И аз се наработих за днес, бирата ме зове.
Купих водка и сок от грейпфрут за булката, след малко като вкара градус, латерната ще почне ,макар и да има много интересни спомени да си преразкажем отново.
За някой може да е интересно ,но за мен май вече е болезнено.
Вече се почнахме ....с дядо й живеещ с баба й на 92 Монтгъмъри стрийт в Единбург по време когато Втората световна започва,или иронията когато човечец с два малки дюкяна за мебели е мобилизиран в осма армия на генерал Монтгъмъри като дезърт рат без да има си има хабер къде отива, камоли обучение.
На път в средиземно море( за никой не знае коя страна),торпедо потапя кораба и малко оцеляват в Египет.В 1940 дядо Джими като недобър войник, но добър плувец оцелява също и задобрява в Египетска Сахара за 3 години, после 2 години в Сицилия и се прибира.
Жената още пази телеграмата за завръщането му ,като ценен къс история.
След войната деди Джими отново си продължава бизнеса с мебели, но английския му партнер Бил го прецаква и до там.
На интервю за работа в Хюлет Пакард и проверка на здравето му откриват рак зад лявото око, което разбира се губи след операция.
Цялата тая дрънканица беше за да ви докарам до момента, когато дядо Джими е вадел стъкленото си око, да го почеше пред снобите на масата, поканени от жена му баба Агнес-Неси (родена в богато семейство).
Някой се ражда с сребърна лъжичка, друг е роден беден, но с находчивост и труд просперира.
Надрънках се.
Хайде ,наздраве с биричка от наливната чешма.
Аз днес стигнах почти до Варна, и ми се обадиха, че "след малко комбайна тръгва за нивата"...
Обратен завой на аксаковския разклон, и гаааз обратно. Майната му на състезанието, слъногледа е по-важен. По средата на магистралата имах спор с полото-не иска да върви без вода, а след като му налях-не иска да пали с "новия" стартер, ама спора завърши в моя полза.
Разгеле дожънах, остават само 40 декара царевица, ама за нея има време.
И аз се наработих за днес, бирата ме зове.
Купих водка и сок от грейпфрут за булката, след малко като вкара градус, латерната ще почне ,макар и да има много интересни спомени да си преразкажем отново.
За някой може да е интересно ,но за мен май вече е болезнено.
Вече се почнахме ....с дядо й живеещ с баба й на 92 Монтгъмъри стрийт в Единбург по време когато Втората световна започва,или иронията когато човечец с два малки дюкяна за мебели е мобилизиран в осма армия на генерал Монтгъмъри като дезърт рат без да има си има хабер къде отива, камоли обучение.
На път в средиземно море( за никой не знае коя страна),торпедо потапя кораба и малко оцеляват в Египет.В 1940 дядо Джими като недобър войник, но добър плувец оцелява също и задобрява в Египетска Сахара за 3 години, после 2 години в Сицилия и се прибира.
Жената още пази телеграмата за завръщането му ,като ценен къс история.[ATTACH=CONFIG]736225[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]736226[/ATTACH]
След войната деди Джими отново си продължава бизнеса с мебели, но английския му партнер Бил го прецаква и до там.
На интервю за работа в Хюлет Пакард и проверка на здравето му откриват рак зад лявото око, което разбира се губи след операция.
Цялата тая дрънканица беше за да ви докарам до момента, когато дядо Джими е вадел стъкленото си око, да го почеше пред снобите на масата, поканени от жена му баба Агнес-Неси (родена в богато семейство).
Някой се ражда с сребърна лъжичка, друг е роден беден, но с находчивост и труд просперира.
Надрънках се.
Хайде ,наздраве с биричка от наливната чешма.
Аз като падащ си по миналото и антиките,веднага ме грабна това писмо!Наздраве!
Аз днес стигнах почти до Варна, и ми се обадиха, че "след малко комбайна тръгва за нивата"...
Обратен завой на аксаковския разклон, и гаааз обратно. Майната му на състезанието, слъногледа е по-важен. По средата на магистралата имах спор с полото-не иска да върви без вода, а след като му налях-не иска да пали с "новия" стартер, ама спора завърши в моя полза.
Разгеле дожънах, остават само 40 декара царевица, ама за нея има време.
Да има, да има-колко да има... Нивата е доста слаба, отделно пораженията от дъждовете, отделно никаквата цена...
Това което ще взема от слънчогледа няма да стигне да си върна борчовете. Ще разчитам на постъпленията от царевицата, и на продажбата на житото.
Субсидиите може да ми останат като печалба, ама надали, и от тях ще има да давам.
Да има, да има-колко да има... Нивата е доста слаба, отделно пораженията от дъждовете, отделно никаквата цена...
Това което ще взема от слънчогледа няма да стигне да си върна борчовете. Ще разчитам на постъпленията от царевицата, и на продажбата на житото.
Субсидиите може да ми останат като печалба, ама надали, и от тях ще има да давам.
Абе аз съм един бизнесмен, мамата си трака...
Слаба не слаба,върнал си се за нея!Значи все пак по-добре от нищо!
Днес, 31ви август се навършват 17 години от смъртта на лейди Ди .
Сякаш това утро беше вчера, като пекохме пипер с майка ми на пиростията за лютеница и по радиото чухме тъжната новина.
Кога се изтъркаляха 17 години?
Това което ще взема от слънчогледа няма да стигне да си върна борчовете. Ще разчитам на постъпленията от царевицата, и на продажбата на житото.
Не само борчовете братле, но и парите вложени за семена и обработки.
При моя налягал слънчоглед с масрафа и мерака с листното на 200 кила добив съм вътре не с двата, ами с трите крака.И кооперациите като изпраскат рента от 100 лева и падам от каруцата брат.
Царевицата сега на зелено е 240лв за тон и ще пада,щото има много.
Какво ли не ми се върти из тиквата,да направя бартер за мпк и селитра срещу пшеница,понеже торовете се качват като цена.Отделно ,че двама пенсионери ми тровят ежедневието всячески даже и с лакомия,даваха ми 310 за тон пшеница,Недей ще стане 320..... ще стане, ама вече стана 290.
Значи кеф ми е да си подготвя земята с тертип ,да я изора,наторя,култивирам,засея ,напръскам или всичко нужно да дам от себе си.
Но като дойде време за продаване, честно червата си виждам с това кундене от страна на търговци, дето една клечка за гъза си не могат да одялат и без труд забогатяват на твой гръб.
Ами тъй ще е братле.
Наздраве Коле!
Наздраве на бара!
Тишо, то и нашето е малко от лакомия, ама след като знаем, че на тези цени сме вътре, гледаме поне да е с по-малко...
Тук е и ролята на държавата. Много добре се знае, че не може да въведе цени насила(против всякакъв пазар е), а и нали основната благина на европейския съюз е СВОБОДНОТО движение на хора стока и пари.
Обаче има право да подпомага финансово земеделския сектор. Когато годината е добра-нека да не дава, при опоскания бюджет да даде пари на по-слаби сектори.
Но при лоша година като тази, и с ниски цени-държавата трябва да се погрижи за тези които буквално изкарват хляба и салама. Т.е.-има право да даде национални доплащания-да го стори. Оплакванията, че няма пари в бюджета не вървят. Не се отнася за кой знае колко пари. Да понамалят малко краденето, и ще се намерят парите...
Коментар