка на работника, но не се разрешава да е по-рано от 10:00. Преди започване на работа, на работниците се предлагат кроасани, сладкиши и кафе.
3. Минималната работна заплата по договор става в размер на 2500 Евро седмично. Допълнително се полагат безплатна храна, бира и цигари.
4. Всеки служител трябва да идва с марков костюм, средствата за който се осигуряват от фирмата.
5. На служители, които са повече от 5 седмици във фирмата, се осигурява служебен автомобил.
6. По време на работа на служителите се разрешава да си тананикат и подсвиркват. Ако някой си тананика Чарт Хит, на останалите се позволява да се полюшват в ритъма му.
7. Обедната почивка е от 12:00 до 15:00 часа. Работодателят трябва да се погрижи за достатъчно и вкусна храна, за напитки към нея и за стаи за почивка след това.
8. Не е позволено да се будят служителите по време на работния сън .
9 Паузата за кафе е от 15:00 до 16:00 часа. Музикалното оформление се осигурява от работодателя.
10. В 17:00 часа приключва работният ден. При напускане на работните места от служителите, шефът се задължава да се ръкува с всеки поотделно и да му изкаже благодарност.
11. Ако някой служител желае да сключи брак, фирмата поема пълните разходи. Сватбеното тържество се състои в жилището на шефа. В такъв случай фирмата преустановява дейност за 8 дни .
12. При разрешаване на спорове между служители се препоръчва да се щадят краката на бюрата и столовете. Бухалки, оръжие и вериги могат да се получат от ръководството на фирмата.
13. Нашият девиз гласи: ”Оставяй от днешната работа за утре”.

[Фани]

До: Смяяяях....

Защо няма цигани в Рая

Тъжна притча

Свети Петър остарял, попрегърбил се и изнемощял. Краката му вече не го държали и му било трудно да посреща лично кандидатите за Рая. Ръцете му отслабнали и едва успявал да открехне тежките райски порти от ковано злато, за да влязат достойните.
Затова си взел един млад и силен ангел за помощник. Дал му връзката с ключовете, тефтера и нужните наставления и се оттеглил в покоите си, но от време на време поглеждал към мониторите около себе си и следял как се справя ангелът.
След няколко дни по пътя към Рая се задала група мургави мъже и помощникът излязъл да ги посрещне. Щом се приближили, миризмата от тях го накарала да сбърчи нос, тъй като нямала нищо общо с уханието от градините зад него. “Тия трябва да са живели без вода в пустиня, щом са такива немити и с почернели от мръсотия тела и дрехи”- помислил си той.
Предвкусвайки удоволствията, които ги чакали в Рая, мургавите се хилели насреща му, оголвайки пожълтелите си, проядени зъби.
- Вие какви сте?
- Роми... – отвърнал един от тях, като преместил цигарата си от едната в другата страна на почти беззъбата си уста.
Ангелът направил бърза справка в джобния компютър, даден му от Свети Петър и незнайно защо наричан от него “тефтер”.
- В Рая цигани не се допускат! – осведомил ги той и нервно поразперил крила.
- Що бе? Ний ромите не сме ли ‘ора...? – зароптали те насреща му, почесвайки се по рошавите си глави и небръснатите си бради.
- Махайте се! Не сте за тук! – отрязал ги крилатият и се скрил зад портите.
Тъкмо заключил и чул, че Свети Петър го вика.
- Какви бяха тези хора и защо ги отпрати? – попитал той долетелия ангел.
- Цигани. Във файловете на тефтера, който ми дадохте, пише, че те са много мързеливи, мръсни, лъжат и много крадат. Реших, че мястото им не е в Рая и затова не ги пуснах.
- Сбъркал си. Трябваше да ги пуснеш...
- Но в тефтера пише...
- А ти помисли ли къде ще отидат те сега? Колегите от Ада също няма да ги вземат. Там и без това е претъпкано от дяволи, а пък и те няма да тръгнат натам... Значи отиват си обратно на Земята и ще продължат да я карат по старому, а там никой не може да ги промени. Трябваше да ги пуснеш тук, да ги интегрираме в нашето общество. Не бива да забравяш, че Господ Бог е направил хората равни и по свое подобие и образ... – тук Свети Петър скришом се прекръстил и добавил: - Затова върви да ги върнеш, ако още не са слезли на Земята.
Ангелът послушно отлетял, но след минута се върнал повече мъртъв, отколкото жив.
- Няма ги! Изчезнали са! – докладвал той примрял от страх.
- Ей, тия са много бързи! Нищо, не се тревожи. Следващия път, като дойдат други цигани, пусни ги да влязат.
- За циганите ясно, но какво ще правим с Райските порти? Аз за тях казвам, че са изчезнали...

