Нещо напоследък много параноя по въпроса за модерирането усещам.
Може и да не съм толкова в час, ама чак такива драми...
Коле, и аз си седнах вече на дирника, ама едно време бех диване.
Наздраве!
За модерирането-прекалено много се престарават "отговорните лица", а това води до влошаване на ситуацията вместо да се разведри. Ама така са решили-така действат. Явно е започнал да се вижда края на това хубаво място... Пътя към ада е застлан.......
За диването-аз като младо бях хрисим. Зер-имах да храня семейство, а годините бяха много гладни.
Но и както бяха гладни и гадни-така съм напускал работа за щяло и нещяло. И не съм седял даже седмица(сумарно) без работа. Вярно-за малко пари, не е това което исках(шеф на нефтохим-а), но децата ми винаги са били облечени, нахранени, а майка им беше мадама и половина. Чак когато времената станаха по-меки се сети, че била имала други планове за живота.
И сега-когато започнах да усещам тжестта на годините-започвам да ставам на свой ред диване.
ма то трябва да си се изживее, трябва да си вземеш своето от живота. Ако на млади години-на стари...
Айде наздраве, че разговора стана много философски.
Айде и аз да ви викна Наздраве!
Гледам нещо бара се поизпразнил.....изнесъл се у Загоре, ма кой каквото иска.
Е аз съм си дома чувам си дяцата, и сега ви чета ....ма бира не пия, в това годишно време пиех вино, но по здравословни причини не мога, та затова малко ракии с четири леда, ей така за кеф.....
Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого.
Параноята идва (и ми идва) в повечко, Коле.
Модериране винаги е имало и няма нужда на теб да го казвам.
Вече се търси и под вола теле, но не само от модераторите.
Не виждам нищо да се е променило драстично.
Прекалено се драматизира...
Не ми се рови в шита, че се нервирам.
Айде, наздраве!
Your conscience is all you can take to your grave.
Като чуя пиано бар и ме е страх да видя съучениците си.
На последното събиране на курса, преди 4 години през деня окопавах царевица, очите на четири и малко уморен отивам в ресторанта, не се пуши, една бутилка сливенска перла и навън с цигарите.
Оттам в пиано бара уморено весело натикан откраднах 2 бутилки уиски от бара (баси заспалите бармани) изпихме ги без да разберат, ама си ги платих.
А в същата вечер и набор 73 от музикалното у-ще празнуват и те- хоп в пиано бара.
Заиграхме се с една наборка от музикалното, а тя кукла, запазена от всякъде ,ща не ща, оня шемет отдолу все 12 показва.
Идва ред да си тръгваме и идва наборката от музикалното и ми шепне искаш ли да си вземем стая в хотела и приятелката ми ще дойде.
Ама аз съм верен и категорично отказвам даже и тройки, малеее 17 годишно девойче франсе ми е свирило, ама свирка по ноти никога не е било.
Дотук с ерекцията.
Излизаме от хотел България, където беше пиано бара и се сбогуваме.
Тръгвам си нахакан над козирката на зиг заг по центъра и се разминаваме с една тайфа абитуриенти и един от тях нещо криво ми каза, един бърз пиян тукат и на земята.
И като скочи тая млада пасмина и стискам очи и си викам ей сега ти наместиха кокалите Тихо.Ама не ме биха, дали щото разбраха, че няма смисъл.
Легнах на една пейка и само усещам как слънцето ме топли и изпива с лъчите си махмурлука.
Отварям очи и гледам, как целия град се разхожда край пейката на която дремя.
Сраааааам, голям срам, никога повече на сбирки на курса.
Коментар