А здравейте отново.
Днес по жегите ходихме с буля до Девин,пропускайки Дяволското гърло и Ягодинската пещера, щото сме били там два пъти. Жега страшна...
Върнахме се в Доспат и планината си показа рогата- заваля.
Аз слизам в кръчмата на ладно, мокро и студена бира.
Наздраве.
Никой не знае правилното утешение или дума ,когато това се случва, а това ни чака и понякога не чака.Родени сме за да умрем. Как и защо, няма да разберем.
Мале...айде и аз да кажа едно наздраве със бирка...днес само дето не пукясах у Столицата...има да мисля за моренцето....
и като капак хазяйката на децата каза че трябва да търсим нова квартира....но дано е за добро.
Жалко за младоста на момчето....но там ред няма,само оня от горе ни знае списъкът, да почива в мир.
Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого.
Наздраве с жинче ,тоник и резен лимон, атрибутите като чадър и сламки с сабля само затрудняват консумацията .Ама само заради хатъра на жената и с сабии гълтам
Коментар