Tweet
НЕЩО КАТО МЕМОАРИ – 13
Помня че Пушкин е написал поема за бахчисарайския фонтан.
Предстоеше ни поход от Алушта до Феодосия.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%...88%D1%82%D0%B0. Обърнете внимание внимание на населението на кримскити градове” руси, татари, гърци, българи ,евреи, немци и нито един украинец. В Коктебел повече от 90% от населението са били българи.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...B5%D0%BB%D1%8C
Почти цялото население на полуострова е била изселено в Казахстан и Алтай.
Когато великият Глупак – Мыкита подарив на припадок трехсотрыччя возъеднанья Украины с Россиею на полуострова почти ни е имало украинци.
Добре че запазиха военната си база в Севастопол.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...BF%D0%BE%D0%BB
А когато желаещата да влезе на всяка цена Украина покани в Севастопол кораби на НАТО, хиляди руски рибари с лодки и гатери преградили пътя на янките.
В Севастопол 60% от старите къщи са на изселените татари. Като се върнаха след войната, в техните къщи живеели украинци и руснаци. Немалко хора са загинали в бой за жилища.
Като нямат къде да живеят, татарите завземат колхозни земи край Севастопол и за една нощ вдигат едностайна тухлена барака. По законите та Шериата ако къщата е покрита – никой няма право да я събаря. Някъде още пазя вестник „Йени хайят” – нов живот на татарски.
Имах малък бизнес в Симферопол и в един магазин станах свидетел на такъв разговор между продавачка и посетител”
-Ой! Ужас как не терплю всяких иностранцев. Татаров – ладно уж.Они почти местные. Но хохлов ненавижу!
Попитах плахо дали ще ме обслужи.
-Как слышу по говору, сдается ты украинец. А ну-ка сматывай удочки!!
-Да болгар я ,тетя.
-Ну извини коли так. Так че хочешь.
Питам един руснак дали ще оставят Крим на украйна.
-Да ни за что, Сеня. Ишь какой кусок отхватил Казахдстан на Урале. Хватит! Не пройдет и двадцати лет и посмотришь.
Крим не винаги е бил полуостров. http://www.100bestbooks.info/krym.html
Авторът измисля такава легенда. Червените не са могли да изтласкат войските на генерал Врангел, затрупали с пясък проливите и островът с останал капиталистически, но като една Швеция.
Най-добрите автомобили „Русобалт” се произвеждат в Ялта, Централата на Юнеско се премества във Феодосия. Холивуд снима филмите си в Керчохууд.
Впрочем, четете.
1. Но към темата.
За десет дни трябваше да изминем с раници и палатки около 150 километра от Ялта до Феодосия по билото на планината.
Събирахме проби от минерали, правехме „зарисовки” на геоложки явления. Чертово горло, устата на лъва, скалата Татарочка всичко това рисувах в моя блокнот.
Върнахме се в института, професор Танатар ни поизпита по камъните и си тръгнахме за България. Този път – през Дунав мост.
Голямо чакане падна в Букурещ. Мръсн мъже и жени с черни филцови шапки влачеха огромни чанти на път за пазара.
Изненадан бях, че продават цигари на бройка.
В букурещ ме е чакала една голяма изненада. А с изненадите разминаване няма.
Първото ми гадже беше стройната баскетболистка Тамара. Ходехме има-няма три месеца и Тамарка ми заявява, че ще се женим. Тя завършваше техникум и се бееше да не я разпределят в Сибир, или на Камчатка. Рев, преследване, криеница.
Накрая разбрах, че тя се омъжила за един румънец – също Симеон и отпрашили за руманската столица.
След много години си седя на пейка в центъра на Букурешти, а насреща ми лежерно крачи дългонога красавица о още по-дългоного куче.
Познахме се едновременно. Сълзи, прегръдки, сополи...
-Тамар, откъде тези дубльонки, тези злата по теб това куче.
-У твоего тезки Симеона бооольшие связи и он уже минисър геологии..
Тамарка ме почерпи варена царевица и се разделихме. Нищо повече не съм чувал за моята първа любов...
Ваканцията прекарах на село. Донесох и раздадох няколко часовника. На баща ми джобен часовник със сребърен ланец На къщата радио „Октавия”. Още работи.
Същото лято разказвах на Дядо Киряк за цените на руската пшеница и как подарих часовник на невярната Лиляна.
Но това вече го знаете.
