Tweet
НЕЩО КАТО МЕМОАРИ – 16
Върнах се на село с диплома „Трудового Червоного Прапору iмени Артэма” с выдзнакою.
Мама закла един петел, кръстникът Марин донесе ракия и направиха тържествено посрещане.
Оказа се, че съм единственият инженер в селото.
Брат ми получи подаръци: фотоапарат „ФЭД”, велосипед Диамант, часовник и радиоапарат ВЭФ.
Тези латвийски радиоапарати имаха честота на къси вълни 13 килохерца. На тази честота нямаше смущения на „черните” станции.
Ригондата и Октавията имаха превключване на честотите с клавиши и една непонЯтна честота УКВ. Там нямаше станции, а само едно тихо съскане.
В САЩ по време на войната за били иззети радиоапаратите на населението. На къси вълни в Америка не са се продавали апарати и населението е било оградено от вражеската пропаганда.
Баща ми имаше бежева Симсонка. Решил да кара по дълбок коловоз, оставен от колелото на каруца. Жестоко паднал и, за кой ли път лежеше със счупен крак.
Двама имаха моторетки в селото. Баща ми и Черньо Славов – с Ява.
Първо тръгнах за Варна, но по стръмния път Симсонката загря и се върнах.
Отидох в Поморие. Гимназията беше в ремонт, но в учителската стая заварих директора Джафаров и математика Петков, на които се похвалих с дипломата.
Срещнах се с няколко съученика. Стефко Пашмака, заедно с Майдонски бяха ходили на проби в Левски-София. Очакваха резултатите.
Недялка Маврова, която кандидатстваше заедно с мен не ми се разсърди, че не е приета. Постъпила в ИСИ по специалност архитектура.
Неведомые, Господи, пути твои...
Пихме кафе в казиното с Тошо Драков. С него се случи тасава история. Първо да кажа, че той следваше в Иваново за текстилен инженер.
А Иваново – всем известно – город Невест. И се оженил Тошо още на първи курс за учителката по цигулка Евгения.
Тошо беше влюбен в гърдестата Мария Велединова от Несебър.
Мария беше от от нашия клас,но по неписано правило момичетата ходеха с по-големите.
В крайна сметка и по сметка Мария – певицата и танцьорката на казачок и чардаш се омъжи за Андрей Сариев. Акордеонисту веселяк и душа на всяка компания. Бъдещ директор на АПК Несебър и кмет с два мандата. Виновен ли е, че построи собствен хотел в Слънчев бряг, че има лодка и ново Пежо.
Много по-късно Драков беше изпаднал във финансова криза и беше тежко болен.
Поканих го да се разходим на север. Мотахме се из курортите и накрая отидахме в Несебър.
Позвъних на една врата и ни отвори Андро Сарията.
-Хайде, Андро – 30 години живееш с нашата Мария. Дошли сме да ти я вземЕМ.
СмутЕният Андрей ни покани да влезем в хола при Мария, а той отиде за бира. Мария и Тодор се разплакаха прегърнати.
Под черния? слой коса се белееше истинската – бялата. Мария още участвала в хорове и вечеринки, Андрей й акомпанирал.
Скаро след това Тодор Драков почина, а жена му чрез съда защитаваше право?о си да отглежда 20 котки...Но беше първа цигулка в мустния симфоничен оркестър с диригент Вульпе. Няма грешка – ВулЬпе.
Благодарен съм на Драков, че като о?танах за пореден път без работа ме препоръча на директора на НХК Джамбов и постъпих там на работа.
В Каблешково се видях с Нанчо. Атанас Ненов – сега агроном в МТС. В джоба на синята манта – вечния Юманите диманш.
Нанчо заекваше силно и някои даже му се подиграваха. Особено го измъчваше френският език. Двойка след двойка.
Отидохме с Дечо Клеча у тях и го накарахме да назубри урока по френски.
Жорж Димитров – льо еро дьо Лайпцих е не а Квачевци...
