Бар "НАЗДРАВЕ" 3

[Венци В]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Нинджо, да не заграждахте морето бе?

Дей другата нинджа? Нещо се губи напоследък...

Наздраве.

Другата Нинджа днес звъня няколко пъти да да пием кафе ама не можахме да свършим навреме.

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Нещо ме налегна вивацеята,наздраве бара!

[Венци В]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Коле забравих да те поесня,че заградихме половината море до Сочи.

[aldr]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Нещо ме налегна вивацеята,наздраве бара!

Много рано бе пич , наздраве

[Гриша]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Бочка, знаеш на к'ъв зор бях баш тогава. Кога казваш, пак ще си намериш работа насам

Саше, слушай сега (чети де): Преди години правя ремонт на един французин, наследник на един от деветте рода основали Венеция - истински благородник. Разбрали сме се какво, как и защо. Уговорката ни беше на вратата да го чакат чехлите му, в кухнята да са подредени всички прибори по места (вилици, лъжици, тирбушони... абе всичко), в банята единствено не бях сложил тоалетната хартия, пастата и четките за зъби...
Та идва денят на страшния Съд - Малко преди да пристигне съпругата му от Париж, ми носи една картина, която му е подарък от негов приятел художник и е с все още пресен лак по нея, с молба да я окача над дивана. Картина, нищо особено.
Главата ми пари, пулсът ми е 200....вилиците... датчика на климатика... СОТ-а...гаражната врата...
А той отива да посрещне съпругата си от летището и ще са новодомци в стария им нов дом...
Зор, голям зор и вече всичко си е по местата, дори и телевизора им бях настроил, а картината не е! Перфоратор, дюбел, ролетка, молив и мястото и е вече обозначено с кръстче. Стрелям, дупча и закачам картината, стъпил върху вестник на новия диван, правен по мой проект и много скъп. Отстъпвам да видя как стой, и ми привлича вниманието техниката с която е рисувана, твърде релефна е, умозаключавам, че е шпакла. Обратно вестника върху дивана (споменах ли кой го е мислил, а) и с пръстчето върху картината... голяма грешка... лакът е пресен... пръстът ми като подкара тичинките през личинките и заедно през листата, та се спря близо рамката...
Самата картина е натюрморт-масло, няколко нарциса боднати в една ваза. Е, вече един от нарцисите го бях направил на кала (това с повечко въображение би могло и да мине за цвете изобщо).
Невярващ на очите си и на мръсния си пръст, чувам как асансьора спира на нашия етаж... Входната врата се отваря, пулсът ми е 300... Бъркам си в джоба и вадя отвертката (онази дето винаги е на място и е права, и е голяма и е най, най...). Баси сцената... Върху вестник на дивана, с ръка върху която е базирана другата ми ръка държаща отвертката, връщам всичките личинки, тичинки и разни други прахчета по местата им.
Пулсът ми е 400, потта ми е в очите и ме заслепява... Гласовете се доближават...Пулсът ми е някъде, където няма мерене, отваря се врата на всекидневната и ме заварват на средата на стаята съзерцаващ картината. Няма вестник, няма кала, а има една картина с липсващ лак там където съм минал с пръстта и с отвертката...
До ден днешен не си личи. Е, само е леко матирана на едно място. Знам, че авторът и е ходил на гости и я е виждал, и нищо не е споменал за това, което ме състари тогава за 15-тина минути с половин век...

Много дълго бе! Това кой ще го чете, бе...

Отивам за бира, щото свърши. Те за това ми се сака да си купим ракия

Наздраве!

[Доби]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Наздраве на всички!

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Много рано бе пич , наздраве

Рано пиле,рано пее!Киризя тука властелина на пръстените!Наздраве!

[acid rain]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Преглеждайки ТЛ видях някакви екстра кИфтенца,шашлики...Ном,ном! Жива и здрава майсторката им!
Наздраве!Успешна седмица !

[TigerHunter]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Наздраве, дружинка!
Гриша, имал съм подобни трепети в жабешко. Работих почти година във вилата на един...абе, говореше с Колумбия и Венецуела често.