Купих си първия шлифер. За кратко време го изцопа и на въпросите на баща ми защо не го пера отговорих, че английските лордове давали на шофьорите си да изцапат шлифера си и чак тогава го подносвали.
Този път шамарите ми се разминаха. Подарих на баща ми плакат с безкрайните украински степи с залесителните пояси и Сталин, показващ Великото Бъдеще. Нищо, че беше умрял.
„Сталин всегда живой...”
2.След втори курс имахме две практики.
-В криворожкия железоруден басеин
Рудната жила се простира на 80 километра от север на юг. Покрой нея тече маловодната река Джезскасган. Но след изработката на всяко находище се образуха голени ями, запълнени с червена вода. Само някои от тях ставаха за къпане. Камионите вдигаха червен прах и се дишаше трудно.Казват, че пушекът от най-големите заводи в Украйне се поглъщал от листата на тополите. Те пък с пролетния цъфтеж измъчват астматиците. И още неща, което видях след 45 години. Този бял мъх гореше с голяма скорост и като го запалиш, гореше като фитил с голяма скорост.
Тези две седмици ще запомня с жестокия спор, който водехме с Христо. Той твърдеше, че четката за зъби трябва да има мека четина.
После пътувахме с бавен
Влак през Пятихатки. http://botinok.co.il/node/9493
На тази разпределителна гара нямаше нищо, освен кипяток. Десетина бездомници – инвалиди от войната се призвижваха ловко на дървените си колички с колела от лагери, окичени с ордени и медали. Всеки трети имаше гармошка, на която акомпанираха на песни за войната и загиналите приятели и роднини. Всички просеха пари за водка.
Толя Коваленко ни предупреди да стоим далеч от тях. Но и към него се държаха враждебно ,че се е върнал със здрави ръце-крака.
Държавата ги прибираше в лазарети и почивни станции, те отново бягаха.
Това явление не изчезна докато бях студент.
3. Втората часта от практиката беше в Донбас. От Пятихатки направо с блак в Сталино.
Донбаскиият каменовъглен бассеин заемаше теретория, колкото половин България.
От Новомосковск, през Донецк, Макеевка и други по-малки селища можеше да се стигне с тролей, или трамвай с няколко прехвърляния и една-две рубли.
Донецк е разполажен сред терикони, и като задухаше вятър, черен прах се носеше над града.
http://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%...BA%D0%BE%D0%BD
Много по-късно с материали от териконите са затрупани многобройните езера и Донецк е станал градът с най-голям брой рози на глава от населението.
В местния отбор „Шахтар” са играли и наши футболисти. Там построиха един от най-големите в Украйна стадиони, за европейското първенство по футбол, което нашите ще гледат по телевизията.
Първото ни спускане под земята беше недалеч от несъществуващата вече печално известна шахта http://www.youtube.com/watch?v=IR8cD-NMoXg
На 500 метра под земята шахтьорите, на които се белееха само зъбите вадеха „на гора” черното злато http://forum.akado-ural.ru/threads/20648/
И нашата група не се различаваше от тях. Вертикално спускане „в клети” до първия орт. После по отработения наклонен пласт, лазейки „пластуном”, следвайки комбайна с транспортната лента изминавахме „ноги в руки” 800 метра. Там друг подемник ни вдигаше на пъвърхността. Международното приветствие на всички миньори беше „Глюк ауф”- щастливо нагоре.
Следва пътека в тесен коридор в голяма баня. Там сваляхме мръсните дрехи, изкъпвахме се с катранен сапун и обличахаме чистите. Нито директор, нито министър не можеше да наруши това правило.
В съблекалнятя шетаха млади жени в бели престилки. Като се опитвахме да скрием голотиите си – следваше весел смях.
-Привыкайте, горе-горняки...
В един неделен ден се разходихме из града, гледахме „Бродяга” в трехзальном кинотеатри и изядохме по едно печено пиле с топла бира.
Много скоро стомасите ни се разбунтуваха – страхотна диария.
От кино в ресторант..стигнахме края на града. Там зад високи плътни тарби се виждаше голям кулокран. Откъртихме две дъски и клекнахме върху траверси. Тъкмо да си вдигаме гащите и над нас се разнесе зсвън и смях кранистката... Не си отива красивата дiвчина...
Последваха още четири спускания и посвикнахме и с дълбочината и праха.