Следващия ден Арнаудов го изпита. Борехме се за „клас без двойки”? Атанас беше единственият,който не позореше.
Арваудов го изпита. Урокът бе про?етен без заекване, преводът – също.
-Парфе! Изръмжа учуденият даскал.
От тогава Атанас беше най?добър по френски. Четеше вестници и „Пиф”. Престана да заеква не само на френски? а и на български.
Брат ми приспособи към Диаманта малко моторче. То задвижваше преднАта Гума и едно резервоарче стигаше за 20 километра.
Вкъщи ме чакаше повиквателна от военното окръжие.
Редник Тодоров да се яви...на седми юли в Божурище. За моята служба там разказах по-горе.
Смеехме се с наивността на капитан Нешев:
-Тодоров, че идеш зад кухнята. хубава чамова талпа. Ще отрежеш две парчета по 30 сантиметра. Ще наточиш теслата и да направиш два налъм Леви и десни. На тавана на спалното помещение ще отрежеш кожени каишки...
-Другарю капитан, в София дават „Хубавата Елена”.
-А там има ли нещо такова...?
-Как да няма – италиански филм. Антониони , продължаваме да лъжем.
Съвместихме киното с къпане в нормална баня.
Както вече казах, научих теорията на артилерийската подготовка и назначиха ден за стрелби.
Стрелбите проведохме с немска гаубица калибър 110.
Със стъкло и шкурка приготвихме стотина снаряда. Към немските оръдия бяха приспособени руските панорами.
Първия ден моята огнева батарея се окопа в подножието на един баир край Гурмазово. Ще стреляме от ЗОП – закрита огнева позиция.
Дулният спирач беше само на двайсетина сантимитра от земята. Старата служба поставили на това място суха трева.
Отивам при командира на първа гаубица, комсомолския? секретар Тончев Пана. Наричахме го пан, защото бе учил в Полша.
На комсомолски събрания Тончев ме кореше:
-Не знам какво да правим с другаря Тодоров. Не дай си боже да почне война. Такива първи ще побягнат назад...
Назначавам Пана пълнач, в чиято задача влиза и задължението да дръпне спусъка. Дадена е цел, координати. Оръдието е заредено.
-Редник Тончев!\На спусъка! Изкомандвах.
-А къде е въжето?
-А не знаеш ли,че въжето се използва при първи пробен изстрел веднъж годишно.
Пана си запуши ушите с памук и се престраши да натисне скобата.
От дулния? спирач полетя назад подпаленият пух на хиляди глухарчета, Панът панически побягна.
Капитанът предложи да му измисля наказание, а аз му прочетох кратко „конско”:
-Не дай си боже да почне война...
Един от снарядите се пръснал близо до НП.
По подобен начин през 1982 година еме на „Щит-82” ранил тежко един младеж , а Митака – синът ми? за два дни оплешивя.
Следващия ден бях на НП.Изчислих данните, въведох поправките за метео и дадох команда „Три снаряда бегъл огггън!”
Още първият снаряд попадна в целта, но не получих градска, защото е трябвало първо да заповядам контролен изстрел.
Пак чистихме оръдия. И не само нашите, а също стари френски мортири от първата световна. Тях ги използваха за празничини салюти. Казваха, че на девети септември на площада недогорял фишек и пробил главата на една жена.
В батареята имаше едно момче от Габрово. Редовно попълваше фишове и беше убеден, че ще удари шестицата с 200 хиляди лева.
- С печалбата - мечтаеше габровецът ще се разпоредя така. Отиван на лавката и гаврътвам една малка гроздова. Петдесет стотинки. Билет до София – 23.
Вземам стая в „Балкан” – 30 лева. Поръчвам си обяд -15. Носят ми „Вечерни нови- 12 ст.
След купения двустаен в София, колата Рено Дофин, обратния билет до Божуреще му оставаха 30 стотинки. За малка гроздова.
Този разказ го слушахме десетки пъти и всичко се повтаряше абсолютно точно.