[iva_kx]

До: Смяяяях....

Как се променят логата на някои фирми след световната финансова криза

http://dev-the-web.blogspot.com/

[Tougi]

До: Смяяяях....

[Фани]

До: Смяяяях....

Съвременни методи за прогноза на времето

[nemirko]

До: Смяяяях....

Здравейте,
Току що прочетох поста на нинджата, в който се разправя за любовните и алкохолни трепети на един войник и реших да разкажа за няколко мои студетски истории. Предварително моля да бъда извинен, защото перото ми не е професионално и няма да мога да достигна литературните висоти на това изключително произведение, но пък от своя страна обещавам украсата да бъде не повече от стрък в букета от случки споходили моя милост.
И така. Зимен слънчев ден в Пловдив през 1987г. Един колега и аз се качихме в първия минал тролей, който щеше да ни откара на половината път от ТУ към общежитието, помещаващо се в кв.Тракия, блок 332 вх.А. Приповдигнатото ми настроение, което ме изпълваше до голяма степен се дължеше на току що сключената сделка с въпросния колега. Бяхме се разбрали да му начертая някакъв чертеж, а той от своя страна щеше да ми напише задачата по програмиране. Толкова бях щастлив, че хеви метъла, който обикновено витаеше из първокурсническото ми съзнание бе прорязан от лъч класическа музика. Това бе напълно неочаквано за мен и при опита ми за слизане на спирката на ВСИ-то, завладян от този порив аз разперих криле (разбирай ръце) и набирайки скорост покрай няколко впечатлени пътника реших да излетя през отворената врата на тролея. За съжаление ускорението, което изненадващо придобих за краткото разстояние от седалката до вратата, вместо да ме изтреля напред и нагоре размени последователността на тези две движения. В резултата на този неочахван обрат, вместо с грациозен полет да се приземя някъде около кошчето за боклук на спирката, аз срещнах студеното отношение на горния праг на вратата. Огорчен от неговата непоколебимата позиция, направих рязко отклонение от летателния план и политайки право надолу успях в компанията на повечето съзвездия видими през зимата от нашето полукълбо да преоткрия и усетя стъпалата, твърдо решили да оставят отпечатък върху задните части на моята особа. Както и да е, най-накрая успях в кълбовидна форма да напусна недружелюбния тролей. Настана мрак... Звездите блестяха ярко... Някъде от космоса се носеше треперещия глас на старица, опяващ моите премеждия. "Какво направихте детето, пребихте го!" нареждаше тя. Отворих бавно очи. Над главата ми кръжаха обувки. Погледнах надолу и видях небето в краката си. По късно разбрах от бабката, че по-горе споменатото кошче за боклук се беше изпречило на стремглавото ми напускане на тролея и беше поставило изстрадалото ми тяло в близко подобие на йогистката поза свещ. Пак настъпи мрак. Въпреки, че беше зима, не очаквах деня да бъде толкова кратък. Отново съмна. Всичко се беше преобърнало наопаки. Над главата ми отново се беше наместило небето. Бях заобиколен от хора, а наоколо витаеше любов и щастие. Една жена ме милваше по главата, а радостта на група млажеди лъхаше от нахилените им физиономии. Потърсих моя колега. Видях го на предната врата да разговаря убедително с някого. Обяснявал на шофьора, че съм от София и в следствие на този факт се очаква пораженията по главата ми да са незначителни. Тролеят тръгна. Дали вратата остана отворена, за да могат пътниците да ми хвърлят прощален поглед или благодарение на моя шопска глава бях изкривил прага и до ден днешен си е мистерия за мене.
