Tweet
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Добро утро !
Добро утро !
-
На нас клиренс ни трябва , не скорост -
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Собро утро и от мен.
От онова кафенце, ммм, и после пак в канала.Има ли желание-има и начин!Коментар
-
The Flat Earth Society has members all around the globe.Коментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Колето не се е събудил още 
...второ кафе ...от служебното 
На нас клиренс ни трябва , не скоростКоментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Добро и от мен!
Днес е студено и не ми се мърда, затова кафенце у нас.Коментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Добрутро!Вива: Което само доказва, че земята е била плоска, преди да я намотаят на глобус...Коментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Телешко сварено с биричка. Класика.
Наздраве!The Flat Earth Society has members all around the globe.Коментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
И що хабиш бирата за варенеПървоначално публикуван от Вива (Liebherr4eto) Преглед на мнение? Наздраве!
Чужбина - това е митът за задгробния живот. Който попадне там, не се връща.
Из "Златния телец"Коментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Ехаааа то мноо празно бре. Налях си един ефес и сега с бахурче е чудесно
НаздравеRAV 4
F650GSКоментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Айде, наздраве!Your conscience is all you can take to your grave.Коментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Окъснех , ама ще наваксам
...наздраве
На нас клиренс ни трябва , не скоростКоментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
И аз тъй, та направо скочих в ракиеното време...
Наздраве!The Flat Earth Society has members all around the globe.Коментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Виж как се сещаш кое време е
...наздраве
На нас клиренс ни трябва , не скоростКоментар
-
0осем9осем7шест0осем7едно
МироКоментар
-
От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3
Мен ме нахокаха, че имам неизвинени отсъствия и понеже някои са вироглави, а аз уж минавам за примерна - ето ме да кажа наздраве!
При това с голямо удоволствие
Ако ми позволите да влетя с бутонките.
Как се правел дуел с баница:
"Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе.
Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина.
Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми се свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят.
Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов.
Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух.
Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно "мауу", оттегляйки се за миене.
Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума.
Кулинарното ми произведение се запалило (бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта.
В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам."
Всяка прилика и разлика с действителни лица е случайна (както и правописните грешки - освен, ако не иде реч за мусака
)
През това време жената може да съм била аз и да съм била там
Наздраве
Коментар
Коментар