Мечтателят загина край Трявна в автомобилна катастрофа...
Вместо четири месеца, прослужихме само три. Уволнихме се в чин старши сержант. Една широкалента на пагона. Такова отличие и звание имало само за висшистите.
От казармата заминах направо за ГРП на гара Лъкатник. Защото имало и село със същото име, но там не отидох нито веднъж.
Дадоха ми временно стая в общежитието.
Вечерта имаше някакво тържество, което завърши печално.
Пиян сондьор се вмъкнал в тясната пролука между два камиона да се облегчи.
Единият камион ?ръгнал и нещастникът бил изтъркалян с няколко оборота-?. Едва остана жив.
Нашият обект се намираше на пътя Лакатник – Враца.
Началникът на обекта беше скромният, но строг техник геолог от Мездра.
Свикнах постепенно с местния диалект.
-Ей, укьов ти откъде си? Шофьор превозвал кошерите на попа. Не се разбрали за сметката и шофьорът рекъл:
-Попе, доле бумбарете!...Мислех, че бумбар са кошери а не , както разбрах отпосле – пчелите.
В събота и неделя всички си отиваха в близките села. В понеделник носеха на нас –началството кой вино, кой ракия, други – орехи.
Началникът връщаше половината армаган.
-Да не си ми донесъл друг път червиви орехи! И направо изливаше на земята джанковата ракия – шльокавица.
Работниците от Долни и Горни бели речки взаимно се обвиняваха:
-Вие предадохте Ботев за едно агне!
-Вие...
Младият колектор ходеше два пъти седмично да Вършец и обратно по любовни дела.
Скоро след моето пристигане предстоеше спортна среща между нашата бригада и колектива ?а мина Елисейна но пинг-понг, гимнастика и шах.
Отборите по шах се състояха от по четири души. Началникът, инженер Калайджиев, син на партизани (само аз ли не съм партизански син?..) ме сложи на четвърта дъска – срещу най-силния? играч на противника.
· Аз горе-долу играех шах, и решавах задачи. Но нито грам теория!
Някъде по средата на играта кандидат?майсторът сериозно се замисли. А моята тактика се състоеше, като изпадна в сложна положение да блъфирам.
Местих смело дамата под ударите на две фигури.
И софиянецът се предаде...
После нареди фигурите до 12 позиция и започна да търси причините за загубата.
Покани ме на гости и гледахме жестоките битки край фонтана на Народния Театър.
Нощувах у тях и следващия ден с лифта се качихме до Морените. Един унгарец с пълна чанта фотоапарати правеше снимки с обикновена „Смяна”.
Този апарат ми е винаги под ръка. Пък и снима не по-лошо от останалите „Цайси” и „Хаселблати”.
В понеделник се върнахме с мотрисата за Мездра. Сториха ми се интересни гала Бов и полковник Томпсън. Реших при първа възможност да ги посетя.
А гара Своге запомних от вица:
-Вчера видели жена ти да се целува с някакъв тип на гарата в Своге.
-То пък една гара...
Дойде време и за моята дипломна работа. В работилницата на гарата по скици от Алексин изработиха нужните приспособления. Докараха компресор „Борец” и се започна вместо глинеста промивка, стъстен въздух.
Букаците побеляха от варовиковия прах. Укарът, проходка между две маневри се увеличи многократно.
Дойдоха журналисти от „Народна младеж”. Снимки във вестниците. Аз ги изпращам на село, от там ми изпращат други.
Късмет, радост? слава...
Изв?каха ме при Тано Цолов, който ми връчи знаме на труда. Шоколадови бонбони от Своге, чашка „Слънчев бряг”.
Но пилетата се броят на есен. Падналият ранен сняг бързо се стопи, водата нахлу в сондажа и образува тапи.
Планът се проваляше и всякакви опитите бяха прекратени.
Но моите заслуги и кадърност бяха признати и ме изпратиха по.близо до морето. На обект Брусия в Сливенския Балкан.