Да ви предупредя. На влизане ни претърсват пак жени – гъдддел – за кибрит и запалки. Абсолютно защото гризуто си знае работата. На по-големи дълбочини, на каквито не се спуснахме вследствие на голямото налягане са възможни „горные взрывы”. Парчета скала се отцепват от масива и с голяма сила летят насреща...
От Донецкс влак до Одеса, Кишинев, Унени – с дужурното чакане на
гарата в Букурешти –се прибрах на село в края на юли.
4. През целия август ходех да се къпя в Слънчев Бряг. Там имаше много малко хотели. Ресторант, Палма, няколко двустайни „хатички” с една тоалетна за 10 стаи навън. Сред първите беше и кръглото Казино.
Всеки ден водех красивата десетокласничка Хайтова – сестра на агронома. Към морето беше лесно, но обратно слизах да бутам седналата на рамката хубавица. А-ха да се влюбя, но Илка беше недостъпна като статуя...
Поръчах си в Бургас обувки на пружиниращ суров каучук, с които ходех и зиме и лете, ритах топка.
Баща ми се мръщеше на найлоновите ми ризи. За него един студент трябва да има десет копринени ризи с кехлибарени ръкавели и четири вратовръзки. Научи ме на два различни възела.
Оставих за общоселско ползване един радиограмофон и през Варна и Русе - към трети курс.
На одеската гара стана засечка. Нямаше билети за Днепропетровск. Отидахме при началника на гарата.Той позвъни и каза да отидем на шеста каса. А тази шеста била за депутати на върховния и всякакви герои. Любезно ни предлага четири билата, но не ни достигат 120 рубли. Реших да жертвам една от жълтите студентски чанти. Лесно намерих една заложна къща а с трамвай № 5, „зайцем” отидох в центъра на града. Бързо намерих един ломбард – заложна къща и предлагам сделката.
-Сколько просите, молодой человек?
-120, признавам си.
А той, мръсният еврей ,знаел, че моята чанта струва само 80! А до влака, казвам, не остава много време.
-Сколько вам надо а билеты?
-120.
-На-те вам 80. Столько стоит наш портфель. И от меня сорок. Лады?
От тогава знам, че еврей може да бъде преметнат само от друг еврей.
- Първият стаж беше в Крим. С влак до Симферопол, после имаше кратко посещение на Бахчисарай. Там, а да не говорим за Севастопол,, чужденци не пускаха. Затова си купихме картички. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%...80%D0%B0%D0%B9
Помня че Пушкин е написал поема за бахчисарайския фонтан.
Предстоеше ни поход от Алушта до Феодосия.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%...88%D1%82%D0%B0. Обърнете внимание внимание на населението на кримскити градове” руси, татари, гърци, българи ,евреи, немци и нито един украинец. В Коктебел повече от 90% от населението са били българи.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...B5%D0%BB%D1%8C
Почти цялото население на полуострова е била изселено в Казахстан и Алтай.
Когато великият Глупак – Мыкита подарив на припадок трехсотрыччя возъеднанья Украины с Россиею на полуострова почти ни е имало украинци.
Добре че запазиха военната си база в Севастопол.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...BF%D0%BE%D0%BB
А когато желаещата да влезе на всяка цена Украина покани в Севастопол кораби на НАТО, хиляди руски рибари с лодки и гатери преградили пътя на янките.
В Севастопол 60% от старите къщи са на изселените татари. Като се върнаха след войната, в техните къщи живеели украинци и руснаци. Немалко хора са загинали в бой за жилища.
Като нямат къде да живеят, татарите завземат колхозни земи край Севастопол и за една нощ вдигат едностайна тухлена барака. По законите та Шериата ако къщата е покрита – никой няма право да я събаря. Някъде още пазя вестник „Йени хайят” – нов живот на татарски.
Имах малък бизнес в Симферопол и в един магазин станах свидетел на такъв разговор между продавачка и посетител”
-Ой! Ужас как не терплю всяких иностранцев. Татаров – ладно уж.Они почти местные. Но хохлов ненавижу!
Попитах плахо дали ще ме обслужи.
-Как слышу по говору, сдается ты украинец. А ну-ка сматывай удочки!!
-Да болгар я ,тетя.
-Ну извини коли так. Так че хочешь.
Питам един руснак дали ще оставят Крим на украйна.
-Да ни за что, Сеня. Ишь какой кусок отхватил Казахдстан на Урале. Хватит! Не пройдет и двадцати лет и посмотришь.
