Tweet
Днес се случиха няколко неща от ония, дето няма как да ги предвидиш. Малко след обед, майка ми влита в работилницата и съобщава, че ХХХ е паднала на улицата и не може да стане, вероятно със счупвания. ХХХ е 75 годишна жена, семейна приятелка още от времето преди да се родя аз (а наближавам 38 вече...), така че зарязвам всичко и се изнасяме.
На влизане в града (живея на 2-3 километра извън него), поемам към Спешен център, само че инструкциите са други - 7ми блок, дори не знам как се казва квартала в момента. Какъв 7ми блок бе жена?? Нали имаше счупвания? Някой изобщо обадил ли се е на бърза помощ? Вярно, че се носят какви ли не легенди, но наскоро имах възможността да видя техен екип в действие и останах с добри впечатления.
Както и да е, стигаме до мястото за 10-12 минути. Мъж на средна възраст, като ме видя полугол и оплескан до ушите с ръжда и грунд, явно се сети какво търся и ми посочи малко встрани, където между паркираните коли открихме и нашата приятелка. Признавам си, като я видях се стреснах - не изглеждаше никак добре. В същия момент дойде и Бърза помощ и екипа се зае със случая.
Нека това последното не прозвучи като критика - все пак, макар и от по-далеч, тръгнах с малко преднина. А и ... не карах съвсем по правилник, да ме прощават колегите, ако съм стреснал някого, отделно, че мога да мина напряко, откъдето линейката не може.
Искам да благодаря още веднъж на човека, който се е обадил на Бърза помощ, а както се оказа - и на нас. От краткия ни разговор, останах с впечатление, че е полицай, макар и да не съм сигурен. По нейно настояване се е обадил на нас, а доколкото разбрах и на още някакви познати, и въпреки настояването на пострадалата, че няма нужда от Бърза помощ, се е свързал и с тях и беше останал на място да изчака екипа.
Някой може да каже - какво толкова, то това е нормално. Е да де, ама за съжаление не е. Доколкото разбрах в последствие от ХХХ, на мястото е имало и други хора, но никой не си е мръднал пръста, а просто са се изнесли кротко.
В болницата също беше интересно. Понеже бях омазан до ушите, а и откровена си понамирисвах на пръч-вдовец, останах да изчакам в колата, поне докато се разбере доколко е сериозно положението. Пък и не виждам с какво бих могъл да помогна вътре. Минава час, минава втори, по едно време се разбира, че работата е дебела и ще се наложи операция и хоспитализиране. Минава още час, най-накрая майка ми идва и тръгваме към апартамента на ХХХ да вземем дрехи и други неща. Оказва се, че чакането е било, защото .... дръжте се ... в травматологията е нямало ток 4 часа!
И това Окръжна Болница. Егати! Уж профилактика на мрежата. От медицина не разбирам, но с ел инсталациите съм в час, включително и с аварийните захранвания. Не ми стана ясно каква е тая профилактика, дето ще оставят цяло отделение без ток в натоварен ден и кой идиот я прави по такъв начин. В болница.
За капак се оказа, че единствената близка роднина на ХХХ, която е в България в момента, е приета рано сутринта в Спешен център в Бургас, доколкото схванах покрай мътната история със стомашните проблеми, която се развива напоследък по Южното Черноморие. Егати късмета.
Та така. Носете си новите дрехи, а ако все пак стане бела, надявайте се, че наоколо ще се улучи някой свестен човек, а не тълпа безгръбначни, които да подминат, гледайки на другата страна...
На влизане в града (живея на 2-3 километра извън него), поемам към Спешен център, само че инструкциите са други - 7ми блок, дори не знам как се казва квартала в момента. Какъв 7ми блок бе жена?? Нали имаше счупвания? Някой изобщо обадил ли се е на бърза помощ? Вярно, че се носят какви ли не легенди, но наскоро имах възможността да видя техен екип в действие и останах с добри впечатления.
Както и да е, стигаме до мястото за 10-12 минути. Мъж на средна възраст, като ме видя полугол и оплескан до ушите с ръжда и грунд, явно се сети какво търся и ми посочи малко встрани, където между паркираните коли открихме и нашата приятелка. Признавам си, като я видях се стреснах - не изглеждаше никак добре. В същия момент дойде и Бърза помощ и екипа се зае със случая.
Нека това последното не прозвучи като критика - все пак, макар и от по-далеч, тръгнах с малко преднина. А и ... не карах съвсем по правилник, да ме прощават колегите, ако съм стреснал някого, отделно, че мога да мина напряко, откъдето линейката не може.
Искам да благодаря още веднъж на човека, който се е обадил на Бърза помощ, а както се оказа - и на нас. От краткия ни разговор, останах с впечатление, че е полицай, макар и да не съм сигурен. По нейно настояване се е обадил на нас, а доколкото разбрах и на още някакви познати, и въпреки настояването на пострадалата, че няма нужда от Бърза помощ, се е свързал и с тях и беше останал на място да изчака екипа.
Някой може да каже - какво толкова, то това е нормално. Е да де, ама за съжаление не е. Доколкото разбрах в последствие от ХХХ, на мястото е имало и други хора, но никой не си е мръднал пръста, а просто са се изнесли кротко.
В болницата също беше интересно. Понеже бях омазан до ушите, а и откровена си понамирисвах на пръч-вдовец, останах да изчакам в колата, поне докато се разбере доколко е сериозно положението. Пък и не виждам с какво бих могъл да помогна вътре. Минава час, минава втори, по едно време се разбира, че работата е дебела и ще се наложи операция и хоспитализиране. Минава още час, най-накрая майка ми идва и тръгваме към апартамента на ХХХ да вземем дрехи и други неща. Оказва се, че чакането е било, защото .... дръжте се ... в травматологията е нямало ток 4 часа!
И това Окръжна Болница. Егати! Уж профилактика на мрежата. От медицина не разбирам, но с ел инсталациите съм в час, включително и с аварийните захранвания. Не ми стана ясно каква е тая профилактика, дето ще оставят цяло отделение без ток в натоварен ден и кой идиот я прави по такъв начин. В болница.
За капак се оказа, че единствената близка роднина на ХХХ, която е в България в момента, е приета рано сутринта в Спешен център в Бургас, доколкото схванах покрай мътната история със стомашните проблеми, която се развива напоследък по Южното Черноморие. Егати късмета.
Та така. Носете си новите дрехи, а ако все пак стане бела, надявайте се, че наоколо ще се улучи някой свестен човек, а не тълпа безгръбначни, които да подминат, гледайки на другата страна...
Коментар