Там всичко тръгна upside down.
Върнах се на село с диплома „Трудового Червоного Прапору iмени Артэма” с выдзнакою.
Мама закла един петел, кръстникът Марин донесе ракия и направиха тържествено посрещане.
Оказа се, че съм единственият инженер в селото.
Брат ми получи подаръци: фотоапарат „ФЭД”, велосипед Диамант, часовник и радиоапарат ВЭФ.
Тези латвийски радиоапарати имаха честота на къси вълни 13 килохерца. На тази честота нямаше смущения на „черните” станции.
Ригондата и Октавията имаха превключване на честотите с клавиши и една непонЯтна честота УКВ. Там нямаше станции, а само едно тихо съскане.
В САЩ по време на войната за били иззети радиоапаратите на населението. На къси вълни в Америка не са се продавали апарати и населението е било оградено от вражеската пропаганда.
Баща ми имаше бежева Симсонка. Решил да кара по дълбок коловоз, оставен от колелото на каруца. Жестоко паднал и, за кой ли път лежеше със счупен крак.
Двама имаха моторетки в селото. Баща ми и Черньо Славов – с Ява.
Първо тръгнах за Варна, но по стръмния път Симсонката загря и се върнах.
Отидох в Поморие. Гимназията беше в ремонт, но в учителската стая заварих директора Джафаров и математика Петков, на които се похвалих с дипломата.
Срещнах се с няколко съученика. Стефко Пашмака, заедно с Майдонски бяха ходили на проби в Левски-София. Очакваха резултатите.
Недялка Маврова, която кандидатстваше заедно с мен не ми се разсърди, че не е приета. Постъпила в ИСИ по специалност архитектура.
Неведомые, Господи, пути твои...
Пихме кафе в казиното с Тошо Драков. С него се случи тасава история. Първо да кажа, че той следваше в Иваново за текстилен инженер.
А Иваново – всем известно – город Невест. И се оженил Тошо още на първи курс за учителката по цигулка Евгения.
Тошо беше влюбен в гърдестата Мария Велединова от Несебър.
Мария беше от от нашия клас,но по неписано правило момичетата ходеха с по-големите.
В крайна сметка и по сметка Мария – певицата и танцьорката на казачок и чардаш се омъжи за Андрей Сариев. Акордеонисту веселяк и душа на всяка компания. Бъдещ директор на АПК Несебър и кмет с два мандата. Виновен ли е, че построи собствен хотел в Слънчев бряг, че има лодка и ново Пежо.
Много по-късно Драков беше изпаднал във финансова криза и беше тежко болен.
Поканих го да се разходим на север. Мотахме се из курортите и накрая отидахме в Несебър.
Позвъних на една врата и ни отвори Андро Сарията.
-Хайде, Андро – 30 години живееш с нашата Мария. Дошли сме да ти я вземЕМ.
СмутЕният Андрей ни покани да влезем в хола при Мария, а той отиде за бира. Мария и Тодор се разплакаха прегърнати.
Под черния? слой коса се белееше истинската – бялата. Мария още участвала в хорове и вечеринки, Андрей й акомпанирал.
Скаро след това Тодор Драков почина, а жена му чрез съда защитаваше право?о си да отглежда 20 котки...Но беше първа цигулка в мустния симфоничен оркестър с диригент Вульпе. Няма грешка – ВулЬпе.
Благодарен съм на Драков, че като о?танах за пореден път без работа ме препоръча на директора на НХК Джамбов и постъпих там на работа.
В Каблешково се видях с Нанчо. Атанас Ненов – сега агроном в МТС. В джоба на синята манта – вечния Юманите диманш.
Нанчо заекваше силно и някои даже му се подиграваха. Особено го измъчваше френският език. Двойка след двойка.
Отидохме с Дечо Клеча у тях и го накарахме да назубри урока по френски.
Жорж Димитров – льо еро дьо Лайпцих е не а Квачевци...