Крим не винаги е бил полуостров. http://www.100bestbooks.info/krym.html
Авторът измисля такава легенда. Червените не са могли да изтласкат войските на генерал Врангел, затрупали с пясък проливите и островът с останал капиталистически, но като една Швеция.
Най-добрите автомобили „Русобалт” се произвеждат в Ялта, Централата на Юнеско се премества във Феодосия. Холивуд снима филмите си в Керчохууд.
Впрочем, четете.
1. Но към темата.
За десет дни трябваше да изминем с раници и палатки около 150 километра от Ялта до Феодосия по билото на планината.
Събирахме проби от минерали, правехме „зарисовки” на геоложки явления. Чертово горло, устата на лъва, скалата Татарочка всичко това рисувах в моя блокнот.
Върнахме се в института, професор Танатар ни поизпита по камъните и си тръгнахме за България. Този път – през Дунав мост.
Голямо чакане падна в Букурещ. Мръсн мъже и жени с черни филцови шапки влачеха огромни чанти на път за пазара.
Изненадан бях, че продават цигари на бройка.
В букурещ ме е чакала една голяма изненада. А с изненадите разминаване няма.
Първото ми гадже беше стройната баскетболистка Тамара. Ходехме има-няма три месеца и Тамарка ми заявява, че ще се женим. Тя завършваше техникум и се бееше да не я разпределят в Сибир, или на Камчатка. Рев, преследване, криеница.
Накрая разбрах, че тя се омъжила за един румънец – също Симеон и отпрашили за руманската столица.
След много години си седя на пейка в центъра на Букурешти, а насреща ми лежерно крачи дългонога красавица о още по-дългоного куче.
Познахме се едновременно. Сълзи, прегръдки, сополи...
-Тамар, откъде тези дубльонки, тези злата по теб това куче.
-У твоего тезки Симеона бооольшие связи и он уже минисър геологии..
Тамарка ме почерпи варена царевица и се разделихме. Нищо повече не съм чувал за моята първа любов...
Ваканцията прекарах на село. Донесох и раздадох няколко часовника. На баща ми джобен часовник със сребърен ланец На къщата радио „Октавия”. Още работи.
Същото лято разказвах на Дядо Киряк за цените на руската пшеница и как подарих часовник на невярната Лиляна.
Но това вече го знаете.
Купих си първия шлифер. За кратко време го изцопа и на въпросите на баща ми защо не го пера отговорих, че английските лордове давали на шофьорите си да изцапат шлифера си и чак тогава го подносвали.
Този път шамарите ми се разминаха. Подарих на баща ми плакат с безкрайните украински степи с залесителните пояси и Сталин, показващ Великото Бъдеще. Нищо, че беше умрял.
„Сталин всегда живой...”
2.След втори курс имахме две практики.
-В криворожкия железоруден басеин
Рудната жила се простира на 80 километра от север на юг. Покрой нея тече маловодната река Джезскасган. Но след изработката на всяко находище се образуха голени ями, запълнени с червена вода. Само някои от тях ставаха за къпане. Камионите вдигаха червен прах и се дишаше трудно.Казват, че пушекът от най-големите заводи в Украйне се поглъщал от листата на тополите. Те пък с пролетния цъфтеж измъчват астматиците. И още неща, което видях след 45 години. Този бял мъх гореше с голяма скорост и като го запалиш, гореше като фитил с голяма скорост.
Тези две седмици ще запомня с жестокия спор, който водехме с Христо. Той твърдеше, че четката за зъби трябва да има мека четина.
После пътувахме с бавен
Влак през Пятихатки. http://botinok.co.il/node/9493
На тази разпределителна гара нямаше нищо, освен кипяток. Десетина бездомници – инвалиди от войната се призвижваха ловко на дървените си колички с колела от лагери, окичени с ордени и медали. Всеки трети имаше гармошка, на която акомпанираха на песни за войната и загиналите приятели и роднини. Всички просеха пари за водка.
Толя Коваленко ни предупреди да стоим далеч от тях. Но и към него се държаха враждебно ,че се е върнал със здрави ръце-крака.
Държавата ги прибираше в лазарети и почивни станции, те отново бягаха.
Това явление не изчезна докато бях студент.
3. Втората часта от практиката беше в Донбас. От Пятихатки направо с блак в Сталино.
Донбаскиият каменовъглен бассеин заемаше теретория, колкото половин България.
От Новомосковск, през Донецк, Макеевка и други по-малки селища можеше да се стигне с тролей, или трамвай с няколко прехвърляния и една-две рубли.