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Бочка, знаеш на к'ъв зор бях баш тогава. Кога казваш, пак ще си намериш работа насам

Саше, слушай сега (чети де): Преди години правя ремонт на един французин, наследник на един от деветте рода основали Венеция - истински благородник. Разбрали сме се какво, как и защо. Уговорката ни беше на вратата да го чакат чехлите му, в кухнята да са подредени всички прибори по места (вилици, лъжици, тирбушони... абе всичко), в банята единствено не бях сложил тоалетната хартия, пастата и четките за зъби...
Та идва денят на страшния Съд - Малко преди да пристигне съпругата му от Париж, ми носи една картина, която му е подарък от негов приятел художник и е с все още пресен лак по нея, с молба да я окача над дивана. Картина, нищо особено.
Главата ми пари, пулсът ми е 200....вилиците... датчика на климатика... СОТ-а...гаражната врата...
А той отива да посрещне съпругата си от летището и ще са новодомци в стария им нов дом...
Зор, голям зор и вече всичко си е по местата, дори и телевизора им бях настроил, а картината не е! Перфоратор, дюбел, ролетка, молив и мястото и е вече обозначено с кръстче. Стрелям, дупча и закачам картината, стъпил върху вестник на новия диван, правен по мой проект и много скъп. Отстъпвам да видя как стой, и ми привлича вниманието техниката с която е рисувана, твърде релефна е, умозаключавам, че е шпакла. Обратно вестника върху дивана (споменах ли кой го е мислил, а) и с пръстчето върху картината... голяма грешка... лакът е пресен... пръстът ми като подкара тичинките през личинките и заедно през листата, та се спря близо рамката...
Самата картина е натюрморт-масло, няколко нарциса боднати в една ваза. Е, вече един от нарцисите го бях направил на кала (това с повечко въображение би могло и да мине за цвете изобщо).
Невярващ на очите си и на мръсния си пръст, чувам как асансьора спира на нашия етаж... Входната врата се отваря, пулсът ми е 300... Бъркам си в джоба и вадя отвертката (онази дето винаги е на място и е права, и е голяма и е най, най...). Баси сцената... Върху вестник на дивана, с ръка върху която е базирана другата ми ръка държаща отвертката, връщам всичките личинки, тичинки и разни други прахчета по местата им.
Пулсът ми е 400, потта ми е в очите и ме заслепява... Гласовете се доближават...Пулсът ми е някъде, където няма мерене, отваря се врата на всекидневната и ме заварват на средата на стаята съзерцаващ картината. Няма вестник, няма кала, а има една картина с липсващ лак там където съм минал с пръстта и с отвертката...
До ден днешен не си личи. Е, само е леко матирана на едно място. Знам, че авторът и е ходил на гости и я е виждал, и нищо не е споменал за това, което ме състари тогава за 15-тина минути с половин век...

Много дълго бе! Това кой ще го чете, бе...

Отивам за бира, щото свърши. Те за това ми се сака да си купим ракия

Наздраве!

Я го прочетох,и сега на колко години си?Че на събора ми се види млад!Наздраве!

[TigerHunter]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Наздраве!
Дзъъъъъък!
Тишо, меткай у цигулката-контрабас!

[тихич]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Гриша няма да те цитирам, ама как си го написал, че направо се вживях и поставих на твое място и брадата ми побеля.
Цепиш мрака братле!
Наздраве!

[тихич]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Наздраве!
Дзъъъъъък!
Тишо, меткай у цигулката-контрабас!

Тигаро е братле, дето също знае как да цепи мрака с музика.
Това парче от тебе Саше съм си го харесал и все с тебе ще го свързвам, ако ще и хиляда пъти някой друг да го пусне по радио или пак в бара.
Наздраве с бира в контрата ,тя цигулката винаги е била за загрявка

[Гриша]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Тишо, к'во викаш, да повилнеем като... грип, а Едва ме нави, отлепвам:

Наздраве.

[тихич]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Тишо, к'во викаш, да повилнеем като... грип, а Едва ме нави...

Наздраве.

Наздраве братле с бира, контрабас и любима банда или песен