Бар "НАЗДРАВЕ" 3

[Вива ViRuS4eto]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3



Наздраве!

[bochkata]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Миро кво пушиш ...такива цигари си купувах през 1982 в Чехия , български за износ и ги наричаха БеТечки ...наздраве

Такива пушех в казармата през-1989г.

Наздраве!

[Vili4ka]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Изморих се!

НазБир!

[Вива ViRuS4eto]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

И аз, а даже не направих брускети.

Наздраве!

[коко келеша]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Я си поръчайте по една готова! Тука при нас доставчиците направиха коловози от мераци за спасяване на пишман готвачи. Наздраве, малък джин с истински тоник - "ш-ш-ш-швепс-с-с-с" и много лимонов сок. За десерт може и кекс, от одевешния . Ей, много съм добър на бързите десерти!

[Вива ViRuS4eto]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Няма кекс, нали съм на строга диета.

Наздраве!

[petroffbg]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Наздраве!И аз съм на диета,плескавица с наливна.

[коко келеша]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Кво станА бре, не свършИ ли тоя биг излагадър? Стане ли осем и бара се изпразва. Наздраве, втори малък джин с много разредиител и ускорител!

[Vili4ka]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Наздраве! Дишам тежко и почивам

Ей ви Четивото!

Пица /с хрупкава коричка/ по рецепта на Vili4ka

Всеки може да направи пица, дори и най-некадърният готвач! Да, но така си мисли само най-некадърният готвач!
Реших да правя пица. И дори не една, ами две! Колко па толко сложно е да се направи една пица?! Питах в БГ Мамма за рецепта за тесто – щото съм профи сепак и няма да купувам готово, я! Казаха ми момичетата – една чаша брашно, нещо друго, нещо трето и готово! Супер! Ще сложа от всичко по две, за да има за две пици, щото толкова ще правя!
Прибирам се в къщи и започвам. Една чаша брашно – бух две. Чаша вода, мая, сол, мед там, всичко точно. Стана хубаво, меко и лепкаво тестенце – само като за пица. Прекалено лепкаво, де, та се наложи още малко брашно. Разделям на две и „разточвам направо върху хартия за печене” – така казаха в БГ Мамма. Едното ще бъде Маргарита, а другото – асорти ди Виолета! Чудно! Краката ми странно са посипани с брашно. Голяма работа – тук пици се правят!
Бухвам тестенцата в две тави и започвам гарнирането. Млени доматки, гъбки, луканка, беконче, малко кисели краставички, чушчица и, разбира се, риган (тва е в тая рецепта „щипката любов”)!
В тоя момент скъпият ми се обажда и с най-звънливият си глас ми казва „Мило, аз след малко идвам, но веднага след това излизам, и понеже съм много гладен – има ли нещо за ядене?” Пффф, този пък! Кога не е имАло! Казвам бодро „Има, мило – ПИЦА!” и изтръсквам киселите краставици от ръцете си. Викам си ей сега я пъхвам тая красУта във фурната и след 20 минути и на Джейми Оливър няма да му се вярва какъв шедьовър ще излезе от там!
В този момент малката надава вой, ама вооооой: „Какво е товаааа, нали щеше да е Маргарита????” Викам й „Това не е за теб, твоята е следващата и чака да си я направиш самичка, нали така искаше!” Ех, че кеф. Слагам Асортито във фурната и започвам да давам ценни съвети на дребосъчка, щото, нали, много ги разбирам пиците. „Не се рендосва така кашкавал..” А тя „Нарежи ми, моля те, салам на кръгчета!” Какъв салам, бе, нали до сега рева, че иска Маргарита. Е, Маргарита със салам искала – добре. Наредихме, нагласихме и тя започна да подскача около фурната. „Кога ще стане вашата, искам и моята да се пече!” Викам си „Споко,чеф – дишай, пуши една цигара ако трябва – малко още и асортито ти ще изпълни кухнята с прекрасен аромат, само малко да се изпече и готово!”