Половин час по-късно, след като успях да преодолея новопридобития неприязън към тролеите, се качихме на верния такъв. С бавни и неуверени стъпки стигнах до входа на блока. Често да кажа, не помня как съм се качил до четвъртия етаж. Звъннах и вратата се отвори. Толкова големи очи виждах за първи път! Почаках малко и ги помолих да мръднат за да вляза. Оказа се, че очите си имат глава, чийто притежател бе новият ми съквартирант. А дългите светлини, с които ме посрещна се дължаха на факта, че е пътувал с мене в тролейбуса с отворената врата.
Три чаши с вода и близо час пламенни уверения, че нямам кръвна вражда с тролейбусите, доведоха до споразумението за да му кажа името си а той се съгласи да остане на изпитателен срок.
Минаха десетина дни на безоблачно съвместно съжителство. Даже си говорехме от време на време. И така до деня с лабораторното по химия...
Асистентката бе зашеметяваща. Всяка задача, изречена от прасковените й устни на мига ставаше мое най-съкровено желание. Така бе и с упражнението със сярната киселина. Трябваше да отсипя шестдесет капки. Всяка една скъсяваше разстоянието между нас. Към края на броенето, носейки някаква епруветка тя беше толкова близо до мен, че ръката ми трепереше от вълнение. Изпускането на колбата бе най-естественото нещо, което се случи. Киселината се разля по новия ми небесносин панталон. Край, помислих си, тя никога няма да ме хареса такъв непохватен! Да ама не! Оказа се, че ефекта бе точно обратен! Хвана ме за ръка и ме отведе в тъмната стаичка, където държеше разните там разтвори и стъкларии. „Сваляй гащите” нетърпеливо изкомандва тя. Не вярвайки на ушите си аз запристъпях нерешително от крак на крак. „Сваляй ги бързо, че няма време!” О небеса! Тя наистина ме иска. В следващия миг всичко беше долу...
Дано усмивкана й да е била предизвикана от ситуацията, а не от гледката. „Ама какво правиш? Вдигни си бельото” Звънкия и смях обърна посоката на движение на кръвта ми обратно към главата. Изчерервих се. След това напои една марля с някаква основа и започна да бърше бедрата ми. Лицето ми почна да бавно да избледнява...
Краят на нашата връзка настъпи с думите: „Вдигай си панталона, вземи едно такси и право у вас. Сваляш панталона и се изкъпваш обилно с вода.” Почуствах се нещастен и неупотребен. В знак на протест не се качих на такси а хванах верния тролей, седнах и сложих папката в скута си за да се предпазя от многозначителните погледи на накой пътник ако види мокрото петно по панталона ми. Дойде и моята спирка. Слязох внимателно, както правех това от няколко дни насам. Навън отново бе слънчево и ясно, време което обикновено ми носеше само неприятности. Лек хладен ветрец галеше бузите и бедрата ми. Погледнах надолу и видях две големи, но абсолютно неправилни дупки отпред на гащите ми. След раздялата с асистентката, това направо ме довърши. Останал бях само с черния шушлеков панталон, който зимно време определено създаваше дискомфорт на краката ми и на някой атрибути между тях. Прибрах се посърнал. Окачих панталона в гардероба с надеждата ако спре да се разпада да помоля някоя колежка да направи от него нещо за обуване. Влезнах в банята и се опитах да изтрия и последния спомен от асистентката.
След 2-3 часа се прибра съквартиранта ми. Както споменах по-рано, от време на време си говорехме. „Миро, знаеш ли, че някакъв тъпанар се залял със сярна киселина в института” каза той и отвори гардероба да си закачи якето....
Следващите минути ме научиха, че всяка работа, дори обикновена като събирането на дрехи и учебници, може да се върши с желание и усърдие. Въпросът опира предимно до мотивацията.