Донецк е разполажен сред терикони, и като задухаше вятър, черен прах се носеше над града.
http://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%...BA%D0%BE%D0%BD
Много по-късно с материали от териконите са затрупани многобройните езера и Донецк е станал градът с най-голям брой рози на глава от населението.
В местния отбор „Шахтар” са играли и наши футболисти. Там построиха един от най-големите в Украйна стадиони, за европейското първенство по футбол, което нашите ще гледат по телевизията.
Първото ни спускане под земята беше недалеч от несъществуващата вече печално известна шахта http://www.youtube.com/watch?v=IR8cD-NMoXg
На 500 метра под земята шахтьорите, на които се белееха само зъбите вадеха „на гора” черното злато http://forum.akado-ural.ru/threads/20648/
И нашата група не се различаваше от тях. Вертикално спускане „в клети” до първия орт. После по отработения наклонен пласт, лазейки „пластуном”, следвайки комбайна с транспортната лента изминавахме „ноги в руки” 800 метра. Там друг подемник ни вдигаше на пъвърхността. Международното приветствие на всички миньори беше „Глюк ауф”- щастливо нагоре.
Следва пътека в тесен коридор в голяма баня. Там сваляхме мръсните дрехи, изкъпвахме се с катранен сапун и обличахаме чистите. Нито директор, нито министър не можеше да наруши това правило.
В съблекалнятя шетаха млади жени в бели престилки. Като се опитвахме да скрием голотиите си – следваше весел смях.
-Привыкайте, горе-горняки...
В един неделен ден се разходихме из града, гледахме „Бродяга” в трехзальном кинотеатри и изядохме по едно печено пиле с топла бира.
Много скоро стомасите ни се разбунтуваха – страхотна диария.
От кино в ресторант..стигнахме края на града. Там зад високи плътни тарби се виждаше голям кулокран. Откъртихме две дъски и клекнахме върху траверси. Тъкмо да си вдигаме гащите и над нас се разнесе зсвън и смях кранистката... Не си отива красивата дiвчина...
Последваха още четири спускания и посвикнахме и с дълбочината и праха.
Да ви предупредя. На влизане ни претърсват пак жени – гъдддел – за кибрит и запалки. Абсолютно защото гризуто си знае работата. На по-големи дълбочини, на каквито не се спуснахме вследствие на голямото налягане са възможни „горные взрывы”. Парчета скала се отцепват от масива и с голяма сила летят насреща...
От Донецкс влак до Одеса, Кишинев, Унени – с дужурното чакане на
гарата в Букурешти –се прибрах на село в края на юли.
4. През целия август ходех да се къпя в Слънчев Бряг. Там имаше много малко хотели. Ресторант, Палма, няколко двустайни „хатички” с една тоалетна за 10 стаи навън. Сред първите беше и кръглото Казино.
Всеки ден водех красивата десетокласничка Хайтова – сестра на агронома. Към морето беше лесно, но обратно слизах да бутам седналата на рамката хубавица. А-ха да се влюбя, но Илка беше недостъпна като статуя...
Поръчах си в Бургас обувки на пружиниращ суров каучук, с които ходех и зиме и лете, ритах топка.
Баща ми се мръщеше на найлоновите ми ризи. За него един студент трябва да има десет копринени ризи с кехлибарени ръкавели и четири вратовръзки. Научи ме на два различни възела.
Оставих за общоселско ползване един радиограмофон и през Варна и Русе - към трети курс.
На одеската гара стана засечка. Нямаше билети за Днепропетровск. Отидахме при началника на гарата.Той позвъни и каза да отидем на шеста каса. А тази шеста била за депутати на върховния и всякакви герои. Любезно ни предлага четири билата, но не ни достигат 120 рубли. Реших да жертвам една от жълтите студентски чанти. Лесно намерих една заложна къща а с трамвай № 5, „зайцем” отидох в центъра на града. Бързо намерих един ломбард – заложна къща и предлагам сделката.
-Сколько просите, молодой человек?
-120, признавам си.
А той, мръсният еврей ,знаел, че моята чанта струва само 80! А до влака, казвам, не остава много време.
-Сколько вам надо а билеты?
-120.
-На-те вам 80. Столько стоит наш портфель. И от меня сорок. Лады?
От тогава знам, че еврей може да бъде преметнат само от друг еврей.
Съмнителна работа-да се чуди човек какво да мисли.
Коментар