В този момент милото се прибра. И питА за пица, ама яде леща. Викам му „Мило, спокойно, още малко и ще стане!” Така, по принцип, тактически залъгват зверовете в зоологическата градина, като влизат да им чистят, но не носят храна със себе си Да знаете! Както и да е. Изчезна милото да се приготвя, а аз отворих фурната, и какво да видя там – прекрасна Асорти с разтопено кашкавалче и неустоим аромат! Викам си „Готова е, не може да не е!” В тоя момент дребната ме стрелва с поглед, който абсолютно ме убеди, че пицата е готова, извадих я и бързо пъхнах нейната, преди да ми е прегризала китките! Изпече се и тя, нарязахме я и зверчето се оттегли да похапва на спокойствие. И тогава Милото дойде : ”Може ли малко пица и да изчезвам?” – „Мооооже!” казвам аз и с отривист жест сервирам парче от моят шедьовър. Милото забива нож и вилица, хапва и прави физиономията на Ханибал Лектър, който току що е опитал салата от цвекло и авокадо с кълнове и ядки. Викам си „Разстрелян е от кеф и вкус, няма какво друго да е!” А той повдига с виличка тестото и казва „Абе това е сурово.” Да, бе! Стига бе! Гледам – верно „Еми”, викам, „мило, няма да ядеш пица, ще я пека още.” Почти се разревах, ама никой не разбра.. Как може, бе, пекох я тая пица, не е като да не съм. И тук започна същинската част на войната Вили vs Пица.
Върнах я във фурната, а тази ставаше все по-длетава и влажна. Не можех да разбера какъв и е скапания проблем на скапаната пица, при положение, че повече от час вече се печеше на двестаитриесе градуса по Целзий. Защо не се изпичаше това тесто, какво сбърках, нали всеки идиот може да направи пица! В тавата се разтече водопад от разтопен кашкавал, мазнина от бекон, луканката поизгоря, а тестото оставаше все така сурово. „Тука”, викам, „ще се взимат крути мерки – махам хартията за печене и увеличавам температурата – като няма да я ям, поне ще я изпържа тая гад!” Да, ама тъкмо да я повдигна, и си изгорих показалеца и палеца на дясната ръка. Вече взех да давам жертви, и то на Асортито – на какво прилича това??? Побеснях! С боен размах взех нова тава и голямата лъжица за мусака, отворих фурната, извадих я тая гад и я метнах с лъжицата в новата тава, сложих я най-долу да се пържи и бих един шут на вратата на фурната. Тишина. И малко дим. Предаде се. Викам си „Сега вече не може да не си се изпекла, Асортилия!” Погледнах и вярно – перфектно изпечена.
Викторииииии!
Извадих я от фурната и си сипах една ракия! Да ама сЪрце юнашко не трае! Взех си едно парче пица за дегустация (онова на милото, което също бе върнато за допичане). Забодох победоносно нож и вилица в парчето и … шок, ужас, втори шок, нок даун!
Какво означава пица с хрупкава коричка, ли? Сега ще обясня. Цялата долна част на моята Асортилия беше се превърнала в абсолютно гладък и ужасно твърд камък. Като брускети, ама по-гадно и тук-там поизгоряло. Оставих ножа, защото се изкриви в тоя монумент, и продължих директно със зъби. Наистина бая хрупкаше тази пица. Но беше вкусна.
И сепак не ща повече пица, ще си допия ракийката.

[FREEFLYER]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Наздрае бре

[Vili4ka]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Наздраве!

[коко келеша]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Tова сепуку ли беше? Наздраве!

[CarTest™]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Вили. една идея от мен. Изчакай тестото да втаса, после леко запечи и тогава "украсявай".

Наздраве!

[Vili4ka]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Благодаря!

[Scrapheap]

От: Бар "НАЗДРАВЕ" 3

Аз пък тази вечер съм в мултитаскинг режим. Подготвям за боя количката, в съседното помещение варя лютеница и от време на време правя сайт, естествено от гаражния компютър. Малкият пък включил контакт на мотора през деня, докато се катери по него и като се прибрах, Африката ме гледаше тъжно с едва мижащи фарчета...
Наздраве на всички!