Tweet
Причината да публикувам този пазен до сега в тайна текст е изказването на съфорумец от един ножарски форум по повод неръждаемите, 45 килограмови тракийски мечове. Всичко е автентично, като за източник съм ползвал писмени артефакти датиращи от онова време.
По време на гигантските траки, бая айдуци се навъртали по земите им та затва мечовете си ги шиели по 45 кила, че и нагоре даже, щото да не могат да им ги крадът, пък и да реши някой да крадне колко далече ще избяга тая миша гад ......Разправят как много врагове по време на битка с траките са си патили лошо от тоя съобразителен народ.Тракиеца, голям един такъв го гледаш, подбрадясал и уцъклен пък се запревива катo глист, завърти очите, хвърли меча и хукне да бяга .Наведе се тогава, гръка да кажем да му дигне меча пък той тежък и дорде се изправи оня ми ти тракиец като фурия се върне, подвие полите на гръка из отзаде и му запее - Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си.... Най-бързият тракиец кръщавали Властелина на пръстените. Веднъж Теодор Комнин га са прибирал от битката с японците горе при Ватерло, както си яздел гледа нещо блещи между троскота и магарешкия бодил. Вдигнал ръка и с тоя царствен знак указал на всичката паплач зад себе си да не мърда по никакъв повод, щото който каквото си намери, негово си е. Бавно и тържествено се изсулил от коня, след което с достолепна стъпка се отправил към храстите. Скрит вече от погледите на войската се втурнал като дива свиня, да не вземе някой да му отмъкне лъскавото нящу под носа. Чула се шупурдия иззад будиляка и - Ах, каква голяма, красива сабя ! и -Ох ! - се чуло няколко пъти и - Ама чакай сига бе ! и -Нидей тъй бе, ти човек ли си ! и - Олилей мамичко ! - са чуло и Лале ли си, зюмбюл ли си се чувало, ма войниците стояли по конете щото имали заповед да не мърдат. Накрая се чуло - Угащвай са и тичай бържи чи ни моа тъ гледам вечи ! Туй било един от най-големите тракийски триумфи по чийто повод Напальон дигнал Триумфалната арка в знак на протест и се оттеглил на остров Света Зелена да сади патладжан. Това обаче не му помогнало твърде, щото за тракиеца промъкването през и под вода е било като детска игра още от тодорживково време. Шнорхела си е чисто тракийско дело и лъжливите славяни по времето, когато траките печелели безпардонно всички хапрунджийски състезания, ползвали сламки и тръстикови пръчки само при запек. Да се върнем на Напальончето и гаргаджийският му табиет да събира лъскави нещица. Наводнило му се лозето и патладжана останал под водата. Време било да се бере, че идела зимата а както всички знаем, лютите и дълги зими на острова превръщали всеки компот и зеленчукова консерва в истинско съкровище. Хвърлил Напальон гащите, разкрачил се широко някой колец да му не влезе в дупето и нагазил у тинята. Видял един узрял патладжан и леко се сгънал от към колената, щото навеждането било работа опасна и с изход добре известен по тия времена. Тъкмо да го скъса и нещо му заблещукало изпод водата. - Я, капачка за буркан ! -рекъл и се хвърлил по шкембе да я затисне... Тук плочката е силно повредена и ще ми отнеме време да разчета и продължа историята.
По време на гигантските траки, бая айдуци се навъртали по земите им та затва мечовете си ги шиели по 45 кила, че и нагоре даже, щото да не могат да им ги крадът, пък и да реши някой да крадне колко далече ще избяга тая миша гад ......Разправят как много врагове по време на битка с траките са си патили лошо от тоя съобразителен народ.Тракиеца, голям един такъв го гледаш, подбрадясал и уцъклен пък се запревива катo глист, завърти очите, хвърли меча и хукне да бяга .Наведе се тогава, гръка да кажем да му дигне меча пък той тежък и дорде се изправи оня ми ти тракиец като фурия се върне, подвие полите на гръка из отзаде и му запее - Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си.... Най-бързият тракиец кръщавали Властелина на пръстените. Веднъж Теодор Комнин га са прибирал от битката с японците горе при Ватерло, както си яздел гледа нещо блещи между троскота и магарешкия бодил. Вдигнал ръка и с тоя царствен знак указал на всичката паплач зад себе си да не мърда по никакъв повод, щото който каквото си намери, негово си е. Бавно и тържествено се изсулил от коня, след което с достолепна стъпка се отправил към храстите. Скрит вече от погледите на войската се втурнал като дива свиня, да не вземе някой да му отмъкне лъскавото нящу под носа. Чула се шупурдия иззад будиляка и - Ах, каква голяма, красива сабя ! и -Ох ! - се чуло няколко пъти и - Ама чакай сига бе ! и -Нидей тъй бе, ти човек ли си ! и - Олилей мамичко ! - са чуло и Лале ли си, зюмбюл ли си се чувало, ма войниците стояли по конете щото имали заповед да не мърдат. Накрая се чуло - Угащвай са и тичай бържи чи ни моа тъ гледам вечи ! Туй било един от най-големите тракийски триумфи по чийто повод Напальон дигнал Триумфалната арка в знак на протест и се оттеглил на остров Света Зелена да сади патладжан. Това обаче не му помогнало твърде, щото за тракиеца промъкването през и под вода е било като детска игра още от тодорживково време. Шнорхела си е чисто тракийско дело и лъжливите славяни по времето, когато траките печелели безпардонно всички хапрунджийски състезания, ползвали сламки и тръстикови пръчки само при запек. Да се върнем на Напальончето и гаргаджийският му табиет да събира лъскави нещица. Наводнило му се лозето и патладжана останал под водата. Време било да се бере, че идела зимата а както всички знаем, лютите и дълги зими на острова превръщали всеки компот и зеленчукова консерва в истинско съкровище. Хвърлил Напальон гащите, разкрачил се широко някой колец да му не влезе в дупето и нагазил у тинята. Видял един узрял патладжан и леко се сгънал от към колената, щото навеждането било работа опасна и с изход добре известен по тия времена. Тъкмо да го скъса и нещо му заблещукало изпод водата. - Я, капачка за буркан ! -рекъл и се хвърлил по шкембе да я затисне... Тук плочката е силно повредена и ще ми отнеме време да разчета и продължа историята.
Голям писец си! Само да знаеш, че тема за археологията и историята вече си имаме... 
Коментар