Следващия ден Арнаудов го изпита. Борехме се за „клас без двойки”? Атанас беше единственият,който не позореше.
Арваудов го изпита. Урокът бе про?етен без заекване, преводът – също.
-Парфе! Изръмжа учуденият даскал.
От тогава Атанас беше най?добър по френски. Четеше вестници и „Пиф”. Престана да заеква не само на френски? а и на български.
Брат ми приспособи към Диаманта малко моторче. То задвижваше преднАта Гума и едно резервоарче стигаше за 20 километра.
Вкъщи ме чакаше повиквателна от военното окръжие.
Редник Тодоров да се яви...на седми юли в Божурище. За моята служба там разказах по-горе.
Смеехме се с наивността на капитан Нешев:
-Тодоров, че идеш зад кухнята. хубава чамова талпа. Ще отрежеш две парчета по 30 сантиметра. Ще наточиш теслата и да направиш два налъм Леви и десни. На тавана на спалното помещение ще отрежеш кожени каишки...
-Другарю капитан, в София дават „Хубавата Елена”.
-А там има ли нещо такова...?
-Как да няма – италиански филм. Антониони , продължаваме да лъжем.
Съвместихме киното с къпане в нормална баня.
Както вече казах, научих теорията на артилерийската подготовка и назначиха ден за стрелби.
Стрелбите проведохме с немска гаубица калибър 110.
Със стъкло и шкурка приготвихме стотина снаряда. Към немските оръдия бяха приспособени руските панорами.
Първия ден моята огнева батарея се окопа в подножието на един баир край Гурмазово. Ще стреляме от ЗОП – закрита огнева позиция.
Дулният спирач беше само на двайсетина сантимитра от земята. Старата служба поставили на това място суха трева.
Отивам при командира на първа гаубица, комсомолския? секретар Тончев Пана. Наричахме го пан, защото бе учил в Полша.
На комсомолски събрания Тончев ме кореше:
-Не знам какво да правим с другаря Тодоров. Не дай си боже да почне война. Такива първи ще побягнат назад...
Назначавам Пана пълнач, в чиято задача влиза и задължението да дръпне спусъка. Дадена е цел, координати. Оръдието е заредено.
-Редник Тончев!\На спусъка! Изкомандвах.
-А къде е въжето?
-А не знаеш ли,че въжето се използва при първи пробен изстрел веднъж годишно.
Пана си запуши ушите с памук и се престраши да натисне скобата.
От дулния? спирач полетя назад подпаленият пух на хиляди глухарчета, Панът панически побягна.
Капитанът предложи да му измисля наказание, а аз му прочетох кратко „конско”:
-Не дай си боже да почне война...
Един от снарядите се пръснал близо до НП.
По подобен начин през 1982 година еме на „Щит-82” ранил тежко един младеж , а Митака – синът ми? за два дни оплешивя.
Следващия ден бях на НП.Изчислих данните, въведох поправките за метео и дадох команда „Три снаряда бегъл огггън!”
Още първият снаряд попадна в целта, но не получих градска, защото е трябвало първо да заповядам контролен изстрел.
Пак чистихме оръдия. И не само нашите, а също стари френски мортири от първата световна. Тях ги използваха за празничини салюти. Казваха, че на девети септември на площада недогорял фишек и пробил главата на една жена.
В батареята имаше едно момче от Габрово. Редовно попълваше фишове и беше убеден, че ще удари шестицата с 200 хиляди лева.
- С печалбата - мечтаеше габровецът ще се разпоредя така. Отиван на лавката и гаврътвам една малка гроздова. Петдесет стотинки. Билет до София – 23.
Вземам стая в „Балкан” – 30 лева. Поръчвам си обяд -15. Носят ми „Вечерни нови- 12 ст.
След купения двустаен в София, колата Рено Дофин, обратния билет до Божуреще му оставаха 30 стотинки. За малка гроздова.
Този разказ го слушахме десетки пъти и всичко се повтаряше абсолютно точно.