Благодаря за търпението!

[musovir]

До: Смяяяях....

Без думи...

[Tougi]

До: Смяяяях....

Загубени в превода:

[musovir]

До: Смяяяях....

Ето така се гмуркат "моржовете"

http://www.vbox7.com/play:1a8ef6ae

[Chaveto]

До: Смяяяях....

Цък, цък

[Симеон]

До: Смяяяях....

Завърнал се наш полярник от Антарктида и се адаптира в обстановката в Родината:
-Абе, има ли някъде само бели жени?
-Има. Цяла Европа, Половин Америка, Азия...
-А само черни?
-Колкото искаш. В АФрика в Латинска Америка.
-А шарени в черно и бяло има ли?
-Не! Такива няма!
-Значи е била пингвинка...

[nemirko]

До: Смяяяях....

.... И като заваляха едни 12 годишни питиета - цяла нощ та чак до сутринта. После го обърна на бира и така натрупа, че едвам се прибрахме....

[Симеон]

До: Смяяяях....

Търсех раздел "Смях в политиката". Намерам или само "Смях", или само "Политика, икономика". Затова тук.
Бушизми. Весели бисери на Джордж Даблью Буш.(От в-к "Сега")

-Някои избиратели ме пренедооцениха.

-Съвършено ясно е,че в момента когато ме избраха, тъмните облаци над хоризонта се оказаха над главите ни.

-Вече век и половина Откак САЩ и Япония създадоха един от най-великите съюзи в световната история.

-Мисля, че войната е опасно място.

-...начи, пълното мнозинство от иракчаните искат да живеят в мирно и свободно общество. И ние ще намерим тези хора и ще ги изправим пред съда!

-Като губернатор на Тексас, аз наложих високи стандарти на държавните училища. И аз отговарям на тези стандарти.

-Знам аз как расте малкият бизнес. И аз съм бил такъв.

-Сенатът на САЩ би направил голяма грешка, ако позволи от тази палата да излезе каквото и да е клониране на човека.

-Семейството е място, където нацията намира надежда, а крилете - мечта.

-Работата е там, че във Вашингтон има много доклади, които никой не чете. И за да покажа, колко е важен за мен този доклад,(за положението в Ирак) аз го прочетох. И Тони Блеър го прочете.

-Когато ми звъни някой губернатор, аз винаги вдигам телефона. Това е всичко, което мога да ви кажа.

-Когато някой умен човек разбере какво се е случвало в този Овален кабинет, аз отдавна вече няма да съм с вас.

No comment.

-

[Тихомир]

До: Смяяяях....

[bodo]

До: Смяяяях....

Станишево бъдещеОт: Анонимен
Начи, при свинско погребение е млого потребно да се спазва пофат за безопаснос.Таа палиа куту се усефери че си поажда,фане да се праи на шашова.Сеца се на вам на там,ришка с праица, забуварва че е прасе и става на чапя.Узима да квичи длъго и громко та ча стра те лови,рове на крно гаведо и млати у бината та че избуши кочината...Копеуе нема 'а се пуашиш!Требва да го трутиш наземи.Испуштиш ли го да ръже от врр на валък е.би се у ду.пе.Най-арно е да го вржеш въз некой колъц за заднята нога с връпца куту вардиш да се не излундзи.Щом се опружи,разчепваш преднята нога на страни и нангоре и го бъкваш по грбина с бойния вик: ти еб.ем макята шугова шипар кржов! ''
Взето от тук : http://www.dnes.bg/article.php?id=64205