Мечтателят загина край Трявна в автомобилна катастрофа...
Вместо четири месеца, прослужихме само три. Уволнихме се в чин старши сержант. Една широкалента на пагона. Такова отличие и звание имало само за висшистите.
От казармата заминах направо за ГРП на гара Лъкатник. Защото имало и село със същото име, но там не отидох нито веднъж.
Дадоха ми временно стая в общежитието.
Вечерта имаше някакво тържество, което завърши печално.
Пиян сондьор се вмъкнал в тясната пролука между два камиона да се облегчи.
Единият камион ?ръгнал и нещастникът бил изтъркалян с няколко оборота-?. Едва остана жив.
Нашият обект се намираше на пътя Лакатник – Враца.
Началникът на обекта беше скромният, но строг техник геолог от Мездра.
Свикнах постепенно с местния диалект.
-Ей, укьов ти откъде си? Шофьор превозвал кошерите на попа. Не се разбрали за сметката и шофьорът рекъл:
-Попе, доле бумбарете!...Мислех, че бумбар са кошери а не , както разбрах отпосле – пчелите.
В събота и неделя всички си отиваха в близките села. В понеделник носеха на нас –началството кой вино, кой ракия, други – орехи.
Началникът връщаше половината армаган.
-Да не си ми донесъл друг път червиви орехи! И направо изливаше на земята джанковата ракия – шльокавица.
Работниците от Долни и Горни бели речки взаимно се обвиняваха:
-Вие предадохте Ботев за едно агне!
-Вие...
Младият колектор ходеше два пъти седмично да Вършец и обратно по любовни дела.
Скоро след моето пристигане предстоеше спортна среща между нашата бригада и колектива ?а мина Елисейна но пинг-понг, гимнастика и шах.
Отборите по шах се състояха от по четири души. Началникът, инженер Калайджиев, син на партизани (само аз ли не съм партизански син?..) ме сложи на четвърта дъска – срещу най-силния? играч на противника.
· Аз горе-долу играех шах, и решавах задачи. Но нито грам теория!
Някъде по средата на играта кандидат?майсторът сериозно се замисли. А моята тактика се състоеше, като изпадна в сложна положение да блъфирам.
Местих смело дамата под ударите на две фигури.
И софиянецът се предаде...
После нареди фигурите до 12 позиция и започна да търси причините за загубата.
Покани ме на гости и гледахме жестоките битки край фонтана на Народния Театър.
Нощувах у тях и следващия ден с лифта се качихме до Морените. Един унгарец с пълна чанта фотоапарати правеше снимки с обикновена „Смяна”.
Този апарат ми е винаги под ръка. Пък и снима не по-лошо от останалите „Цайси” и „Хаселблати”.
В понеделник се върнахме с мотрисата за Мездра. Сториха ми се интересни гала Бов и полковник Томпсън. Реших при първа възможност да ги посетя.
А гара Своге запомних от вица:
-Вчера видели жена ти да се целува с някакъв тип на гарата в Своге.
-То пък една гара...
Дойде време и за моята дипломна работа. В работилницата на гарата по скици от Алексин изработиха нужните приспособления. Докараха компресор „Борец” и се започна вместо глинеста промивка, стъстен въздух.
Букаците побеляха от варовиковия прах. Укарът, проходка между две маневри се увеличи многократно.
Дойдоха журналисти от „Народна младеж”. Снимки във вестниците. Аз ги изпращам на село, от там ми изпращат други.
Късмет, радост? слава...
Изв?каха ме при Тано Цолов, който ми връчи знаме на труда. Шоколадови бонбони от Своге, чашка „Слънчев бряг”.
Но пилетата се броят на есен. Падналият ранен сняг бързо се стопи, водата нахлу в сондажа и образува тапи.
Планът се проваляше и всякакви опитите бяха прекратени.
Но моите заслуги и кадърност бяха признати и ме изпратиха по.близо до морето. На обект Брусия в Сливенския Балкан.
Там всичко тръгна upside down.